Определение № 742 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5994/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от П. А. П., като [фирма], приподписана от адв.К. О., срещу определение № 516/18.07.2013 г. по ч.гр.д.№566/2013 г. на Добричкия окръжен съд. В нея се съдържат оплаквания,че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е изпълнил всички дадени му указания,че срещу него има извършени престъпни деяния и че се прикриват фирми, които източват ДДС. Моли да се установи неистинността на четири документа, за да ги използва по дела, които е завел срещу държавата, както и да се спре производството по делото и да се внесе въпроса в Конституционния съд, поради несъответствие на закона с Конституцията. Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, срещу определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение №239/04.06.2013 г. по гр.д.№1520/2013 г. на районен съд-гр.Д., с което предявените от касатора искове за установяване неистинността на следните документи: фактура № 1391/03.12.1997г., издадена от „И. О.”-О. с получател [фирма] за 10,160 т бензин А 91, експедиционна бележка издадена от „И. О.”-О. с получател [фирма] за 10,160 т бензин А 91, протокол, съставен между „И. О.”-О. и [фирма] за установяване на количеството гориво- 10, 160 т бензин А 91 по фактура № 1391/ 03.12.1997 г. оставено за съхранение в бензиностанцията на „И. О.”-О. и протокол, съставен между [фирма] и [фирма] за установяване на количеството гориво – 10, 160 т бензин А 91 по фактура № 6/04.12.1997 г. оставено за съхранение в бензиностанцията на „И. О.”-О., са оставени без разглеждане и е прекратено производството по делото.Въззивният съд е счел, че от изложените в исковата молба обстоятелства не става ясно какви права черпи касаторът от тези документи, три от които са съставени между трети лица,с какви доводи обосновава тяхната неистинност, както и какъв е интересът от установяването й във връзка с предявените от него искове, по които са образувани гр.д.№ 637/2013 г. на Добричкия районен съд с ответник Прокуратурата на Р България и гр.д.№ 142/2013 г. на Добричкия окръжен съд с ответници държавата и НАП-В., за обезщетяване на причинени нему вреди. Приел е, че липсва правен интерес от оспорването истинността на документите, тъй като са частни и поради характера им то обхваща само факта на писменото изявление и авторството, но не и дали удостовереното в документа отговаря на фактическото положение, за което се излагат твърдения.Освен това според изложеното в исковата молба, документите са били представени по т.д.№1546/2003 г. на Варненския окръжен съд, приключило с решение за осъждането на касатора и възможносттта за оспорването им е преклудирана. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Твърди, че изпълнил всички указания и е заплатил 200 лв. д.такса,представил е необходимите доказателства и че въззивният съд не е изпълнил задълженията си. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за разглеждане на предявения иск. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му. В изложението на касационните основания не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Касаторът не е извел материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни разрешения по прилагане на конкретна правна норма, засягащи предмета на делото, на който ВКС да даде отговор, нито е аргументирал допълнително основание в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК. В този вид изложението не съдържа общо основание за допускане на касационен контрол, което да бъде преценено като правен въпрос, изведен от мотивите на съда и формулиран от страната. К. съд не може сам да въвежда въпроса.В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. В изложението се преповтарят оплакванията, съдържащи се в касационната жалба, които по своя характер са основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но липсва правен въпрос. Когато такъв не е налице, не могат да бъдат обосновани и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК. Няма основания и за спиране на производството по делото и внасяне на въпроса в Конституционния съд, съгласно чл.150 ал.2 от Конституцията на Р България, поради несъответствие на закона с нея, при положение, че дори не е конкретизирано кой е този закон. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,