Определение № 145 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 665/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № ІV-19 / 31.03.2010г., постановено по гр.д.№ 569/09г. от Б. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 1096/30.07.2009г. по гр.д.№ 3209/09г. на Б. районен съд за осъждане на касатора да заплати на С. И. С. сумата от 8020 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2008г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен писмен договор за правна защита и съдействие, по който задължението на адвоката е изпълнено. Решаващият състав е изложил съображения, че не е налице порок във волята, поради уговореното възнаграждение се дължи. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон. Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване. По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд