Определение № 39 от 19.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2446/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Клуб по спортни танци Поморие“ срещу определение №540 от 11.08.2022 г., с което е върната въззивната жалба на жалбоподателя срещу решение №261642 от 29.12.2021 г. по т.д.№552/2021 г. на СГС. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението. Посочва се, че дори и да се приеме за правилно становище на въззивния съд, че се обжалва решението на първата инстанция не по два, а по осем иска, то дължимата държавна такса за довнасяне, не е била в размер на 320 лв., както неправилно е посочено от съда в определението за оставяне на въззивната жалба без движение. Също така се поддържа, че съобщението за дадените от съда указания не е било връчено редовно, а и компетентен да дава указания и да върне жалбата е бил първоинстанционният, а не въззивният съд. Ответникът по жалбата Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че на 05.07.2022 г. жалбоподателят е редовно уведомен за указанията да довнесе дължимата държавна такса по въззивната жалба в размер на още 320 лв., но до изтичане на дадения му срок, изпълнение на така дадените указания не е ангажирано, поради което въззивната жалба следва да бъде върната. Определението е правилно. В съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд с протоколно определение от 22.06.2022 г. по същество е приел, че всеки релевиран порок на обжалваното решение на ОС на сдружението, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл.25 от ЗЮЛНЦ, поради което по въззивната жалба /с която се обжалва първоинстанционно решение, отхвърлящо осем от предявените от жалбоподателя искове по чл.25 от ЗЮЛНЦ/ се дължи държавна такса в размер на още 320 лв., извън внесените от жалбоподателя 80 лв. и е дал възможност да се представят доказателства за внасянето й в едноседмичен срок от съобщението. Тези указания са редовно връчени на „Клуб по спортни танци Поморие“ на 05.07.2022 г. чрез процесуалния му представител, но в дадения срок доказателства за довнасяне на държавна такса в какъвто и да е било размер не са представени, поради което жалбоподателят следва да бъде обвързан от неблагоприятните правни последици, настъпващи при проявеното от него процесуално бездействие, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Във връзка с наведените в частната жалба доводи е необходимо да се посочи, че въззивният съд не е обвързан от изразеното от първоинстанционния съд или от друг състав на същия съд становище за редовност на подадена жалба, като съобразно разпоредбата на чл.267 от ГПК следва да осъществи повторна проверка на допустимостта и редовността на жалбата. Също така в случаите, когато е налице спор между жалбоподателя и съда относно дължимия се размер на държавната такса по въззивна жалба /предвид твърденията за неправилно определен размер на дължимата за довнасяне държавна така по въззивната жалба от 320 лв., вместо от 200 лв./, този спор не освобождава страната от задължението да довнесе този размер на държавната такса, който се дължи според него. Въпросът дали се дължи остатъкът от таксата, до определения от съда размер, ще се разреши в производството по инстанционен контрол на определението, с което въззивната жалба е върната, поради което, за да бъде въззивната жалба редовна или за да се счита нередовността й за отстранена, жалбоподателят трябва да е внесъл този размер на държавната такса, който твърди, че дължи. В случая обаче не е довнесена никаква държавна такса, поради което въззивната жалба е подлежала на връщане, както е процедирано и с обжалваното определение. След връщане на делото, въззивният съд следва да се произнесе по съдържащото се в частната жалба искане по чл.64 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,