Определение № 60402 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1620/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв.В. М., в качеството му на синдик на „Кик - Дизайн" ООД /н./, [населено място], срещу решение № 1016/18.05.2020 г. по т.д. № 2632/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 475/11.03.2019 г. по т.д. № 3407/2017 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от А. Г. К., в качеството му на синдик на „Кик Дизайн" ООД /н./, против „Пи Ейч Ай" АД обективно съединени искове с правно основание чл.649, ал.2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с пл. № КОО, парцел 3, площ по документи - 3305 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], УПИ, със стара имотна партида: 343899; 21 самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2194.2843.1.10, пл. № 2634, с предназначение - жилище, представляващ апартамент № 10, на ет.З, парцел 7, с площ по документи -112,880 кв.м., ведно с мазе № 3, находящ се в [населено място], [улица]; 3/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2194.2843.1.13, пл. № 2634, с предназначение - склад, парцел 7, с площ по документи - 13.710 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.З. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.З и ал.2, пр.З ГПК. Ответникът „Пи Ейч Ай" АД, [населено място] оспорва жалбата. Ответникът „Кик - Дизайн" ООД /н./, [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел за безспорно установено, че с решение № 273/06.02.2017 г. по т.д.н. № 4855/2016 г. на Софийски градски съд е прекратена дейността на предприятието на „Кик - Дизайн" ООД, длъжникът е обявен в несъстоятелност и на основание чл.632, ал.5 ТЗ производството по делото е спряно, като с решение № 2185/21.11.2017 г. по същото дело производството по делото е възобновено по молба на кредитор в хипотезата на чл.632, ал.2 ТЗ. Констатирал е, че по партидата на „Пи Ейч Ай" АД в Търговския регистър на 23.09.2014 г. е вписана извършена от „Кик - Дизайн" ООД непарична вноска на следните недвижими имоти с парична оценка 4 642 150 лв., а именно: 1/ У ПИ III, с идентификатор 68134.106.137, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 3305 кв.м. и начин на трайно ползване -паркинг; 21 самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2194.2843.1.4, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, представляваща апартамент № 4, с площ от 111.03 кв.м., ведно с 9,46 % ид.ч. от общите части на сградата; 3/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2194.2843.1.10, находящ се в [населено място], [улица], ет.З, представляваща апартамент № 10, с площ от 112.88 кв.м., ведно с 9.08 % ид.ч. от общите части на сградата и мазе № 3, с площ от 3,80 кв.м.; 4/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2194.2843.1.13, находящ се в [населено място], [улица], ет.З, обект № 1, с предназначение за склад, с площ от 13,71 кв.м., ведно с 0.60 % ид.ч. от общите части на сградата; 4/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2194.2843.1.6, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, представляващ апартамент № 6, с площ от 109.40 кв.м., ведно с 9.44 % ид.ч. от общите части на сградата и мазе № 9, с площ от 6.33 кв.м. и съответните идеални части от земята. Установил е, че на 16.01.2018 г. с акт, вписан под № 1448/16.01.2018 г., „Пи Ейч Ай" АД е прехвърлило на „Евро рефлекс" ЕООД три от процесните имоти, предмет на уважения с първоинстанционното решение иск по чл.649, ал.2 ТЗ, а именно: поземлен имот с площ от 3305 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], самостоятелен обект в сграда, находящ се в [населено място], [улица], представляващ склад, с площ от 13,71 кв.м. и самостоятелен обект в сграда, находящ се в [населено място], [улица], ет.З, представляващ апартамент № 10, с площ от 112,88 кв.м. Констатирал е, че исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, е вписана на 26.09.2018 г., с акт № 237, т.Х, дело № 45198, а въз основа на обезпечителна заповед от 22.12.2017 г., издадена по т.д. № 3407/2017 г. на Софийски градски съд и вписана на 17.01.2018 г. в том 1, под № 187, е наложена възбрана върху процесните недвижими имоти. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че за уважаване на иска по чл.108 ЗС вр. чл.649, ал.2 ТЗ е достатъчно към датата на предявяване на обуславящия иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ процесните недвижими имоти да са били собственост на ответника „Пи Ейч Ай" АД. Изложил е съображение, че релевантна за непротивопоставимостта на ищеца по П. иск на извършените от приобретателя сделки на разпореждане с имота, предмет на увреждащата сделка, е датата на вписване на исковата молба. Изтъкнал е, че въпросът за конкуренцията между правата на ищеца и частните правоприемници на първоначалния приобретател е законодателно разрешен чрез оповестително - защитния ефект на вписването на исковата молба, а не чрез действието на предявяване на иска, респ. чрез датата на постъпване на исковата молба в съда. С оглед на това въззивният съд е приел, че правата на приобретателя не се засягат от изхода на спора по П. иск, тъй като договорът за покупко -продажба, с който процесните имоти са прехвърлени на „Евро рефлекс" ЕООД, е сключен и вписан преди вписване на исковата молба - на 16.01.2018 г. Позовавайки се на нормата на чл.135, ал.1, изр. трето ЗЗД, решаващият състав е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства, че последващият приобретател на процесните имоти е знаел за висящото производство по чл.135 ЗЗД, образувано по предявения от синдика на „Кик Дизайн" ООД /н./ иск, или че апортът, с който неговият праводател се е легитимирал като собственик на имотите уврежда кредиторите на несъстоятелността, както и че този въпрос не може да бъде разрешен в производство, по което не е страна. При позоваване на т.З от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, апелативният съд е изтъкнал, че по делото не е предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сключения и вписан на 16.01.2018 г. договор за покупко - продажба на процесните три имота. Приел е, че извод за противопоставимост на относителната недействителност на договора по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Кик Дизайн" ООД /н./ не следва и от допуснатото обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти, тъй като възбраната е вписана след вписването на договора - на 17.01.2018г. С оглед на това въззивният съд е заключил, че към датата на вписване на исковата молба - 26.09.2018 г. и към датата на вписване на обезпечителната възбрана - 17.01.2018 г. процесните имоти не са се намирали в патримониума на първоначалния приобретател „Пи Ейч Ай" АД, тъй като, макар и след предявяване на иска, са прехвърлени с възмезден договор, вписан преди споменатите дати, на трето лице, чиито права, са противопоставими на ищеца по П. иск. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Към кой момент - датата на подаване на исковата молба в съда или датата на вписването й в Служба по вписванията, е необходимо ответникът по иска по чл.108 ЗС във връзка с чл.649, ал.2 ТЗ да е собственик на недвижимите имоти - предмет на иска, за да бъде основателен същият?"; 2. „В случай че въззивният съд установи, че след завеждане на исковата молба по иск по чл.135 ЗЗД ответникът е извършил последващо разпоредително действие с недвижимото имущество -предмет на иска, следва ли да разпореди продължаване на съдопроизводстветните действия срещу последващия приобретател с цел в рамките на едно съдебно производство да се разгледа и проследи връзката между поредицата от увреждащи ищеца прехвърлителни сделки? Как следва да действа въззивният съд, ако установи последващо прехвърляне, осъществено след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на съдебното дирене в първа инстанция, което прехвърляне не е взето предвид от първоинстанционния съд при постановяване на първоинстанционното решение по иска по чл.135 ЗЗД?". Касаторът твърди, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 52/23.07.2018 г. по гр.д. № 1455/2017 г. на ВКС, I г.о., а по втория въпрос - с т.З от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.З ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение. Първият въпрос от изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК по съществото си не представлява материалноправен въпрос от обуславящо за изхода на спора значение. С изменението на чл.649, ал.1 ТЗ с ДВ бр. 20/28.02.2013 г. е отчетено сходството между исковете по чл.647 ТЗ и тези по чл.135 ЗЗД, поради което е уеднаквен процесуалният режим на същите, когато се касае за действия и сделки, извършени от длъжник в открито производство по несъстоятелност. С оглед на това разрешенията, приложими към исковете по чл.135 ЗЗД, намират приложение и в хипотезите на предявен отменителен иск по ТЗ, и по - конкретно -конкуренцията на правата на кредиторите на несъстоятелността и правата на третите лица се разрешава от правилото на чл.135, ал.1, изр.З ЗЗД. Последното ясно посочва момента, към който ответникът трябва да бъде собственик на недвижимите имоти - предмет на иска. Разпоредбата не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл, поради което така поставен първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същият въпрос е въведен във връзка с релевирано от касатора оплакване за противоречие на въззивното решение с решение № 52/23.07.2018 г. по гр.д. № 1455/2017 г. на ВКС, I г.о., което е неотносимо към настоящия спор, тъй като дава отговор на други правни въпроси, а именно относно владението, което лицето, придобило спорния недвижим имот от ответника във висящо производство по иск по чл.108 ЗС, продължава да упражнява след влизане в сила на осъдителното решение, както и относно възможността това лице да придобие правото на собственост на оригинерно основание с изтичане на придобивната давност по чл.79, ал.2 ЗС. Вторият въпрос също не обосновава допускане на касационно обжалване, тъй като доводите на касатора не съответстват на данните по делото. В обжалваното решение въззивният съд не е достигнал до извода, че предявеният иск по чл.135 ЗЗД следва да се ограничи само до сделката с първоначалния приобретател. Изрично е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства за знанието на последващия приобретател относно висящото производство по чл.135 ЗЗД или относно обстоятелството, че апортът, с който неговият праводател се е легитимирал като собственик на процесните имоти, уврежда кредиторите на несъстоятелността. С оглед на това въззивният съд е приел, че този въпрос не може да бъде разрешен в производство, по което последващият приобретател не е посочен като страна от ищеца в исковата молба, респективно не е предявен иск за обявяване на относителна недействителност на договора за покупко - продажба на процесните имоти, сключен на 16.01.2018 г. и вписан на същата дата, преди вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД. Този решаващ извод на съда не се явява в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на т.З от цитираното тълкувателно решение е прието, че защитата на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена и вписана преди вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД, може да се осъществи по негова преценка срещу недобросъвестния последващ приобретател с предявяването на отделен иск, но това лице не следва да бъде служебно конституирано от съда при условията на чл.216, ал.2 ГПК. В хипотезата на прехвърлителна сделка, извършена след вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД, последното ще породи оповестително - защитното действие, предвидено в чл.135, ал.1, пр.2 ЗЗД, съответно постановеното в полза на ищеца решение ще разпростре действието си и по отношение на последващия приобретател - чл.226, ал.2 ГПК. Последният ще бъде принуден да търпи принудително изпълнение върху придобитите от него права. В тази хипотеза приложение намира правилото на чл.226, ал.1 ГПК и съдът отново не дължи конституиране в процеса на третото лице - приобретател, тъй като последното няма качеството необходим другар на ответниците. С оглед на съответствието между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, не са налице въведените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.З ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.З ГПК. Според разпоредбата въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.З ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд