Определение № 947 от 16.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 279/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Канарини“ ЕООД, [населено място] против определение № 408 от 22.11.2023 г. по в. ч. т. д. № 681/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2420 от 21.09.2023 г. за връщане на подадената от това дружество въззивна жалба вх. № 23612 от 24.07.2023 г. против решение № 292 от 30.06.2023 г. по т. д. № 702/2022 г. на Пловдивски окръжен съд. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода, че е надлежно уведомен за дадените му от първоинстанционния съд указания за внасяне на държавна такса за подадената от него въззивна жалба. Твърди, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 38 ГПК, тъй като съдът не е извършил проверка „на кой адрес се изпращат съобщенията“ до дружеството, както и поради това, че съобщението с указанията не му е било връчено лично на него, в качеството на законен представител на същото. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Връчването на съобщения редовно ли е, след като изявлението му не е достигнало до адресата – дружеството-жалбоподател; 2. Неправилното приложение на процесуалноправната норма на чл. 38 ГПК води ли до ограничаване правото на защита на жалбоподателя“. В подкрепа на това основание не е посочена практика на ВКС. Бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по частната касационна жалба – Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е взел предвид, че: С разпореждане № 1953 от 28.07.2018г. по т. д. № 702/2022 г. на Пловдивски окръжен съд първоинстанционният съд е указал на „Канарини“ ЕООД, в едноседмичен срок от връчване на съобщението, да внесе дължимата по подадената от него въззивна жалба държавна такса в размер на сумата 4 090.08 лв., съобщението за което му е връчено на 11.08.2023г.; С молба вх. № 25790 от 18.08.2023г. жалбоподателят е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията, която молба, с разпореждане № 2180 от 21.08.2023 г., е уважена и срокът е продължен с две седмици, считано от изтичането на първоначалния срок; Поради това, че в този срок държавната такса не е била внесена, с разпореждане № 2420 от 21.09.2023 г. въззивната жалба е върната. При тези данни решаващият въззивен състав е приел, че първоинстанционното разпореждане е правилно. Като неоснователно е преценил оплакването, че на жалбоподателя не му е съобщено определението за продължаване на срока за изпълнение на дадените му указания. Посочил е, че актът, с който съдът се произнася по молбата за продължаване на срока, не подлежи на съобщаване, позовавайки се на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща изрично началния момент, от който тече новият срок за страната, а именно – от изтичането на първоначалния срок. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело, тъй като обжалваното определение изобщо не съдържа произнасяне по тях. Видно от мотивите на акта, въззивният съд е приел, че разпореждането, с което е продължен срокът за отстраняване нередовностите на въззивната жалба, не подлежи на съобщаване. Това е единственото му съображение, за да счете, че срокът за изпълнение на указанията не е спазен, без да е обсъждал дали самото съобщение с указанията е било редовно връчено на жалбоподателя съобразно изискванията на чл. 38 ГПК относно адреса за връчване. Отделно от това, по отношение на поставените въпроси не е доказано и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид липсата на посочена в негова подкрепа практика на ВКС. Що се отнася до основанието „очевидна неправилност“, доколкото е заявено бланкетно, без да са изложени аргументи в какво именно се изразява очевидната неправилност, същото не подлежи на обсъждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение