Определение № 64 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4931/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Р. А., подадена чрез пълномощника адв. К. А., срещу определение № 2261/09.09.2022г. по ч.гр.д.№ 2396/2022г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 6691/13.07.2022г. по гр.д.№6001/2022г. на СГС за оставяне без уважение искането на А. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса за разглеждане на делото в размер 2 800 лева. Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му. Счита, че съдът е следвало да съобрази финансовото и имотно състояние на молителя към момента на искането за освобождаване от държавна такса, като не е трябвало да взема предвид получените от ищеца, платени от ответника суми в големи размери. Според жалбоподателя не подлежи на изследване дали получената сума е похарчена или спестена. Сочи, че е ирелевантно обстоятелството, че страната е разполагала със средства да плати адвокатски хонорар на упълномощения по делото процесуален представител. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като частният касатор формулира процесуалноправни въпроси, които този състав на ВКС, при условията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС уточнява в следния смисъл: 1. Към кой момент следва да се преценява имущественото състояние на страната, направила искане по чл. 83, ал. 2 ГПК и вземат ли се предвид суми, получени от тази страна в минал период; 2. В случай, че такива суми са получени, длъжен ли е съдът да изследва налични ли са към датата на искането по чл.83, ал.2 ГПК; 3. От значение ли е за основателността на искането обстоятелството, че страната е упълномощила адвокат и му е заплатила уговореното възнаграждение изцяло. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като съобрази данните по делото и становището на страната, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. А., с която против „Национална лотария" АД е предявен иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 70 000 лева, която се претендира на основание сключен между страните договор от 26.03.2015г. и като част от премия в общ размер 960 000 лева. Изложени са твърдения, че по този договор в периода от 02.04.2015г. до 28.01.2020г. ищецът вече е получил от ответника плащане в размер 435 000 лева, като през м.януари 2021г. и през м. януари 2022г. ответникът следвало да плати на ищеца по 35 000 лева за всяка година, но плащане не постъпило. Към исковата молба е приложена и молба за освобождаване от задължение за плащане на такси. СГС е указал на ищеца да представи декларация по образец относно имущественото си състояние. Съдът е оставил искането без уважение, съобразявайки, че в периода от м.април 2015г. до м.януари 2020г. ищецът е получил от ответника сумата 435 000 лева, договорил е и платил на процесуалния си представител по делото адвокатско възнаграждение в размер 5 000 лева, поради което и е приел, че молителят е в състояние да плати дължимата по делото държавна такса. По частна жалба на ищеца срещу този отказ е постановено обжалваното в настоящето производство определение на САС, с което отказът е потвърден. Въззивният съд е посочил, че според съдържанието на декларацията за семейно и имотно състояние молителят е в затруднено материално положение, вкл. за плащане на държавна такса в посочения размер. В същото време е съобразил, че ищецът е получил сумата 435 000 лева и че липсват данни за трансформирането й в други имуществени активи. Посочил е, че молителят и членовете на семейството му са в добро здравословно състояние, поради което не се налагат допълнителни постоянни парични средства за лечение. Съдът е съобразил упълномощаването на процесуален представител и че в полза на последния е заплатен адвокатски хонорар, приблизително двукратно надхвърлящ дължимата държавна такса и многократно надвишаващ разполагаемите месечно парични суми (600 лева), отразени в декларацията за семейно и имотно състояние. В този смисъл съдът е поставил под съмнение пълнотата и достоверността на подадената декларация, извършил е преценка на останалите доказателства по делото и е направил извод за липса на основание за освобождаване от задължението за плащане на ДТ. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от частния касатор правни въпроси са обуславящи, но те нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, според която разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се оказали лишени от правосъдие. Страната, която иска освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е задължена да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК, въз основа на които може да се признае от съда, че тя няма достатъчно средства да заплати дължимата за конкретно съдебно производство държавна такса. При направено искане за освобождаване от задължение за плащане на такси, на основание чл.83, ал.2, т.7 ГПК съдът може да съобразява всякакви установени обстоятелства, които имат значение за извода му в състояние ли е страната да посрещне това задължение без затруднения. Наличието на съдебна практика изключва допускането на обжалваното определение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател не е изложил твърдения, които да обосноват извода, че практиката е неправилна и трябва да бъде изоставена или пък че трябва да бъде осъвременена с оглед на промени в законодателството или в обществено икономическия живот. Предвид изложените съображения, атакуваното определение на САС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение