Определение № 1905 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2498/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Н. В. и А. К. С. чрез пълномощника им адв. Ц. З. срещу определение № 394 от 13.03.2023г. постановено по ч.гр.д. № 552/2023г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК е оставена без разглеждане частната им касационна жалба против определение № 2242 от 16.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 2290/2022 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С частната жалба се твърди, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Конкретни оплаквания не са изложени. Наведените съображения касаят неправилността на обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение по чл. 248 ГПК. Ответниците по частната жалба С. М. З. и Н. М. С., чрез пълномощника адв. Н. В., изразяват становище за неоснователност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред първата инстанция е по предявен от Т. Н. В. и А. К. С. срещу С. М. З., Н. М. С. и Е. Т. Е. иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот. С определение от 21.09.2021г. по гр.д. № 16223/2021г. на Софийски районен съд производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска и определението е влязло в сила. По молба по чл. 248 ГПК, подадена от ответниците по иска, Софийски районен съд с определение № 20217464 от 30.11.2021г. в една част е допълнил, а в другата е оставил без уважение искането за допълване на определението от 21.09.2021г. в частта му за разноските. С определение № 2242 от 16.03.2022г. по ч.гр.д. № 2290/2022г. Софийски градски съд е отменил първоинстанционното определение, в частта, с която е оставена без уважение искането на С. М. З. и Н. М. С. за допълване на определение № 20188556 от 21.09.2021г. в частта му за разноските и осъдил Т. Н. В. и А. К. С. да заплатят на С. М. З. и Н. М. С. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 600лв. за адвокатско възнаграждение. Това определение е обжалвано от Т. Н. В. и А. К. С. пред Върховния касационен съд. С обжалваното по настоящото дело определение съставът на Първо гражданско отделение е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Т. Н. В. и А. К. С., приемайки я за недопустима по силата на разпоредбите на чл. 248 ал. 3, чл. 274 ал. 4 и чл. 280 ал. 3, т. 2 ГПК, понеже производството е по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС и решението по него не би подлежало на касационно обжалване; следователно не подлежи на касационно обжалване и постановеното въззивно определение по чл. 248 ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3, пр.2 ГПК определението за допълване или изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото съдебно решение. В конкретния случай Софийски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствен имот. Това производство попада сред изрично изброените в чл.280, ал.3, т.2 ГПК производства, въззивните решения, по които не подлежат на касационно обжалване. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения/определения, постановени по искове по чл. 32, ал. 2 ЗС, обуславя двуинстанционно разглеждане и на определенията, постановени в тези производства, включително и тези по реда на чл. 248 ГПК, които се подчиняват на режима на обжалване на съдебното решение - чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК. Ето защо подадената частна жалба е неоснователна. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.