Определение № 1802 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2409/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Accredited Insurance (Europe) Limited, дружество, регистрирано в Република Малта, с рег. № С59505, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 788 от 03.07.2024 г. по в. гр. д. № 2931/2022 г. на Софийски апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 36 от 04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 141/2021 г. по описа на Видински окръжен съд, в обжалваните му части, с които касаторът е осъден да заплати: - на М. С. М. и на С. С. М. застрахователно обезщетение в размер на по 150 000 лв. по предявените от тях частични искове от по 200 000 лв. за претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния баща С. М. С., настъпила при ПТП, осъществило се на 12.03.2019 г. в Шотландия, а на М. С. М. - застрахователно обезщетение в размер на 8 953 лв. за претърпените от нея имуществени вреди от същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г., до окончателното им плащане. В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се, че поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност съдът е изградил неверен извод относно основателността на предявените искове, доколкото по делото не са доказани при условията на пълно и главно доказване твърдените от ищците факти за настъпило застрахователно събитие – ПТП, което да е реализирано поради виновното и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач М. Р., в причинно-следствена връзка с което да е настъпила смъртта на техния баща С. С.. Твърди се, че в съответствие с нормата на чл. 4 от Регламент „Рим II“ въззивният съд правилно е приел, че приложимо към спора е материалното право на Шотландия, но въпреки това неправилно е тълкувал предпоставките по чл. 16 от Регламент „Рим II“ и е приложил българското материално право (чл. 52 ЗЗД), поради което при определяне на обезщетенията е взел предвид множество факти, които не са релевантни съгласно шотландското право, и е присъдил завишени по размер обезщетения. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства се установява, че настъпването на смъртта на наследодателя на ищците се дължи изцяло на негово виновно поведение (липса на поставен обезопасителен колан), но въпреки това и в нарушение на закона съдът не е уважил възражението на застрахователя за наличие на принос. Сочи се допуснато от въззивния съд нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства, оплаквания, доводи и възражения на застрахователя, съдържащи се във въззивната жалба. Моли се за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявените искове в цялост, евентуално – за намаляване на размерите на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно с присъждане на сторените разноски за всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд: 1. Относно определянето на приложимото материално право по правни спорове с предмет вземания, произтичащи от непозволено увреждане, съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“) и свързания с него въпрос относно предпоставките за прилагането на чл. 16 от същия Регламент, който предвижда, че „Разпоредбите на настоящия регламент не ограничават прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното задължение право“; 2. Относно задълженията на страните да докажат релевантните за спора факти при осъществяване на главно и насрещно доказване, а именно: изискването за несъмненост на изводите за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт при главното доказване и създаването на вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства като достатъчна предпоставка за успешно насрещно доказване; 3. Относно причинно-следствената връзка между поведението на пострадалото лице и вредоносния резултат, като основание за намаляването на обезщетението и дължимото от съда изследване на поведението на участниците в произшествието, включително определяне на основния фактор за настъпването на вредите и 4. Относно задължението на съда на основание чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички доказателства, оплаквания, доводи и възражения на страните, като даде отговор на доводите, съдържащи се във въззивната жалба. Касаторът сочи наличието на допълнителните селективни критерии за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ ГПК, с позоваване на следните съдебни актове, в противоречие с разрешенията по които се твърди, че се е произнесъл въззивният съд: решение на Съда на ЕС (четвърти състав) от 05.09.2024 г. по дело № С-86/23, решение на Съда на ЕС (четвърти състав) от 10.12.2015 г. по дело С-350/14, решение на Съда на ЕС (девети състав) от 17.05.2023 г. по дело С-264/22, решение на Съда на ЕС (десети състав) от 15.12.2022 г. по дело С-577/21 и решение № 60078 от 01.12.2021 г. по т. д. № 459/2020 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 1, решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 91 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 4243/2018 г. на ВКС, II г. о. – по въпрос № 2, решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение № 41 от 26.04.2017 г. по т. д. № 3133/2015 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 3 и решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г. о., решение № 151 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о. и решение № 34 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, II г. о. – по въпрос № 4. В постъпил по делото в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, М. С. М. и С. С. М., чрез процесуалния си пълномощник, изразяват подробно становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната жалба; правят и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След изясняване на фактическата обстановка и анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. доклад от разследване на пътно произшествие, изготвен от полицейски служители в полицейската служба на Шотландия, предоставена от Министерство на правосъдието справка от европейската информационна система за съдимост относно лицето М. Р. Р., заключенията на вещите лица по допуснатите в първата инстанция САТЕ, СМЕ и СПЕ и свидетелските показания, въззивният съдебен състав е приел за установено, че: на 12.03.2019 г. около 17:00 часа в Шотландия е настъпило ПТП между МПС марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № FX03 UKS, управлявано от М. Р. Р., и автобус марка „Ван Хол“, с peг. № SF13FMР, управляван от М. М., като вследствие на пътния инцидент е починал С. М. С. – пасажер на задна лява седалка в МПС марка „Рено“, модел „Меган Сценик“; ПТП е настъпило поради действията на водача на лекия автомобил, който е отнел предимството на автобуса; смъртта на С. е била в пряка причинно-следствена връзка с получените при ПТП увреждания; с влязла в сила на 05.03.2020 г. присъда с № 20/9921/28450Y от съда в Абърдийн М. Р. Р. е осъден за неумишлено убийство с наказание „Лишаване от свобода“ и временно отнемане на свидетелството за управление на превозното средство; към датата на ПТП за л. а. марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № FX03 UKS е имало валидно сключена застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество; ищците са деца на починалия и са претърпели вреди от смъртта му. Относно спорния въпрос за приложимото обективно право, въззивният съдебен състав е приел, че приложение следва да намери шотландският материален закон, тъй като процесното ПТП е настъпило на територията на Шотландия на 12.03.2019 г. и тежките телесни увреждания, довели до смъртта на бащата на ищците, са настъпили на територията на тази държава. Към момента на настъпване на ПТП Обединено кралство Великобритания и С. Ирландия, в чийто състав е и Шотландия, е била държава-членка на ЕС, поради което в отношенията между ищците и ответното застрахователно дружество е приложим Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“). Съгласно член 4, параграф 1 от Регламента, към правоотношението, предмет на спора, е приложимо правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт, в който смисъл е и тълкуването на чл. 4, § 1 от Регламент № 864/2007 г., дадено с решение на СЕС по дело № С-350/14, съгласно което вреди, които са свързани със смърт на лице при ПТП, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба. При съобразяване на даденото от СЕС тълкуване на разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007, решаващият съдебен състав е приел за приложимо правото на Шотландия, където е настъпила пряката вреда от осъществения деликт, а именно – смъртта на С. С.. Съобразно така приетото за приложимо материално право и по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, със съдействието на страните в процеса, съставът на въззивния съд е изяснил съдържанието на нормите от националното право на Шотландия, уреждащи към 12.03.2019 г. процесните правоотношения. По реда на цитираната Конвенция е постъпило и тълкуване на относимите към конкретния спор норми на шотландското законодателство от Министерство на правосъдието. Според същото предпоставките за възникване на гражданска отговорност за непозволено увреждане са следните: „Лицето, срещу което се търси обезщетение, трябва да е имало правно задължение към увреденото (починалото лице); законовите задължения може да са уместни, но в случай на пътнотранспортно произшествие съответното задължение вероятно ще бъде задължение за разумна грижа по общото право; лицето трябва да не е изпълнило това задължение, например като не прояви разумна грижа; нарушението на задължението трябва да е било причината за нараняването или друга понесена вреди; вредата, във връзка с която се иска обезщетение, трябва да е била разумно предвидима последица от нарушението на задълженията“. Според шотландския закон няма презумпция за вина. При така изясненото съдържание на приложимото материално право въззивната инстанция е счела, че исковете са основателни, поради наличие на предпоставките, ангажиращи отговорността на ответното дружество, както следва: действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на водача на автомобила за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; противозаконно деяние от страна на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № FX03 UKS, който е управлявал МПС в нарушение на правилата за движение – при извършване на маневра „завиване надясно“ водачите, които се движат по некласифициран път, са длъжни да дадат предимство на превозните средства, които се движат по път с предимство; причиняване на ПТП и смърт на лице; вредоносен резултат – причиняване на неимуществени вреди на ищците – негативни психо-емоционални изживявания във връзка със смъртта на техния баща; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца. Тези изводи въззивният съд е извел от влязлата в сила осъдителна присъда за водача М. Р. Р., от приложения и неоспорен доклад от разследване на пътно произшествие от служители при полицията на Шотландия, от заключението на допуснатите по делото САТЕ, СМЕ и СПЕ, както и от показанията на свидетелите. С оглед изложеното съдът е намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба за недоказаност на противоправното поведение на водача на лекия автомобил с марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № FX03 UKS. По отношение активната легитимация на лицата, които имат право на обезщетение, въззивният съд е съобразил раздел IV от шотландския Закона за щетите от 2011 г., в който е посочено, че, когато лицето (А) умре в резултат на действие или бездействие на друго лице (Б), то лицето (Б) дължи на всеки роднина на (А), който е член на най-близкото семейство на (А), такива суми за щети, които са посочени в параграфи (a) и (b) на подраздел III. Съгласно параграфи (a) и (b) на подраздел III, раздел IV от Закона за щетите от 2011 г., сумите на щетите са: такава сума, каквато ще компенсира всяка загуба на подкрепа, която в резултат на действието или бездействието е претърпяна или има вероятност да бъде претърпяна от роднината след датата на смъртта на (А), заедно с всякакви разумни разходи, направени от роднината във връзка с погребението на (А) и такава сума, ако има такава, каквато съдът прецени, само като компенсация за всички или за някое от следните: (ii) мъка и тъга на роднината, причинена от смъртта на (А). В раздел 14 от Закона за щетите от 2011 г. е дадена легална дефиниция на „роднини“ на починалото лице, а именно: това е родител или дете на починалия – (b). С оглед цитираните разпоредби децата на починалия са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение от ответното застрахователно дружество. На следващо място, позовавайки се на даденото от МП на Шотландия тълкуване на приложимите норми от шотландското законодателство, въззивният съдебен състав е приел, че в Шотландия няма предписани скали за обезщетения за неимуществени вреди, като е допълнено, че приложение намира раздел IV, подраздел III, параграф (b) от Закона за щетите от 2011 г. и е направен извод, че съдът разполага с много широка свобода на преценка. За да определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, въззивният съд е посочил, че съобразява: съответно цитирана във въззивното решение практика на Съда на ЕС по повод преюдициални запитвания във връзка със застраховката „Гражданска отговорност“; разпоредбата на § 33 от Регламент „Рим II“, в който е посочено, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по дела, по които произшествието е било в държава, различна от тази на обичайното местопребиваване на пострадалия, сезираният съд взема предвид всички относими обстоятелства, касаещи съответното пострадало лице; а така също и нормата на чл. 16 от Регламент „Рим II“, според която разпоредбите на регламента не ограничават прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното задължение право. Предвид всичко изложено, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени на ищците от внезапната смърт на техния баща, е приложим и принципът за справедливо обезщетяване на вредите, което предполага намиране на точния паричен еквивалент на болките, страданията, емоционалните, физическите и психически състояния на увредените лица. При приложение на този императивен законоустановен принцип въззивният съд, въз основа на събраните гласни доказателства и приетата и неоспорена СПЕ, е отчел настъпилите изключително тежки последици за ищците в негативно емоционален план, непреодолимата мъка по загиналия им баща при изключително тежкия пътен инцидент, която винаги ще търпят – ищцата М. М. все още е тревожна, не може да приеме случилото се и го отрича в себе си; ищецът С. М. все още е депресиран, тревожен, опитва се да потиска и прикрие това си състояние, чрез изграден защитен механизъм. Съдът е посочил, че съобразява доказаните по делото отношения на обич, близост, подкрепа и привързаност между ищците и техния баща, който бил тих човек, помагал на всеки, не пиел, не бил груб (св. П. П.); от най-ранна детска възраст ищците са били отгледани от своя баща, тъй като след развода на родителите им, те останали да живеят при него (св. В. В.), тримата живеели заедно до момента, в който М. се омъжила, но се преместила през няколко къщи от бащината си и всеки ден посещавала баща си – готвела, почиствала и перяла; синът С. живеел до последно в едно домакинство със своя родител; загиналият е бил не само морална, но и финансова опора на своите деца, работил много, „никога не отказвал работа“ (св. В. В.), за да им осигури спокойно и радостно детство и след това непрекъснато им помагал „каквото изкарал от работа, го давал на децата си“ (св. П. П.), започнал да работи в чужбина, за да подсигури внучето си, което очаквал синът му, то се родило след смъртта на дядо си и било кръстено на него; на погребението на починалия и двамата ищци плакали много, М. на няколко пъти припадала (св. В. В.); и до момента ищците не са преодолели загубата на своя родител, в процес на адаптация са от първоначалния шок, все още са депресивни и тревожни, като оплакванията могат да отшумят, но могат и да се засилят (СПЕ). Въззивният състав е отчел и установените по делото обстоятелства, че ищците всеки празник ходят на гробищата, в домовете си са сложили снимки на своя баща, М. започва да плаче и й прилошава, когато види катастрофа на пътя, а С. плаче при всеки спомен за баща си. С оглед интензитета на тежкото емоционално преживяване, както и последиците от него, променили живота на ищците, решаващият съдебен състав е приел, че за претърпените от последните неимуществени вреди вследствие смъртта на техния родител следва да се присъди обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях, ведно с лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 29.03.2021 г. За неоснователно е намерено възражението на застрахователя, че така определените обезщетения от първата инстанция са в завишен размер. Според въззивния съд от гласните доказателства по безспорен начин се установява, че целият живот на починалия е бил посветен на неговите деца – той ги е отгледал сам, грижел се е за тях, работел е много и им е помагал много, бил е тяхна опора във всичко, а обстоятелството, че през последните няколко години ищцата М. М. е живеела в отделно домакинство е намерено за нормално за семейна жена на нейната възраст и само по себе си непредставляващо индиция за липсата на близки отношения с баща ѝ. По релевираното от ответния застраховател възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, съставът на въззивния съд е приел, че в тълкуването на приложимите норми от шотландското законодателство Министерство на правосъдието на Шотландия е посочило, че „съдът може да промени нивото на присъденото обезщетение, за да отрази съпричастната небрежност от страна на увредената страна, като раздел I от Закона за законовата реформа (съпричастна небрежност) от 1945 г. предвижда, че, когато някое лице претърпи вреди в резултат отчасти по негова собствена вина и отчасти по вина на друго лице или лица, то иск по отношение на тази щета не се отхвърля поради вина на лицето, което е претърпяло щетата, а щетите, подлежащи на възстановяване в тази връзка, се намаляват до такава степен, каквато съдът счита за справедлива и разумна с оглед на дял на ищеца в отговорността за щетата “. С Наредба № 5 - Изискване за възрастни за носене на колани и Наредби за моторни превозни средства (носене на предпазни колани) 1993/1976 се предвижда, че всяко лице, управляващо МПС или возещо се на предна или задна седалка на МПС, трябва да носи колан за възрастни. В тълкуването на приложимите норми от шотландското законодателство Министерство на правосъдието на Шотландия е посочило, че „непоставянето на предпазен колан, когато това се изисква, е криминално престъпление по силата на раздел 14