Определение № 256 от 31.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 414/2023 г.

Производството е по чл. 286, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на “Изи Финанс“ЕООД- [населено място], подадена чрез пълномощника му юрисконсулт А. Г. против разпореждане № 655 от 7.12.2022 г. по в.гр.д.№ 454/2022 г. на Хасковския окръжен съд, с което е върната касационна му жалба против въззивно решение № 324 от 26.10.2022 г., постановено по същото дело. В частната жалба се твърди, че съдът не е отчел значимостта на наведените пороци и тяхното значение за правилното правоприлагане, като се е позовал на „формално основание“ – цената на предявения иск. Поддържа се, че формалното несъответствие на условията за касационна обжалваемост е ирелевантно, поради фундаменталния характер на допуснатите от въззивния съд пороци, с което обосновава тезата си, че [достъп до касационен контрол] се полага и на дела с нисък материален интерес [sic]. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за допускане на касационната жалба до разглеждане, с оглед „нейната значимост“. Частната жалба е допустима като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. В ТРОСГТК № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г., на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. второ от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателното решение обаче е разяснено, че така даденото разрешение не се отнася до определението на апелативен съд, с което се потвърждава разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. първо от ГПК, защото, както е прието в т. 10 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно на частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Следователно, съгласно така дадените от ОСГТК задължителни указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, произнасянето по частната жалба срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ от ГПК, т. е. не е от компетентността на съответния апелативен съд, а на Върховния касационен съд, който е функционално компетентен да се произнесе и по самата касационна жалба. С решение № 324 от 26.10.2022 г. по гр.д.№ 454/22 г. Хасковският окръжен съд е потвърдил решение № 175 от 20.06.2022 г. по гр.д.№ 1422/21 г. на Районен съд- Димитровград, с което по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, предявен от Г. С. Л. срещу “Изи Финанс“ЕООД, е прогласена за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, клаузата на чл. 3, ал. 2 от сключения между тях договор за кредит № 315096 от 26.10.2020 г., която предвижда задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от същия договор в размер на 392.04 лв. За да върне касационната жалба на “Изи Финанс“ЕООД срещу така постановеното въззивно решение на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, с обжалваното разпореждане съставът на Хасковския окръжен съд е приел, че тя е недопустима, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, с оглед заявения за защита интерес от 392.04 лв. Разпореждането е правилно. В нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е установена касационна необжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК е предвидено правомощие на администриращия въззивен съд да върне касационната жалба, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 от ГПК. В случая с оглед цената на предявения иск от 392.04 лв. съставът на Хасковския окръжен съд правилно е приел, че подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима, поради което определението за нейното връщане следва да бъде потвърдено. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,