Определение № 50186 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2126/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Първата касационна жалба е подадена от ищеца по делото - К. В. К. в качеството му на член на „ Спортен клуб по плувни спортове – Добруджа “ чрез процесуалните му представители – адв. И. Р. и адв. Д. А. срещу решение № 146/08.05.2022 г. по в. т. д. № 18/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение № 31/11.11.2021 г. по т. д. № 70/2021 г. по описа на ОС – Добрич и са отхвърлени исковете му за отмяна на решенията на Общото събрание на Сдружение „ Спортен клуб по плувни спортове Добруджа / СКПС „ Добруджа “/ по протокол от 10.05.2021 г ., като решението е постановено при участието на Т. Д. У. като трето лице - помагач на ответника.

Жалбоподателят К. К. поддържа, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановено единствено по жалба на третото лице Т. Д. У., като счита, че липсвал правен интерес от встъпването й, поради което въззивният съд е следвало да отчете това и да прекрати производството, без да разглежда спора по същество. Според касатора въззивният съд е служебно задължен при подадена жалба от третото лице да прецени допустимостта й, включително и легитимацията на помагача. Счита, че в производството по конститутивния иск по чл. 25, ал .4 от ЗЮЛНЦ липсва изрична разпоредба за възможност за встъпване на член на сдружението като съответник, каквато била предвидена за съдружника по чл. 74, ал. 3 от ТЗ. Според жалбоподателя член на сдружението няма интерес да встъпи като подпомагаща страна на сдружението, защото СПН на съдебното решение не се разпростира спрямо членовете на сдружението, нито възникват за него регресни права. Предвид горното счита, че встъпването на Т. Д. У. е било недопустимо, тъй като не е налице правен интерес, като се позовава на решение № 11/13.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 641/2008 г ., 2 т. о ., определение № 493/12.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 349/2012 г ., 2 т. о ., опр. № 242/28.03.1997 г. по ч. гр. д. № 43/1997 г ., 5 г. о. на ВКС /. Наред с горното касаторът поддържа, че независимо от конкретно изложените пороци на обжалваното решение по жалбата, Варненски АС недопустимо е извършил цялостна проверка на правилността на обжалваното решение. Сочи, че въззивният съд правилно е приел, че не са наведени във въззивната жалба доводи относно неправилно установена фактическа обстановка и я възприема така, както е установена от ОС, но въпреки това и ограничените правомощия при въззива, без да има оплаквания в жалбата, АС е разгледал законността на решението на сдружението от 07.05.2021 г. за отмяна на насроченото ОС, без такова наведено възражение от жалбоподателя. Поддържа, че въззивният съд е действал в нарушение на чл. 6, ал. 2 от ГПК и разясненията по т. 1 на ТР 1/09.12.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. относно изключенията, при които може да проверява правилността на решението без изрични доводи в жалбата. Касаторът поддържа и че служебното прилагане на задължителните указания на ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е неправилно, тъй като същите не представляват императивна правна норма и източник на правото, а освен това счита и че са неприложими, защото чл.14, ал.4 от ЗЮЛНЦ препраща към ТЗ единствено по отношение на неплатежоспособността и реда за ликвидация, но не и за други въпроси, свързани с компетентността на управителните органи и прилагане на ТЗ по аналогия е недопустимо. Жалбоподателят твърди, че нито в становището по исковата молба, нито във въззивната си жалба, Т. У. е оспорила правната възможност на Управителния съвет на сдружението да отменя насроченото ОС поради удължаване на временните противоепидемични мерки и въззивният съд е излязъл извън пределите на правния спор, като е приел, че не е налице такава. Жалбоподателят твърди, че УС на сдружението в кръга на правомощията си по чл. 31, т .8 от ЗЮЛНЦ и съобразявайки се с ограниченията по Заповед №РД -01-274/29.04.2021 г. на Министъра на здравеопазването за противоепидемични мерки, забраняващи събирането на повече от 15 човека, със своето ново решение от 07.05.2021 г. е отменил не предходно решение за свикване на ОС, а самото му провеждане. В жалбата се изтъква и, че взетото от ОС решение за избор на Т. У. за председател на УС е нищожно, тъй като е извън правомощията на ОС и не е включено в дневния ред, съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЮЛНЦ и чл. 16, ал. 3 от Устава, като се позовава на решение № 153/25.10.2017 г. по т. д. № 1850/2017 г ., 2 т. о. на ВКС. Предвид горното жалбоподателят претендира обезсилване на решението на АС като недопустимо, евентуално отмяната му като неправилно и разрешаване на спора по същество.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на първо място на основанието по чл. 280, ал. 2 от ГПК – недопустимост на въззивното решение, обосновано с недопустимостта на встъпването на третото лице - помагач и на неговата въззивна жалба, а от друга страна, поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС:

1. „ Допустимо ли е встъпването на трето лице - помагач на страната на ответника във вече висящо производство по чл. 25, ал .4 от ЗЮЛНЦ ?“, като поддържа, че поради неупражнен служебен контрол от въззивния съд относно надлежното конституиране на трето лице е постановено недопустимо решение и евентуално неправилно такова, позовавайки се на решение № 11/13.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 641/2008 г ., 2 т. о ., решение № 156/05.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5972/2015 г ., ГК, 1 г. о ., решение № 106/16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4088/2017 г ., 3 г. о ., определение № 493/12.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 349/2012 г ., 2 т. о ., опр. № 242/28.03.1997 г. по ч. гр. д. № 43/1997 г ., 5 г. о. на ВКС /.;

2. „ Има ли правомощия въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, ал .2 от ГПК, според която служебната проверка има за предмет валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, да извършва преценка на правилността на първоинстанционното решение извън посочените в жалбата основания ?“, за което се позовава на нарушение на съществени съдопроизводствени правила и противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, обективирана в ТР 14/09.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г. на ОСТГК, решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, 1 г. о ., решение № 230/10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г ., 2 г. о ., решение № 42/10.06.2015 г. по гр. д. № 4492/2014 г ., решение № 247/05.10.2012 г. по гр. д. № 1644/2011 г ., решение № 81/04.05.2015 г. по гр. д. № 5534/2041 г ., трите на 3 г. о. на ВКС, решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г ., решение № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г ., решение № 125/29.05.2012 г. по гр. д. № 534/2011 г ., трите на 4 г. о. на ВКС; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г ., решение № 14/07.02.2014 г. по т. д. № 1130/2013 г ., решение № 43/04.06.2014 г. по т. д. № 2013, трите на ВКС, 2 т. о. и др.

3. „ Допустимо ли е прилагането по аналогия на разпоредбите на ТЗ и указанията, дадени с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС в производството по чл. 25, ал .4 от ЗЮЛНЦ ? Поражда ли действие решението на УС на сдружение с нестопанска цел за отмяна провеждането на ОС, като със същото решение не отменя и не изменя решението си за насрочване на ОС, а се задължава да определи нова дата за провеждане на ОС ?“, като се поддържа по подробно изложените доводи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 94/20.02.2007 г. по т. д. № 574/2005 г ., 1 т. о. на ВКС, определение № 28/18.01.2019 г. по ч. т. д. № 2292/2018 г ., ТК, 1 т. о. на ВКС;

4. „ Има ли правомощия въззивната инстанция да извършва косвен съдебен контрол относно законосъобразността на решенията на УС на ЮЛНЦ ? Подлежат ли на съдебен контрол решенията на управителните органи на сдруженията с нестопанска цел ?“, което счита, че е в противоречие с решение № 179/05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г. на ТК, 2 т. о .;

5. „ Допустимо ли е Общото събрание на сдружение с нестопанска цел да вземе решение по въпрос, който не е включен в дневния ред и е извън възложените му със закон и устав права ?“, като се поддържа противоречие с решение № 153/25.10.2017 г. по т. д. № 1850/2017 г ., 2 т. о. на ВКС.

Касаторът поддържа и че АС - Варна се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т. е. основание по чл. 280, ал .1, т .3 от ГПК, като е посочил следните въпроси:

1. „ Предвид ясната и изчерпателна уредба в ЗЮЛНЦ, приложими ли са субсидиарно или по аналогия правилата на ТЗ относно търговските дружества, извън разпоредбите касаещи неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, реда за ликвидация и правомощията на ликвидатора по отношение на юридическите лица с нестопанска цел ?";

2. “ Предвид различията в уредбата на сдруженията, регламентирана в ЗЮЛНЦ и на търговските дружества в ТЗ, приложими ли са указанията, дадени с ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС по отношение на юридическите лица с нестопанска цел ?“;

3. „ Законосъобразно ли е решението на УС на сдружение с нестопанска цел за отмяна провеждането на ОС поради въведени противоепидемични мерки на територията на Република България за периода, за който следва да бъде проведено същото ? Разполага ли с правна възможност Управителният съвет да отменя провеждането на ОС поради спазване на наложените законови ограничения при обявена извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето ?“,

4. „ В дадените с чл. 31, т .8 от ЗЮЛНЦ правомощия на Управителния съвет да взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно Устава не спадат в правата на друг орган, включва ли се и правото за вземане на решение за отмяна провеждането на общо събрание ?“ Касаторът поддържа, че по тези поставени въпроси не е налице постановена съдебна практика.

Ответникът по касационната жалба – Т. Д. У. оспорва същата по съображения, подробно изложени в отговора й от 25.07.2022 г. чрез процесуалния си представител – адв. Д. Н..

Втората касационна жалба срещу решение № 146/08.05.2022 г. по в. т. д. № 18/2022 г. на Апелативен съд – Варна, е подадена с вх. № 4090/28.06.2022 г. от ответника по иска – Сдружение с нестопанска цел „ Спортен клуб по плувни спортове – Добруджа “, чрез процесуалния му представител – адв. Д. А.. Касаторът счита, че обжалваното решение е недопустимо, и евентуално – неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи, аналогични на тези на жалбоподателя - ищец. В приложеното изложение на основанията за допускане на касация се позовава на първо място на недопустимост на обжалваното решение, очевидна неправилност по чл. 280, ал .2 предл. 3 от ГПК, като изтъква и че са налице предпоставките по чл. 280, ал .1 т. 1 от ГПК. Поставените въпроси от този касатор и цитирана практика са идентични с тези по първата жалба.

Съдът намира, че първата касационна жалба, подадена от ищеца, е редовна от външна страна, подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Втората касационна жалба е подадена от ответника по иска - Сдружение с нестопанска цел „ Спортен клуб по плувни спортове – Добруджа“, и съдът намира, че е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Процесуалното положение на жалбоподателя – ответник по иска, изключва правния му интерес да обжалва решение, с което предявеният срещу него иск е отхвърлен. Интерес от обжалване на така постановения съдебен акт има само ищеца, доколкото с него се препятства търсената с иска защита. Ответникът няма интерес съдебният спор срещу него да продължи, като такъв интерес не се обосновава и в депозираната срещу решението жалба, предвид което като подадена при липса на интерес касационната жалба на ответника следва да бъде оставена без разглеждане.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Варна е посочил, че изцяло възприема установената от първоинстанционния съд – ОС – Добрич фактическа обстановка, а именно, че в подадената от ищеца К. К. искова молба за отмяна на решения на ОС на сдружението са въведени като доводи описаните пороци, че с решение от 22.03.2021 г. е свикано процесното ОС за 10.05.2021 г ., 11,00 ч. с описания дневен ред, че с решение на УС от 07.05.2021 г. е отменено провеждането на насроченото ОС с мотив – временните противоепидемични мерки, за което е поставено уведомление в сградата по адрес на управление на сдружението, подадено е и заявление в ТР под №Г 1 20210507145457, но е постановен отказ с мотив, че актът не подлежи на обявяване. Прието е, че е проведено ОС на 10.05.2021 г ., на което са присъствали 14 члена, двама от които представлявани от пълномощник. Варненски АС е приел, че ОС е редовно свикано, а възможност решението за свикването му да бъде отменено, след като е започнала процедура по оповестяването му не е налице и законосъобразността на взетите решения не може да бъде оспорвана на това основание съобразно задължителната постановка на т .9 от ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Приел е, че събранието е проведено при необходимия кворум, който е поне 13 члена, а присъствието можело да бъде извършено и чрез упълномощаване на друг член при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Приел е и че решението за определяне на председател не е в нарушение на изискванията на Устава, тъй като при вземането му са участвали всички членове на УС, поради което искът за отмяна на решенията на ОС се явява неоснователен и след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен.

По касационната жалба на ищеца и изложените от него доводи и основания, ВКС намира следното:

ВКС намира при служебната проверка, че няма вероятност обжалваното въззивно решение да е невалидно и недопустимо и не следва да се допуска касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Доводите на касатора, че решението е недопустимо като постановено по жалба на ненадлежно конституирано трето лице не могат да бъдат споделени. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 239 от 23.01.2014г. по т.д.№511/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., решението, с което искът по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ е отхвърлен, не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на непредявилите иск по чл. 25 ал. 4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на същото решение на ОС членове на сдружението, тъй като те не са страна в исковото производство, нито са необходими другари. В горецитирания акт на ВКС и мн.др., се приема, че при уважаване на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ делото завършва с конститутивно решение, с което се удовлетворява потестативното право на ищеца, като се постановява последваща промяна в правоотношенията между страните, а влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и има действие по отношение на всички. Зачитането на конститутивното действие на решението, с което искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е уважен, е несъвместимо с оспорване от третите лица, включително другите членове на сдружението, непредявили иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, на материалноправната промяна, настъпила в резултат на решението. При отхвърляне на констиутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решението се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на страните по спора. Поради това за члена на сдружението е налице интерес да встъпи като подпомагаща ответника страна, за да осуети постановяването на обвързващо го решение, с което искът по чл.25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ се уважава.

Настоящият съдебен състав намира и че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Изложените от касатора оплаквания за допуснати нарушения на закона и необоснованост на изводите на съда са относими към правилността на съдебния акт, но не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от значение, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и сам да го изведе. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал .1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или решение по чл. 290 от ГПК, което е постановено по същия правен въпрос. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

По първия поставен от ищеца въпрос, а именно допустимо ли е встъпване на трето лице - помагач на страната в производството по чл. 25, ал .4 от ЗЮЛНЦ, във връзка с който се твърди и недопустимост на въззивното решение, като постановено по жалба на третото лице, конституирано без да са налице предпоставки за това, не е налице допълнителния селективен критерий, тъй като не се установява това да е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР и решения по чл. 290 от ГПК, като напр. решение №239 от 23.01.2014г. по т.д.№511/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Всички постановени актове относно встъпването на трето лице в процеса, на които се позовава касатора, са по иск по чл. 74 от ТЗ, т.е. свързани са със спор по ТЗ и относно съдружници/акционери, като в ТЗ е налице изричната норма на чл. 74, ал.3 от ТЗ. Тя е неприложима по отношение на юридическите лица с нестопанска цел, тъй като не е възпроизведена в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а препращането е относно определени въпроси / чл.14, ал.4 от ЗЮЛНЦ/. Предвид горното така формулираният въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, като се съобразят и вече изложените доводи относно възражението на касатора за недопустимост, и не следва да бъде допускан.

Вторият поставен от касатора процесуален въпрос относно правомощията на въззивната инстанция също не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като противно на твърденията на касатора от съдържанието на въззивната жалба може да се направи извод, че жалбоподателката У. е възразила срещу преценените от първоинстанционния съд правни последици на решението на УС от 07.05.2021г. в цялост, а не само относно срока за вземането му и разгласяването му, поради което според настоящия състав въззивният съд не се е произнесъл извън доводите по жалбата. В този смисъл, налице е цитираната от касатора практика на ВКС относно задължението на въззивния съд съгласно разпоредбата на чл. 269, ал.2 от ГПК да се произнесе служебно относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, но в конкретния случай такова нарушение не е допуснато от Варненския апелативен съд.

Третият поставен от касатора въпрос относно приложимостта по аналогия на разпоредбите на ТР и указанията на ТР 1/2002г. и за действието на решението на УС, който е пряко свързан с четвъртия поставен въпрос, а именно: „Има ли правомощия въззивната инстанция да извършва косвен съдебен контрол относно законосъобразност на решения на УС на юридическите лица с нестопанска цел?“, не отговарят на общия критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като въззивният съд не е обсъждал дали процесното решение на УС е нищожно, респ. незаконосъобразно и не е осъществявал косвен съдебен контрол върху същото. Решението на УС на сдружението не е разглеждано от Варненския апелативен съд като предмет на оспорването и не е извършвана преценка на неговата законосъобразност, а единствено е коментирано дали е породило целените правни последици и направеният извод е, че при надлежно стартирала процедура и насрочено Общо събрание, то не е произвело целеното си действие. В тази връзка няма изрично произнасяне от въззивния съд относно валидността и законосъобразността на соченото решение на УС и тези въпроси не са обусловили изхода на спора, а и не се установява допълнителния селективен критерий, а именно да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като цитираната такава е в хипотезата, при която съдът е извършил съдебен контрол върху такъв акт и е неотносима в случая.

Петият поставен въпрос относно това допустимо ли е вземане на решение от ОС по въпрос, който не е включен в дневния ред, не следва да бъде допуснат до касационно обжалване, тъй като в конкретния случай е видно, че не самото Общо събрание е избрало за председател Т. Д. У., а както е обективирано в протокола от същото, страница пета, „след съвещание на новоизбраните членове на УС на сдружението и при спазване на чл. 16, ал. 3 от Устава“, те са взели решение от състава си да изберат председател. Следователно в протокола просто е инкорпорирано решение, което е взето от новоизбрания състав на Управителния съвет, но няма решение на Общото събрание, с което по невключена точка от дневния ред да е избиран от него председател. Общото събрание е гласувало за избор на състава на Управителния съвет, а самият председател е отразено, че е избран единодушно от новия състав на Управителния съвет и в този смисъл в протокола само е обективирано това волеизявление на управителния орган. Дори и да се приеме, че е препотвърдено от Общото събрание, самото решение за избор на Т. У. за председател, видно от протокола, е взето от членовете на УС, т.е. не е налице соченото от касатора противоречие, още повече, че в дневния ред са включени точки по освобождаване от длъжност и отговорност на членовете на УС на сдружението и избор на нови такива. Предвид горното, въпреки че е налице практика на съдилищата и ВКС, включително цитирана от касатора, че е недопустимо взимане на решение по точка, невключена в дневния ред, съдът намира, че този въпрос не е свързан с установената в конкретния случай фактическа обстановка, тъй като Общото събрание е гласувало по включената в дневния ред точка под буква „д“ – Избор на членове на УС, а самите новоизбрани членове на УС от своя състав единодушно са избрали председател и това само е инкорпорирано като тяхно волеизявление в процесния протокол. Предвид горното и този въпрос не отговаря на изискванията за допускане на касационен контрол.

Поставените от касатора в пункт 3 от изложението въпроси, за които поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, съдът намира, че също не отговарят на изискванията на чл. 280, ал.1 от ГПК и на тези по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая е налице задължителна практика на ВКС, липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му, нито са налице основания за промяна на формираната от ВКС съдебна практика. В жалбата и изложението от касатора не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не може да се приеме и че няма съдебна практика по сочените въпроси, тъй като в първата част на изложението си касаторът изрично твърди и цитира наличието на такава. Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на въззивната инстанция преповтарят съображенията в касационната жалба, като биха били относими към твърдяната неправилност в хипотезите на чл. 281 от ГПК, но не следва да се обсъждат във фазата на селекция по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал.1 от ГПК. Конкретно следва да се има предвид, че по първия поставен въпрос е налице съдебна практика, включително и цитирана от жалбоподателя и не се установява необходимост от промяната й, което се отнася и за втория поставен въпрос. По отношение на третия въпрос, а именно „Законосъобразно ли е решението на УС за отмяна провеждането на ОС поради въведени временни противоепидемични мерки“, същият не е обусловил изводите на въззивния съд, тъй като той е разсъждавал само относно правните му последици, а не неговата законосъобразност, което изключва допускането му. Четвъртият въпрос относно правомощията на УС по чл. 31, т. 8 от ЗЮЛНЦ също не отговаря на изискванията за допускане до касация, тъй като не е обусловил изхода на спора, доколкото не е обсъждан и разглеждан от въззивния съд, като в тази връзка следва да се имат предвид и мотивите по предходните въпроси.

С оглед гореизложените съображения, ВКС намира, че по касационната жалба, подадена от К. В. К., ищец по делото, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, а касационната жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб по плувни спортове – Добруджа“, ответник, спрямо който искът е отхвърлен, следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес. Разноски на страните не се следват.

Воден от горното Върховният касационен съд, ТК, Второ т.о.