Определение № 606 от 12.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2998/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ц. Б. Й. и Г. К. Й. срещу решение №2239 от 14.10.2019 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №1713/19 г.поправено с решение по реда на чл.247 ГПК, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 10.09.2018 г. по гр.д. № 3769/2017 г. на СГС, І ГО-20 с-в, в частта, с която са отхвърлени искове на същите срещу ЗК„Лев Инс”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 11.10.2016 г. на Р. Г. К. на 44 г.-син на двамата ищци за разликата от по 140 000 лева до 200 000 лева, ведно със законната лихва от 21.02.2017 до 26.03.2017 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Постъпил е отговор и от третите лица-помагачи на ответника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е приел, че относно механизма на ПТП, вината на водача, в причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалия страните не спорят, а и същите се установяват от събраните по делото доказателства. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е взел в предвид близките лични отношения на двамата ищци със загиналия –техен син, който е живял с тях в едно домакинство и са имали много близки отношения на разбирателство и сплотеност. След трагичната загуба на последния същите са я понесли тежко и животът им се е променил завинаги. Същите са взимали лекарства във връзка с психически проблеми, вследствие загубата на сина им. Отчетено е и обстоятелството, че двамата ищци са родители и на пълнолетна дъщеря. С оглед изложеното, е определен за справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на пълнолетния син на ищците от по 140 000 лева, за всеки от тях. Изложени са и съображения за достатъчност на размера, съгласно застрахователните лимити и икономическите условия в страната към 2016 г.-същият възлиза на 330 минимални работни заплати или възнаграждение за 27 години. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, не се сочат изобщо правни въпроси, а се навеждат оплаквания за неотчитане от съда на критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и размерите на застрахователните лимити. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая липсват изобщо формулирани от касаторите правни въпроси.. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. С оглед изложеното, съдът