Определение № 60477 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. С. против решение № 1460/18.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 2179/2020 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, отменил е решението на районен съд и е постановил ново, с което е отхвърлил иска. Съдът е приел, че договорът за изработка е бил сключен от майката на ответника, но от името и за сметка на представлявания – С. Д., като именно той е имал задължението да изработи и монтира ветрогенераторите, докато наследодателката на ответника е подписала договора от 06.08.2014г. действайки в качеството си на негов представител, както е посочено и в самия договор. Предвид горното, съдът е приел, че страна по договора за изработка е С. Д., а сумата е преведена от ищеца в изпълнение на същия, поради което същата е заплатена в полза на изпълнителя, а не на неговия пълномощник. Съдът се е позовал и на основанието, посочено в преводното нареждане: „плащане по договор за изработка на ветрогенератори от 06.08.12014г“. С оглед на така приетото от фактическа страна, съдът е приел, че ответникът не дължи връщане на заплатената цена, тъй като не неговият наследодател е получил същата, а изпълнителя, както и поради обстоятелството, че всъщност изпълнението по договора се дължи от изпълнителя, а не от неговия пълномощник, поради което и договорът не се е прекратил с настъпването на смъртта на последния. Доколкото искът е предявен срещу представляващия, а не срещу изпълнителя /който е страна по договора/, съдът е приел, че искът следва да бъде отхвърлен само на това основание - поради ненадлежната материално-правна легитимация на ответника, като е приел, че не следва да обсъжда събраните писмени и гласни доказателства във връзка с реалното изпълнение на договора. Посочено е, че същите биха били относими към изясняване на спор от фактическа страна ако искът беше предявен срещу надлежната страна по договора за изработка. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК. По делото е представен писмен договор, който съдът е обсъдил и въз основа на който е приел кои са страните по него, доколкото в самия договор е посочено, че договорът за изработка е сключен от майката на ответника, но от името и за сметка на представлявания – С. Д.. Свидетелските показания, допуснати и обсъдени от съда не са за установяване на договорни отношения по посочения договор, а за действителните отношения между страните по него, поради което поставените правни въпрос, свързани с допустимостта на свидетелски показания при установяване на договор на стойност над 5 000 лева са неотносими към производството по чл.288 ГПК и не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и не водят до очевидна неправилност на постановеното решение. Сочи се правен въпрос, свързан със задължението на съда да посочи защо дава вяра на едни свидетелски показания, а не на други, както и да обсъди същите съвкупно с останалия доказателствен материал по делото. Съдът не е процедирал в противоречие с цитираната практика на ВКС, доколкото е обсъдил свидетелските показания съвкупно с останалите доказателства по делото, най-вече с представения договор, от който е видно кои са страните по него и за кои страни са възникнали права и задължения по същия. Същото се отнася и по поставен правен въпрос, следва ли в договора да е посочено, че лицето, подписало договора не действува от свое име, а като пълномощник. Видно от представения по делото договор, в него изрично е записано, че П. Н. е подписала договора „в качеството се на представител на С. С. Д.“, като съдът не е дал отрицателен отговор на този въпрос, а е направил изводите си именно въз основа на отразеното в договора. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС