Определение № 887 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 979/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на д-р М. Г. Т. от [населено място] против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 110 от 02.06.2011 год., по в.гр.д.№ 107/ 2011 год., с което при условията на чл.271 ГПК е осъдена същата, като ответник по спора, да освободи и предаде на „М. Ц.-І-Б.” Е., гр.Б. наетия по договор за наем кабинет № 418, находящ се на етаж ІV в сградата на поликлиника, находяща се на [улица], [населено място], представляващ по действаща за града кадастрална карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.603.181.3.27, с площ от 39.7 кв.м., с предназначение здрави и социални услуги, находящ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.603.181, с брой на нивата на обекта 1, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, при подробно описаните съседи, като в тежест на последната са възложени и направените в двете инстанции деловодни разноски на ищеца, възлизащи общо на 645 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона – чл.102, ал.4 ЗЛЗ, във вр. с чл.229, ал.2 ЗЗД – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на материалното право - „Приложимо ли е законовото правило на чл.229, ал.2 ЗЗД по отношение на сключени под режима на ЗЛЗ договори за наем, когато наемодателят е Е. ?; Специалните условия на чл.102, ал.4 ЗЛЗ, за сключване и прекратяване на договор за наем, под режима на ЗЛЗ,намират ли приложение и при повторно подадено заявление за сключване на нов наемен договор, след изтичане срока на първоначално сключения по този ред, когато съществува договор между НЗОК и лекаря-наемател? и”Ако срочен договор за наем, сключен по реда и условията на ЗЛЗ се превърне в безсрочен, може ли да бъде прекратен с предизвестие, без да бъде спазено ограничението, предвидено от законодателя в чл.102, ал.4 ЗЛЗ?” е в противоречие по първия със задължителната практика на ВКС, изразена в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 144/ 29.10.2009 год., по т.д.№ 79/2009 год. на І-во т.о. на ВКС. По отношение на останалите материалноправни въпроси, предвид съдържанието на изложените доводи, явно се поддържат едновременно основанията по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, като се е позовавайки се на трайно установена съдебна практика на ВКС по поставените от касатора въпроси на материалното право, изразена в решение № 225 от 31.03. 2008 год., по т.д.№ 4/ 2008 год. на І-во т.о. на ВКС и решение № 503/ 09. 06.2008 год. по т.д.№ 115/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС иска да бъде отказан достъп до касационен контрол. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид въведените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване. За да уважи предявения срещу касатора, като ответник, иск по чл.233, ал.1 ЗЗД - за освобождаване и предаване на процесния лекарски кабинет, който като самостоятелен обект, заедно с принадлежащите му ид.ч. от общите частни на сградата е бил предмет на наемен договор между страните, обявен за сключен с влязло в сила решение на Благоевградския районен съд № 720/20.10.2003 год., по гр.д.№ 127/2003 год., въззивният съд е приел, че с изтичане на тригодишния срок по чл.229, ал.2 ЗЗД, т.е. на 31.10.2009 год., наемното правоотношение е прекратено по силата на закона. Изложени са съображения, че съгласно повелята на чл.229, ал.2 ЗЗД, според която лицата, можещи да извършват само действия на обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от 3 години, с изтичане на така установения от закона максимален срок на действие на процесния договор за наем, облигационната връзка между страните е преустановена, поради което са налице елементите от фактическия състав на чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД. Същевременно тълкувайки разпоредбите на чл.236, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.229 ЗЗД решаващият съд е приел, че сключен като безсрочен, по твърдение на страните по делото, този наемен договор не би могъл отново след изтичане на тригодишния срок по чл.229, ал.2 ЗЗД, да се трансформира в безсрочен, поради „абсурдността” на това твърдение договор за наем, сключен за неопределен срок, след изтичане на максимално разрешеният от законодателят срок, да се счита отново за продължен за неопределен срок. Допълнително в тази вр. са развити и съждения, че дори и сключеният между страните наемен договор да бъде възприет за безсрочен и отречено спрямо същия, предвид специалния ЗЛЗ приложението на императивната разпоредба на чл.229, ал.2 ЗЗД, то с отправеното до ответницата, настоящ касатор, предизвестие от страна на наемодателя Е., получаването на което е надлежно установено с приложената по делото обратна разписка, облигационната връзка помежду им е преустановена, след изтичане на определения в него едномесечен срок. От своя страна обстоятелството, че въведените с чл.102, ал.4 ЗЛЗ преференциални условия, вкл. и забраната за прекратяване на наемни договори по общия ред, при наличие на договор с НЗОК, на които ответницата се позовава, са еднократно приложими, налага, според Благоевградския окръжен съд, правен извод, че визираната норма регламентира единствено отношенията между страните при първоначален договор за наем, т.е. този, обявен за окончателен с влязлото в сила решение на Благоевградския районен съд, но не намира приложение, когато се касае за подновяване на наемния договор, поради изтичане на срока за който е бил сключен, или поради наличие на предпоставките на чл.236, ал.1 ЗЗД. Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси на материалното право, като релевантни за крайния правен резултат по делото, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана. Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на първия от тези въпроси, доколкото възприетото от въззивния съд разрешение на същия е в противоречие с приетото в поставеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС № 144/29.10.2009 год., по т.д.№ 79/2009 год. на І-во т.о. ,имащо задължителен за съдилищата в страната характер. По отношение на останалите два въпроса настоящият съдебен състав намира, че основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не е осъществено. Цитираните решения на различни по степен съдилища в страната, в които поставените от касатора материалноправни въпроси са били предмет на обсъждане и са получили различно, спрямо приетото в обжалвания съдебен акт, разрешение са без данни да са влезли в сила, поради което не се включват в съдебната практика и обективно не биха могли да обосноват твърдяното противоречие- арг- от т.3 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Недоказано е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен, че същото е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което не е достатъчно, съгласно постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. за вложения от законодателя смисъл в неговото съдържание, то е неоснователно и по същество, предвид наличието на непротиворечива практика на ВКС по формулираните от касатора въпроси на материалното право, касаещи най- общо „повторното приложение” на преференциалните условия на чл.102, ал.4 ЗЛЗ, обективирана в решения на ВКС: № 225 от 31.03. 2008 год., по т.д.№ 4/ 2008 год. на І-во т.о. и № 503/ 09. 06.2008 год. по т.д.№ 115/2008 год. на ІІ т.о., която няма обусловена от обществените отношения и правна мисъл, необходимост да бъде променена. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК