Определение № 35 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 632/2010 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма][населено място],чрез процесуалния представител-адвокат У. против въззивно определение № 2315 от 13.08.2010г.по ч.гр.д.№ 2256 по описа за 2010г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 4501 от 29.04.2010г., постановено по ч.гр.д.№16300/2009г.на П. районен съд,с което е оставено без уважение искане,направено на основание чл.524 от ГПК за спиране на изпълнението по изп.д.№751/09г. по описа на ЧСИ. Счита обжалвания акт за неправилен,поради което иска да бъде отменен,а въпросът разрешен по същество-с уважаване на направеното искане и определяне на срок за предявяване на иск. Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос за характера на производството по чл.524 от ГПК,който се поставя във връзка с начина на разглеждането му- в закрито или открито съдебно заседание и съдържанието на дължимия съдебен акт/следва ли съдът да произнася по основателността на заявената претенция за собственост върху имота/.Позовава се на определения на ВКС и ОС Велико Търново. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира подадената частна жалба за недопустима поради следните съображения: На обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат съгласно чл.274 ал.1 т.2 от ГПК –определенията,за които изрично е предвидена такава възможност в закона и съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК-определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. В нормата на чл.524 от ГПК не е предвиден изрична възможност за обжалване. Прекратителните определения,подлежащи на касационен контрол и тези,за които независимо,че не е предвиден инстанционен контрол се третират като подлежащи на касационен контрол са изрично изброени в т.5 и т.6 от ТР № 1 от 17.01.2001г.на ВКС и настоящето не попада сред тях. Определението,с което съдът не уважава искане за спиране на изпълнението по висящо изпълнително дело има характер на обезпечение и то съгласно т.6 от цитираното ТР №1 от 17.01.2001г. и ТР №1/21.07.2010г. - подлежи на двуинстанционно разглеждане./В този смисъл е и логиката на законодателя,който и с новата уредба на чл.396 от ГПК е предвидил възможност за обжалване пред касационната инстанция при предпоставките на чл.280 ал.1 само на определения,с които се допуска обезпечение,а в настоящия случай молбата е оставена без уважение/. С оглед на горното,като счита,че не е предвиден процесуален ред за касационно обжалване на постановения въззивен акт,който в случая е окончателен, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение