Определение № 988 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 555/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. И. Г., против разпореждане № 4471 от 29.12.2025 г. по в. гр. д. № 1380/2025 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е върната подадената от „Дженерали Застраховане“ АД касационна жалба против постановеното по делото решение № 865 от 12.11.2025 г. като недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е посочил в решението си, че същото не подлежи на касационно обжалване, а впоследствие е върнал подадената касационна жалба поради неправилна преценка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Навежда доводи, че делото, в което е разгледан пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, не е търговско, а гражданско, и допустимостта на касационното обжалване следва да се преценява съобразно критериите за достъп до касационно обжалване по граждански дела, в какъвто смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС и в Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС - т.6, както и практиката в решение № 50102/20.12.2023 г. по т. д. № 1234/2022 г. на ВКС, І т. о. Ответникът по частната жалба М. Д. Б. от [населено място] не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. С решение № 865 от 12.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 380/2025 г. на Окръжен съд - Бургас, е отменено решение по гр. д. № 8426/2024 г. на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният от М. Д. Б. против „Дженерали Застраховане“ АД пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 13 133.70 лв., и е осъдено „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на М. Д. Б. претендираната с иска парична сума от 13 133.70 лв. (с равностойност 6 715.15 евро), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 03.10.2023 г., причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното плащане. В решението е посочено, че е окончателно на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК, и не са изпращани съобщения до страните за неговото постановяване. На 16.12.2025 г. в регистратурата на Окръжен съд - Бургас е постъпила касационна жалба с вх. № 24614/16.12.2025 г., с която ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е обжалвал постановеното по в. гр. д. № 1380/2025 г. решение, изразявайки несъгласие с преценката на въззивния съд, че решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпореждане № 4471/29.12.2025 г. на съдия - докладчик от Окръжен съд - Бургас касационната жалба е върната с мотиви, че касационното производство е недопустимо съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно решение по търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. Изложени са съображения, че търговският характер на делото е обусловен от основанието на исковата претенция, произтичаща, респ. отнасяща се до договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 6 ТЗ, и с оглед цената на предявения иск решението не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането за връщане на касационната жалба е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения: С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/20.12.2019 г., е изменена разпоредбата на чл. 113 ГПК и е създадено ново процесуално правило, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Разглеждането на делата с участие на потребител по реда на общия граждански процес предопределя и разрешението, че за постановените при действието на чл. 113 ГПК решения на въззивните съдилища по искове на и срещу потребители допустимостта на касационното обжалване се преценява съобразно критериите за достъп до касационно обжалване по граждански дела, т. е. че решенията подлежат на касационно обжалване, ако разгледаните с тях искове са с цена над 5 000 лв. (2 556.45 евро). В този смисъл са и разясненията в Тълкувателно решение № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, според които след изменението на чл. 113 ГПК от ДВ бр.100/2019 г. дело с предмет правоотношения по договор, по който страна е физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на ЗЗП, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по граждански дела. Решението на Окръжен съд - Бургас, предмет на обжалване с подадената от „Дженерали Застраховане“ АД касационна жалба, е постановено по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с цена 13 133.70 лв. (6 715.15 евро). С иска е претендирано заплащане на обезщетение за вреди от застрахователно събитие, дължимо по силата на сключен с ответното дружество застрахователен договор, имащ характер на абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, както правилно е констатирано в обжалваното разпореждане. Независимо от това, тъй като ищецът е физическо лице - ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ (и разясненията в приетото при действието на отменения Кодекс за застраховане Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВК), искът по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се квалифицира като иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Поради това делото, в което е разгледан искът, подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес и предвид цената на предявения иск, която надхвърля минималния праг от 5 000 лв. за достъп до касационно обжалване по граждански дела, решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване. В резултат на неправилна преценка за приложимост на критериите по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за касационно обжалване по търговски дела в постановеното от въззивния съд решение е посочено, че то не подлежи на касационно обжалване, а впоследствие с обжалваното разпореждане незаконосъобразно е върната подадената от ответника „Дженерали Застраховане“ АД касационна жалба. По изложените съображения разпореждането за връщане на касационната жалба следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл. 285 - чл. 287 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,