Определение № 4970 от 01.11.2024 г. на ВКС по д. № 2872/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор между Районен съд - Пловдив и Административен съд - Пловдив относно подсъдността на правния спор, повдигнат с искова молба вх.№5877/02.04.2024г. по описа на Административен съд-Пловдив, от УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, против Национална здравноосигурителна каса. Исковата молба е подадена до Административен съд – Пловдив с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата общо 9344лв., представляваща стойността на оказана, но неизплатена медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г., съгласно сключени между страните Договор за оказване на болнична по клинични пътеки /КП/ №162331/23.05.2018г., Договор за оказване на болнична помощ по клинични процедури /КПр/ №164781/23.05.2018г. и Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури /АПр/ №164749/23.05.2018 и допълнителни споразумения към тях, сключени на 20.02.2019г. С определение № 3290/09.04.2024 г. по адм. д. № 684/2024 г. Административен съд - Пловдив е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Пловдив. Приел е, че: в конкретния случай доколкото ищецът се позовава на договори, сключени на 23.05.2018г., т.е.е преди 2019г., за което са приложени и фактури с посочени основания за извършени услуги именно по КП съгласно договори от 23.05.2018г., то спорът относно изпълнението на тези административни договори е в компетентността на гражданския съд, на основание §149, ал.4 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ,бр.77 от 18.09.2018г., в сила от 01.01.2019г., изм., бр.26 от 03.05.2019г./. С определение № 8973/22.07.2024 г. по гр. д. № 6652/2024 г. Районен съд - Пловдив е повдигнал спора за подсъдност, като е приел, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба, тъй като претенцията на ищеца произтича от незаплатени медицински услуги, като определящи за преценката за основателността й са заложените параметри в допълнителни споразумения, а те са сключени след 01.012019г., а освен това договорите от 2018г. намират приложение и за исковия период през 2019г. по силата на последващ анекс от 11.01.2019г., сключен между НЗОК и БЛС. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба, подадена от УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, против Национална здравноосигурителна каса, е Районен съд – Пловдив. В съдебната практика /напр. определение № 236/05.04.2019 г. по ч.т.д. № 787/2019 г. на II т.о., определение № 189/23.04.2019 г. по ч.т.д. № 284/2019 г. на I т.о., определение № 202/02.05.2019 г. по ч.т.д. № 300/2019 г. на I т.о. всички постановени по реда на чл. 274, ал.З ГПК, определение № 16/28.02.2019г. по гр.д. № 4/2019г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС и др./ последователно се приема, че спорът за изпълнение на договор по чл.20,ал.1,т.4 ЗЗО, сключен между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ - лечебно заведение се разрешават по общия исков ред от гражданските съдилища, независимо че договарянето е реализирано по административен ред и договорът има административен характер. Този извод се обосновава по аргумент от новоприетите разпоредби на чл. 19ж АПК, чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК и §149, ал. 4 ПЗР към ЗИД на АПК, като последната изрично предвижда, че съдебните производства по спорове за изпълнение на сключените преди 01.01.2019г. административни договори, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършва по реда на ГПК пред гражданските съдилища. В съдебната практика се приема също, че без значение за подсъдността на споровете, произтичащи от изпълнението на договорите за медицинска помощ, е обстоятелството, че срокът на действието им може да се разпростира и след измененията в АПК от септември 2016 г. или че с последващи анекси и допълнителни споразумения договорите са изменени или продължени. Смесени състави на ВКС и ВАС са имали възможност да се произнесат по такъв специфичен казус, приемайки че допълнителните споразумения, които са сключени след промяната на АПК от септември 2016 г. и изменят договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки „нямат самостоятелно правно значение и не могат да бъдат дефинирани като административен договор, изменящ съглашение с друго правно естество.“ /така определение № 3 от 19.01.2018 г. по адм. д. № 78/2017 г., на ВАС, смесен 5 чл. състав, а също определение №36 от 13.12.2022г. по гр.д.№22/2022г. на ВКС, смесен петчленен състав /. Тази практика се споделя изцяло и от настоящия състав, поради което предявеният иск е подсъден е на общите съдилища. Компетентен да разгледа спора е Районен съд –Пловдив. По изложените съображения петчленният съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд