Определение № 3092 от 04.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1410/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. Р. М., чрез адв.Я. Д. от САК, срещу решение № 251/07.03.2025г. по възз. гр.д.№ 2697/2024г. на САС. С него е потвърдено решение № 3112/23.05.2024г. по гр.д.№ 9529/2023г. на СГС в обжалваната от ищцата част, с която отхвърлен искът по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди.

С касационната жалба се оспорва правилността на крайните изводи на въззивния съд във връзка с приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Според ищцата определеното от съда обезщетение е занижено по размер и недостатъчно да компенсира всички неимуществени вреди. Поддържа, че в тази част решението е необосновано, тъй като анализът на подлежащите на преценка обстоятелства, според изискванията на ППВС № 4/1968г., е непълен и изцяло формален. Акцентира на причиняването на значителни по тежест травми, на едновременното травмиране на крайника и шията по начин, който трайно затруднява двигателните функции, на продължителния възстановителен период от 6 месеца, на остатъчните последици, изразяващи се в затруднена походка и невъзможност за свиване на колянната става, констатирани от вещото лице повече от 1 година след инцидента, които според ищцата следва да бъдат преценявани като утежняващи здравния й статус. Релевирано е оплакване, че, макар да е възприел изложените факти, въззивният съд не е анализирал и не е дооценил действителната тежест на търпените неимуществени вреди за целите на приложението на чл.52 ЗЗД и не е изложил правни доводи, които да свързват установените факти с решаващия оценъчен извовд за размера на обезщетението, като остава неизяснен методът, въз основа на който е определено обезщетението. Същевременно ищцата намира, че не е преценен и действителният интензитет на травмите и последиците от тях. Искането е за отмяна на въззивното решение и за присъждане на допълнително обезщетение за неимущесетвени вреди в размер на 35 000лв., ведно със законната лихва и разноски.

С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Относно приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968г. и в частност относно задължението на съда за мотивиране на оценъчния си извод за определяне на справедлив размер на обезщетението.

2. Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на телесни повреди.

Според ищцата даденото разрешение е в противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 215/03.02.2017г. по т.д.№ 29808/2015г., II т.о., решение № 171/18.11.2016г. по т.д.№ 2811/2015г., II т.о., и др.

С писмен отговор ответникът по касация - ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място], чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“, представлявано от адв.Т.Т., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 10.02.2023г.

По очертания с въззивната жалба на ищцата, предмет на въззивното производство, въззивният състав е приел за установено въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. протокол за ПТП и заключения на САТЕ и СМЕ, че на 10.02.2023г. в [населено място], е настъпило ПТП при следния механизъм: В лентата за движение на „стоп линията“ преди кръстовището, на червен светофар е престоявал лек автомобил/такси/, в който е пътувала ищцата на задната седалка, а зад него е бил спрял друг лек автомобил/такси, когато срещу тях, в същата лента за движение, при добра видимост на улично осветление, се е движил със скорост от 88 км/ч лек автомобил, управляван от застрахован водач по ЗЗ „ГО“ при ответното дружество, който не е реагирал нито със спиране, нито със завиване надясно, за да се върне в своята пътна лента, при което е ударил лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, отхвърлил го е назад с ротация в посока на часовниковите стрелки, той е ударил спрелия зад него лек автомобил и с остатъчната си скорост е продължил в посока към автомобила на застрахования водач и е спрял частично в левия края на платното за движение и на левия тротоар. Въз основа на заключението на СТЕ е установено, че причина за ПТП са субективните действия на застрахования водач, който, движейки се с висока скорост от 88 км/ч при преминаване на кръстовището на зелен за него светофар се е движил в насрещната лента, с което се е поставил в положение да не може да се върне в своята пътна лента и е ударил челно лекия автомобил, в който е пътувала ищцата. Въз основа на заключението на СМЕ съставът на апелативния съд е установил, че е налице причинно-следствена връзка между част от получените от ищцата травматични увреждания и техния интензитет и субективните действия на ищцата. Въз основа на заключението на СМЕ въззивният състав е установил, че в резултат на ПТП ищцата е получила многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, което е наложило оперативна намеса чрез открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с пирон и винтове и е довело до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на втори шиен прешлен, за лечението на което е носила шийна яка в продължение на 35 дни, което също е довело до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни; разкъсно контузна рана на лигавицата в долната част в областта на зъби 43, 42, 41, 31 и 32, по отношение на която е било проведено хирургично лечение с обработка на раната и зашиване с резорбируеми конци, и повърхностна травма на главата, които, последните две, са довели до болки и временно неопасно за живота разстройство на здравето, цялостният период на възстановяване на ищцата е продължил около шест месеца, като през първите два месеца болките са били с по- голям интензитет. Също така е установено, че при подобен вид оперативна интервенция долният крайник може да се натоварва още на втория, третия месец, но същевременно, че ищцата е претърпяла и втора оперативна интервенция през януари 2024г. за отстраняване на поставената метална остеосинтеза, а при прегледа на вещото лице на 21.03.2024г. е установен ограничен обем на движенията/20 градуса/ при свиване на коляното/ищцата не може да кляка/, като това може да се дължи и на скорошната оперативна интервенция, но не може да се категорична прогноза за бъдещето. Въз основа на показанията на св.К. М. – брат на ищцата е установено, че ищцата е била на болнично лечение в продължение на 10 дни, а след изписването от болница се е нуждаела от чужда помощ, ползвала е помощни средства-патерици в продължение на 3 месеца, изпитвала е неудобства от носенето на шийна яка, едва след 5 месеца след инцидента е започнала да движи главата си по свободно, но все още усеща болки при по -силно напрежение и при рязко действие, ползвала е болнични и след това е започнала да работи от вкъщи, походката й все още не е възстановена и ищцата куца, има белези от катастрофата на крака и по тялото, изпитвала е страх да се вози в кола и е имала проблеми със съня, нуждаела се е от емоционална и психологическа помощ и не се е възстановила психически.

При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е изтъкнал възрастта на ищцата към момента на инцидента – 26 години; характера, броя и вида на травматичните увреждания; претърпените две оперативни интервенции; общият възстановителен период от шест месеца; нуждата от чужда помощ в обслужването, съпроводена с естествени неудобства и негативни отражения в психиката; продължителната нетрудоспособност; промененият ритъм и начин на живот и негативните емоционални психически изменения, от чиито последици ищцата не се е отърсила; стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи към момента на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите и практиката на съдилищата в др. подобни случаи. По тези съображения е споделил извода на първата инстанция относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от на 50 000лв. Като е възприел и изводите по релевираното от застрахователя възражение за принос на ищцата за уврежданията в областта на устата и повърхностната травма на главата, предвид на това, че е пътувала без обезопасителен колан, и за определяне на степента му -10%, при пълно съвпадане с изводите на първата инстанция, е потвърдено решението, с което е отхвърлен искът по чл.432, л.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 45 000лв., ведно със законната лихва.

По поставените въпроси, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД, несъмнено е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По тях е обосновано и въведеното допълнително основание за допускане на обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК - решението в обжалваните от ищцата части следва да се допусне до обжалване за преценка дали въззивният съд не е вложил различно от съдържащото се в практиката на касационния съд по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за „справедливост“ при определяне на необходимото за възмездяване на причинените на ищцата по спора заместващо обезщетение.

На ищцата следва да се укаже внасянето на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 700лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: