Определение № 50142 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3164/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Г. В. Ц., подадена чрез процесуалните му пълномощници адв. С. Б. и адв. И. А. срещу решение № 139/20.04.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 144/2022 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановена отмяна на първоинстанционното решение № 1480/16.12.2021 г. по гр. дело № 5658/2021 г. на Плевенския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Метро кеш енд кери България“ ЕООД, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на жалбоподателя-ищец, извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ със заповед № 12/02.07.2021 г. на управители на ответното дружество, и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „търговски управител“ в магазин „Метро“-Плевен на ответното дружество. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответното „Метро кеш енд кери България“ ЕООД не е подало отговор на касационната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба на ищеца Ц., подадено също чрез адв. Б. и адв. А., като основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение се сочи, че същото било неправилно – необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка се преповтарят буквално, изложените и в касационната жалба, конкретни оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение и доводи по съществото на правния спор по делото, в подкрепа на което е посочена и цитирана практика на ВКС. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквито единствено е навел касаторът в случая, включително цитирайки практика на ВКС) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК на касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, каквито в случая също не са наведени от страна на жалбоподателя. Наличието на тези допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция, дали тези правни въпроси (един или повече) са разрешени от въззивната инстанция в противоречие с практиката (включително задължителната такава) на ВС и ВКС, и/или с актове на КС или на СЕС, или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, такава преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена. Независимо от горното, следва да се посочи, че правните изводи в мотивите към обжалваното решение на въззивния съд са в съответствие с практиката на ВКС (включително посочената и цитирана такава от страна на касатора) по тълкуването и приложението на чл. 328, ал. 2 от КТ и § 1, т. 3 от ДР на КТ. ВКС може да допусне касационно обжалване и независимо от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но единствено в хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК. В случая обаче не е налице такава хипотеза, при която касационната инстанция служебно да допусне до касационен контрол обжалваното въззивно решение (също т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), нито пък жалбоподателят навежда подобно основание. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение