Определение № 1814 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 895/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С Определение № 119/16.01.2026 г. по адм. дело № 27/2026 г. на Административен съд Кюстендил е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Кюстендил и Административен съд София - град за местнокомпетентния съд, който да разгледа жалбата на Е. К. В., с [ЕГН], с посочен постоянен и настоящ адрес в Кралство Швеция, [адрес], община Стокхолм, срещу Решение № 3305-40-51/24.11.2025г. на управителя на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на В. срещу Разпореждане изх. № 2113-50-1614#5/16.04.2025г., издадено от длъжностното лице в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при ЦУ на НОИ, и е изпратено делото на Върховния административен съд за произнасяне. За да изпрати делото по компетентност на АС - Кюстендил, АС София - град е изискал справка от НБД „Население“ относно настоящ и постоянен адрес на жалбоподателя и след получаване на данни за отбелязан постоянен адрес на лицето в РБългария, гр. Бобов дол, [улица] от 15.08.2000г. е приел, че местнокомпетентен съд по жалбата е АС – Кюстендил, по смисъла на чл. 133, ал. 1 изр.1 от АПК. Видно от представеното пред АС - Кюстендил Удостоверение № 818/2000г., издадено от директор на дирекция „Българско гражданство и осиновяване“ при Министерство на правосъдието, с Указ № 94/20.11.2000г. вицепрезидентът на РБългария е освободил В. от българско гражданство, което послужило като основание за АС – Кюстендил да повдигне спор за местна подсъдност на делото пред ВАС. Съгласно чл. 133, ал. 1 изр. 1 от Административнопроцесуалния кодекс делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалище на посочения в акта адресат, съответно адресати. Съгласно изр. 2 на същата алинея, когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд София – град. В случая, видно от данните по делото, считано от издаване на Указ № 94/20.11.2000г. на вицепрезидента на РБългария, за жалбоподателя е отпаднало качеството на български гражданин. След тази дата и към момента на подаване на жалбата срещу Решение № 3305-40-51/24.11.2025г. на управителя на НОИ, В. не е имал постоянен адрес в България /и конкретно в Бобов дол, [улица], отразен в регистъра на населението от 15.08.2000г./, а в Кралство Швеция, както е посочено в жалбата. С оглед обстоятелството, че към датата на съдебното оспорване постоянният адрес на жалбоподателя е в чужбина, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1 изр. 2 от АПК и местно компетентен да се произнесе по спора за законосъобразността на административния акт е Административен съд София – град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение