Определение № 23 от 24.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2205/2013 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Ц. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. И. Н. срещу решение № 20 от 23.01.2013г. по в. гр. дело № 453/2012г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 58 от 09.10.2012г. по гр. дело № 142/2012г. на Районен съд Трявна и К. Ц. Д. е осъден да заплати на М. С. А. от [населено място] разноски в размер 300 лв. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Ц. Д. срещу М. С. А. на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК връзка с чл. 537 ТЗ иск за признаване за установено дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед № 40/28.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 55/2012г. на РС Трявна: 11 000 лв. – неизплатена сума по запис на заповед от 05.01.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.02.2012г. до окончателното изплащане на задължението; 1 070 лв. – разноски по делото, и ищецът е осъден да заплати на ответника направените за първоинстанционното производство разноски в размер 970 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд е процедирал и се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

„1. Може ли да бъде уважен, предявен от ремитента установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, без да бъде изследван въпроса за съществуването на каузално отношение между страните, вида на каузалното правоотношение, връзката между менителничния ефект и конкретното каузално правоотношение?

2. Кому принадлежи тежестта да докаже съществуването на каузално правоотношение между страните, обуславящо менителнично задължение - на ремитента или на поемателя?

3. Допустимо ли е след като веднъж съда в доклада си по чл. 146 ГПК е определил предмета и способите на доказване, разпределението на доказателствената тежест, да произнесе крайния си съдебен акт в противоречие на това и засягащо съществено правната същност и рамката на служебното начало и компетенциите на въззивния съд при изложени във въззивната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила?

4. Задължен ли е съда да изследва наличието на каузално правоотношение между страните, ако никоя от тях не въвежда такова?”

В допълнително изложение към касационната жалба касаторът поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпроса: „Вменява ли се на кредитора – поемател по записа на заповед абсолютно задължение да установи наличие на каузални отношения във всички случаи, дори когато липсват наведени доводи от страна на длъжника?”

Ответникът М. С. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. А. Д. оспорва касационната жалба и в писмен отговор релевира доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК по множество правни въпроса, решаването на един от които ще има значение за правилното решаване на настоящия спор, а именно: „какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед”. Поради изложените съображения производството по касационната жалба следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение