Определение № 101 от 26.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 929/2011 г.

Производството е по реда на чл.247 ГПК. На 29.03.2012 год. е постъпила молба от ЗД [фирма] с искане за допълване на обявеното на 07.11.2011 год. Определение № 270 по настоящето дело. Делото е об разувано е по касационните жалби на А. Г. и на ЗД [фирма] срещу въззивното решение от 10.01.2011 год. по гр.д.№ 7725/2010 год. на Софийски градски съд. С Определение № 270/2011 год. съдът е констатирал, че по отношение на спора с който е сезиран, намира приложение чл.280 ал.2 ГПК тъй като всеки един от обективно съединените искове на Г. срещу ЗД [фирма] е с цена под 10000 лв. Въпреки посочването в мотивите, че делото е образувано по касационните жалби и на двете страни, диспозитивът е постановен само по отношение на Г., като жалбата му е оставена без разглеждане. Независимо, че молбата на ЗД [фирма] е извън срока по чл.250 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по нея, като в случая намери приложение чл.247 ГПК. Това е така, поради обстоятелството, че с Определение № 270/2011 год. съставът не се е произнесъл по жалбите т.е. по исканията на страните, а служебно е констатирал недопустимостта на касационното производство. Недопустимостта на касационния контрол по отношение на влязлото в сила решение на СГС се простира както по отношение на жалбата на Г., така и по отношение на жалбата на ЗД [фирма], което съдът е пропуснал да посочи в диспозитива на определението си. Обжалваемият интерес е без значение, поради обстоятелството, че и двата обективно съединени иска са с цена под 10000 лв., а жалбите са депозирани след изменението на чл.280 ал.2 ГПК. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.