Определение № 574 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 9/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. В. С. М. е подал касационна жалба срещу решение от 6.07.2012 г. по гр.д. № 5781 по описа на Софийски градски съд за 2010 г., с което е оставено в сила решение № 1-13-55 от 2.12.2009 г. на Софийски районен съд, 40 състав по гр.д. № 7989 от 2006 г. и са отхвърлени предявените в обективно съединение искове по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.97, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС. В касационната жалба навеждат оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Изложението на В. С. М. е представено допълнително към жалбата и в него касатора се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК като поставя следните материално правни въпроси: кога и с какъв акт е завършена реституционната процедура по чл.14, ал.1, т.1 ГПК и относно пределите на оспорване на земеделската реституция в производството по предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗД и по чл.108 ЗС. Ответницата А. Х. Т. е подала възражение срещу касационната жалба в което излага своето становище по направените в нея касационни оплаквания както и аргументите си за недопускане на касационна проверка на решението. Ответниците Е. Б. Н., А. А. Н., Г. Б. Л., Т. С. Л., И. М. Я., Г. Г. Л. и К. А. Я. не са взели становище по касационната жалба. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. С. М. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените въпроси, които са релевантни към спорното материално право и са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Софийски градски съд е отхвърлил предявените от В. С. М. против Е. Б. Н., А. А. Н., Г. Б. Л., Т. С. Л., И. М. Я., Г. Г. Л., К. А. Я. и А. Х. Т. в обективно съединение искове по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.97, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС защото е намерил, че ищеца –касатор не е установил по реда на пълното и главно доказване своята активна материално правна легитимация. За да стигне до този извод се е съобразил със следните фактически данни: В. С. М. подържа собственост на основание наследяване по завещание от дядо си М. С. Н., починал на 27.09.1957 г. / у-ние за наследници № ...... от ........ г. / и реституция по ЗСПЗЗ защото имота е бил внесен в ТКЗС през 1958 г. По делото е представена неоспорена служебна бележка за идентичност на имената М. П. В. с М. С. П. и М. С. Н.. Ответниците оспорват иска, поддържайки, че с н.а. № ...., т......, н.д. № ..... от..... г. по замяна от Т. Комисия Е. Б. Л./ Н. /, А. А. Н., Г. Б. Л. и Т. С. Л. са получили процесният имот, представляващ части от два поземлени имота 1688 и 1689 в м. “Б.”, землището на [населено място], отразени в изработеният в аерофотоснимки от 1954 г. “стар” кадастър – планови листи ..... и ..... приет с протокол от ....... г. с площ от ..... кв.м. Имота е бил прехвърлен от посочените лица на И. М. Я., Г. Г. Л., К. А. Я. с н.а. № ...., т. ..., н.д. № .... от 1998 г. В. съд е счел, че ищеца не установява правото си на собственост, тъй като решение № ..... от 11.08.2006 г. на ОСЗГ не е било придружено от скица, поради което предявеният установителен иск за собственост и осъдителният иск по чл.108 ЗС са неоснователни. Намерил е ,че исковете с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД също са неоснователни защото не касатора- ищец не е установил противоречие със закона, заобикаляне на закона и невъзможен предмет. Настоящия състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените в касационната жалба въпроси. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като изразеното в решението становище противоречи на постановените решения по чл.290 ГПК. В. С. М. следва да внесе държавна такса в размер на 134 лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,