Определение № 811 от 24.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2415/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение24.11.2020 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение №2122 от 13.04.2020г по в. гр.дело № 12452/2019г. на Софийски градски съд Осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на адв. К. К. К. от САК сумата 400 лева за оказана безплатна адвокатска защита пред настоящата инстанция Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура срещу въззивно решение №2122 от 13.04.2020г по в. гр.дело № 12452/2019г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната от Прокуратурата част е потвърдено решение №100655 от 22.04.2019г на СРС, по оспорвания от Прокуратурата размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по иска на основание чл. 2 ,ал.1, т.3 ЗОДОВ. Присъдено е обезщетение от 5 000лв. във връзка с незаконно обвинение спрямо ищеца Г. С. Г. ,повдигнато за престъпление по чл. 201 от НК ,по което същият е оправдан с влязла в сила присъда .Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 20 000 лева. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва основание по чл. 280 ал.1т.1 ГПК по въпроса трябва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – икономическа среда, жизнен стандарт, общоприето разбиране за справедливо обезщетение при обезвреда .Изтъква се ,че материалноправният въпрос е произнесен в противоречие с установена задължителна практика на ВКС ,намерила израз в ППВС №4/23.12.1968г и трайната практика на ВКС в реш. №480//2013г ІV г.о и решение №832/2010г ІV г.о на ВКС (неприложени). Поставен е процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на обезщетението Въпросът се сочи като произнесен в противоречие с ППВС №4/23.12.1968г и установената практика на ВКС,част от която цитирана. Постъпил е отговор от Г. С. Г. чрез пълномощника му адв.К. К. от САК. Решението на САС не противоречи на практиката на ВКС по двата въпроса ,а е в съответствие с нея, тъй като са преценени всички значими факти и обстоятелства и са спазени критериите и изискванията в ППВС №4/1968г Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. З Адв. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулираните два въпроса ,засягащи материалноправния и процесуалноправен аспект на прилагането на чл.52 от ЗЗД. Въпросът,основан на твърдение за несъобразяване с обществено-икономическите условия в страната ,както и въпросът за посочването на обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди,като се изложат мотиви за значението им, е повдигнат без връзка с фактите по делото, взети предвид от съда.. Оценени са нормално изводимите от обвинението негативни преживявания и последици конкретно за ищеца. Мотивите на обжалваното решение отговарят на установените в тълкувателната практика на ВКС изисквания към решаващата дейност на съда и нейното обективиране, когато се прилага справедливостта при определяне на парично обезщетение. Не намират опора в съдържанието на решението твърденията за необсъждане на всички обстоятелства и посочване на значението им за размера на обезщетението. Изложението не съдържа обосновка за противоречие с цитираната практика на ВКС по формулираните въпроси.Прокуратурата не посочва конкретно кои обстоятлества счита са игнорирани при оспорваната решаваща преценка. В случая, решаващите мотиви на съда съдържат позоваване на естеството на обвинението /което е злепоставящо/ и неговата тежест /тежко умишлено престъпление/ Продължителността на наказателното преследване в случая повече от четири години.Обвинението е поддържано на две съдебни инстанции и вредите са преценени с оглед личността на ищеца ,както са били доказани, доколкото последният е претендирал по- сериозно увреждане,за каквото съдът не е направил изводи.Въззивният съд е съобразявал и обществено-икономическите условия в страната. В съответствие с установената практика на ВКС е преценен вредоносният характер на конкретното обвинение и по кръга въпроси, свързани с прилагане критeрия на чл. 52 ЗЗД е спазено е указанието по ППВС №4/23.12.1968г ,вкл. установената практика по чл. 290 от ГПК на ВКС, част от която цитирана от Прокуратурата. За пълнота следва да се изтекне ,че в изложението липсва и обосновка за сходство по основните факти, взети предвид в цитираната съдебна практика и обжалваното понастоящем решение. Като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вредисправедливостта включва винаги конкретни факти,относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики .Тази преценка не липсва в обжалвания акт на въззивния съд, тя е намерила място в мотивите на обжалваното решение ,обективирана като решаваща дейност на съда по изискуемия начин. Следва да се присъди възнаграждение на адв К. К. К. от САК представялавала ищеца безплатно прид настоящата инстанция с депозиране на отговор по касационната жалба, в размер на 400 лева. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.