Определение № 4769 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение23.10.2024 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска до касационно обжалване решение №229 от 22.12.2022г. по въззивно гр.д№508/2022г.на Пловдивски апелативен съд. Осъжда „Братя Налбантови с-ие”СД със седалище гр. Смолян ЕИК 030260889 да заплати на Община Смолян сумата 1800лв разноски в настоящето производство Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Братя Налбантови с-ие”СД със седалище [населено място] ,чрез адв. Е. В. от АК- Смолян срещу решение №229 от 22.12.2022г.по въззивно гр.д№508/2022г.на Пловдивски апелативен съд,частично отменил решение № 250 от 25.08.2022г на ОС Смолян, като в отменената част е отхвърлил иска на касатора по чл. 439 ГПК, предявен срещу Община Смолян за недължимост на вземания за неплатени данъци и такси по ЗМДТ,установени по Акт за установяване на задължения по декларация(АУЗД №998/23.12.2014г по ДОПК),понастоящем предмет на образуваното изп.д№60/2020г на ЧСИ С. Д.. Вземанията по процесния акт са били присъединени по образувано още през 2010г изпълнително дело,по което съгласно удостоверение на НАП,с ПНОМ са налагани обезпечителни мерки през периода 2016-2018г ,като по искане на ответника изп.дело пред публичния изпълнител е прекратено с разпореждане от 28.01.2020г,след което е образувано ново изпълнително дело за събиране на вземанията по реда на ГПК. Въззивният съд е ревизирал изводите на ОС-Смолян,че поради прекратяване на предходното изпълнително дело,са отпаднали последиците от налагането на обезпеченията по него,вкл. спиране на давността по чл. 172,ал.1 т.5 ДОПК. Въззивният съд е приел обратното. С налагането на обезпечителни мерки давността е била спряна до прекратяването на принудителното изпълнение,като независимо от това ,служебното вдигане на обезпечителните мерки не заличават с обратна сила последиците на спирането на давността,този ефект не отпада. Прието е,че по отношение за вземанията за 2012,2013,2014г давността не е изтекла ,а за несъбраните данъци и такси за 2011г е настъпила абсолютна давност (чл.171, ал.2 ДОПК) и поради което, а не по съображенията застъпени от първоинстанционния съд,Пловдивски апелативен съд е потвърдил отхъврлянето на иска в тази част. В касационната жалба на ищеца по делото „Братя Налбантови с-ие”СД изводите на въззивния съд се оспорват като незаконосъобразни. В приложеното към жалбата изложение свързано се формулират три въпроса: При прекратяване на изпълнителното производство губи ли взискателят правото да се позове на прекъсващия ефект на давността от предприетите действия по принудително изпълнение(1);заличава ли се този ефект(2); обезсилват ли се по право и с обратна сила изпълнителните действия
Изтъква се противоречие с мотивите на ТР №2/26.06.2015г по т.д № 2/2013г ОСГТК,тълкувани в една като подкрепящи доводите на защитата и се сочи практика на ВКС,на която въззивното решение противоречи. Ответникът Община Смолян е депозирал отговор чрез пълномощник адв.М.М., в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос се свежда до оплакване за неправилност на въззивното решение. Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение, съобрази следното:
Поставеният от касатора въпрос действително е един,произнесен е решаващо от въззивния съд и е обусловил изводите за неоснователност на иска ,който иск е бил основан на твърдение за изтекла погасителна давност преди образуването на последното изпълнително дело №60/2020г на ЧСИ С. Д. заради ефект на обезсилване на изпълнителни действия,респ. отпадане на всички последници,включително ефекта на спиране на давността по предходното изпълнително дело, образувано през 2010г при публичен изпълнител и прекратено по искане на всискателя.В предмета на образуваното на 09.03.2023г тълк.дело №2/2023г.на ОСГТК на ВКС, съгласно т.3 е поставен за разрешаване въпрос погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие,извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция,при констатирана противоречива практика в решения на ВКС ,като по различен начин е тълкуван и прилаган чл. 433, ал.5/предишна ал4/ ГПК Въззиният съд е споделил разрешение, застъпвано в част от установената съдебна практика в насока ,че прекратяването на изпълнителното дело е без значение за погасителната давност,докато в изложението касаторът се позовава на други решения на състави на ВКС,тълкували ефекта от обезсилване по право като засягащ всички изпълнителни действия по прекратено изп.дело, независимо от основанието за прекратяване,в тази връзка и отпадане значението им при прекъсване на погасителната давност. Противоречивата практика е предпоставила образуване на тълкувателното дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и с определение № 4079 от 14.12.2023г по настоящето дело производството е спряно до приемането на Тълкувателно решение. Тълкувателното дело понастоящем е приключило, като е прието Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ОСГТК, поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството е възобновено с насрочване по реда на чл. 288 ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предмет на иска са публични общински вземания, установени с влязъл в сила на 13.02.2015г акт като изпълнително основание.По отношение на процесните вземания независимо от избрания ред за принудителното им събиране/ДОПК или ГПК/ са приложими специални материалноправни норми относно давността /чл. 171-174 ДОПК/,както е изтъкнал въззивния съд .В случая и съгласно посочените специални правила, с налагането на обезпечителни мерки давността е спряна /чл.172,ал.1 т.5 ДОПК/до прекратяване на принудителното изпълнение пред публичен изпълнител по реда на ДОПК на 28.01.2020г. Нито общата уредба на спиране и прекъсване на давността при нейното тълкуване и прилагане за изпълнителния процес(правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсване на давността в исковия процес са неприложими за изпълнителния),нито специалните правила на ДОПК допускат да се приеме,че при прекратяване на изпълнителното дело по искане на взискателя и образуване на друго изпълнително дело (в случая по реда на ГПК), с обратна сила се заличават материалноправни последици. Това е водещото съображение на въззивния съд да ревизира първоинстанционното решение и да отхвърли иска в обжалваната от касатора част като приеме ,че давността е спряла да тече от 12.07.2016г /с налагане на първата обезпечителна мярка/до прекратяване на изпълнителното производство пред публичния изпълнител. Последвало е служебното вдигане на обезпечителните мерки, ,но соченото от защитата обезсилване на предприетите изпълнителни действия,като законни последици от прекратяване на изпълнителното дело(в практиката на ВКС разглеждано предимно във връзка с едно от основанията за прекратяване–чл.433,ал.1 т.8 ГПК) въззивният съд е посочил като неотносими към спирането и прекъсването на давността,чиито фактически състав е осъществен с налагането на мерките, поискването или предприемането на валидно изпълнително действие.
Възприетото от въззивния съд правно разрешение,обусловило крайните изводи в решението, е в съответствие с разрешението на правния въпрос, дадено от ОСГТК с приемането на т.3 от Тълкувателно решение№ 2 от 04.07.2024 г по тълк. дело № 2/2023 на ОСГТК. След като е предприето изпълнителното действие,с което материалноправната норма свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав.В тълкувателното решение са отграничени последиците на обезсилването като израз на процесуалноправната недопустимост действия в рамките на неприключилите изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при нов изпълнителен процес,когато такъв е допустим,от разпростирането на тези последици върху ефекти, произтичащи от материалноправна норма и свързани с погасителната давност. В тази връзка е разяснено,че обезсилване на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото не се отнасят до действията,с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект по отношение на давността, произвел нейното прекъсване,или както е съобразено в случая,нейното спиране. Не следва друго от уредбата в чл. 433, ал.5 ГПК (предишна ал.4), която е наложително да съществува за случаите,при които делото е прекратено поради отпадане на предвидената в закона абсолютна предпоставка за водене на изпълнителното производство. Изведеното по тълкувателен път разрешение е приложимо не само при основанието на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но и когато взискател е поискал прекратяване.В тези случаи не се заличава с обратна сила нито ефектът на спиране на погасителната давност,нито нейното прекъсване,щом продължават да са налице предвидените в закона абсолютни предпоставки за водене на изпълнителното производство,продължава да съществува правото на принудително изпълнение ,което в процесния случай е надлежно упражнено с образуване на друго изпълнително дело за установеното и непогасено публичното вземане, вече пред Частен съдебен изпълнител и по реда на ГПК.
Съображенията на защитата,с които се обосновава застъпваният противоположен отговор на поставените въпроси,вече намерили задължително за съдилищата разрешение с приемането на Тълкувателно решение№ 2 от 04.07.2024 г по тълк. дело № 2/2023 на ОСГТК на ВКС, не обосновава соченият критерии по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,поради което и не е налице основание за допукане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът претендира разноски, тъй като е защитаван от адвокат. Съгласно представения договор за правна защита, платено е възнаграждение в размер на 1800 лв, които разноски следва да се присъдят в тежест на касатора
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.