Определение № 764 от 27.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1128/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Лакта агро“ ЕООД срещу решение № 17 от 21.02.2023 г. по т.д. № 209/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение № 260010/ 07.06.2022 г., постановено по т.д. № 79/2020 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, ответникът „Лакта агро“ ЕООД е осъден да заплати на „Асбо – Агро“ ООД сумата 96 083,20 лева – незаплатена главница по сключен между страните неформален договор за търговска продажба, във връзка с който са били доставени от ищеца на ответника семена за посев и препарати за растителна защита, и са били издадени три бр. фактури с № 86/ 25.04.2019 г.; № 132/ 20.05.2019 г. и № 177/ 18.06.2019 г., и сумата 11 721,29 лева – лихва за забава към датата на подаване исковата молба, с начална дата за процесните три броя фактури съответно: 26.04.2019 г.; 31.10.2019 г. и 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 18.09.2020 г. до окончателното й изплащане, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като необосновани и несъответни на събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд, че се установява твърдяната облигация между страните. Сочи, че ответникът не е договарял с ищеца чрез законния си представител, а разпитаните свидетели изрично са посочили, че не са имали пълномощия да договарят от името на ответното дружество. Изтъква, че по делото не се доказва и предаване на процесните стоки на ответника, нито заприходяването им като негов актив, а напротив за част от стоките се установява, че са осчетоводени като актив на друго дружество. Подчертава, че е оспорил писмените доказателства, въз основа на които въззивният съд е формирал фактическите и правните си изводи. Сочи, че не се установява стоките да са притежавали нормативно изискуемия сертификат и че отговарят на изискванията за защита здравето на хората и животните. По тези доводи моли решението да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. При недоказани търговски правоотношения, може ли да се ангажира отговорността на ответника?

2. Допустимо ли е търговските отношения между две дружества да се установяват посредством индиции?

3. Допустимо ли е да се ангажира отговорността на ответника за стоки при доказаната им доставка в патримониума на трето дружество?

4. Допустимо ли е доказване на търговски отношения само посредством свидетелски показания на служители на ищцовото дружество?

5. Допустимо ли е трето лице да се приема за търговски представител, когато не са налице каквито и да е доказателства за неговата представителна власт?

Моли решението да бъде допуснато до касация по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Излага, че въззивното решение е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

Ответникът по касация, „Асбо – Агро“ ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да се произнесе по сезиралите го искове за присъждане на цена по сключен неформален договор за търговска продажба на семена за посев и препарати за растителна защита, е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Приел е, че от представените с допълнителната искова молба писмени доказателства –електронна кореспонденция чрез имейли между ищеца и ответното търговско дружество, се установява, че е било направено запитване от „Лакта агро“ ЕООД до „Асбо – Агро“ ООД за оферта за семена за стопанската 2018-2019 г. – пролетници, както и запитване по имейл от страна на ответното дружество към ищеца, озаглавено „заявка Лакта Агро“, на които запитвания е получен отговор по имейл от ищеца, чрез управителя А. Т., като с три последователни имейла с прикачени файлове са били изпратени от ищеца на ответника три броя фактури, след което е бил изпратен на 13.09.2019 г. още един имейл, с текст: „Да не ме забравиш А.“, както и справка на задълженията. Отбелязал е, че тези писмени доказателства са били оспорени от ответника, във връзка с което е допусната СТЕ, като в заключението си вещото лице е посочило, че електронната кореспонденция между страните е автентична, съобщенията действително са били изпратени от посочените имейл – адреси с посоченото съдържание, като в три от тях има прикачени файлове с процесните фактури и справка на задълженията. Подчертал е, че тъй като заключението не е оспорено, го кредитира като обективно и безпристрастно, и приема, че между ищеца и ответника е имало търговски взаимоотношения. Посочил е, че във връзка с тези търговски отношения е била извършена търговска продажба на семена за посев и препарати за растителна защита от ищеца на ответника, като ищецът е доставил стоките на ответника. Изтъкнал е, че последният извод се обосновава от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Позовал се е на приложения на л. 177 от първоинстанционното дело оригинал на протокол № [ЕГН] от 15.05.2019 г., с вписани доставчик „Асбо – Агро“ ООД и получател „Лакта агро“ ЕООД, за доставката на препарати за растителна защита, посочени във фактура № 132/ 20.05.2019 г., подписан според вещото лице, изготвило заключението по допуснатата от съда СГЕ, от управителя на „Лакта агро“ ЕООД – П. С. П.. Добавил е, че по делото за същата група обстоятелства са разпитани петима свидетели. Обсъдил е, че свидетелят Д. С. – служител на ищцовото търговско дружество, е дал показания, че е осъществявал контакти със С. С., който се е представял като човека, който взема решенията за фирмата - за управител на ответното търговско дружество „Лакта агро“ ЕООД. Позовал се е и на дадените показания от свидетеля Г. П., че през 2019 г. извършвал транспортни услуги на „Асбо – Агро“ ООД и е направил доставка на семена, може би за царевица, за „Лакта агро“ ЕООД в [населено място]; осъществявал контакт със С. С., който бил лицето за контакт с фирмата и го напътвал по телефона; след като пристигнал в [населено място], С. С. го посрещнал на центъра и го завел до стопанския двор, където разтоварил стоката. Отчел е и показанията на свидетелката Б. И. – търговски представител на „Асбо – Агро“ ООД, която заявява, че е комуникирала със С. и П.; многократно извършвали доставки на препарати и семена на „Лакта агро“ ЕООД в тяхната база в [населено място], като С. звънял да им отварят. Посочил е, че във връзка с доставките са били разпитани и двамата синове на П. С. П. – Д. и С., които са заявили, че не са представлявали фирмата на баща си, защото нямат пълномощни за това и не са получавали от нейно име процесните доставки в стопанския двор на [населено място], който според С. бил база на много фирми, включително и на неговите. Въззивният съд се е позовал и на събраното заключение по СИЕ по поставените от ищеца задачи, на които е отговорено, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца, като общият размер на вземането, съгласно счетоводните регистри на ищеца е 96 083,20 лв., а при ответника фактурите не са осчетоводени. Обсъдил е и събраното заключение по СИЕ във връзка с твърдението на Д. С., че представляваното от него търговско дружество „Агропродукт С.“ ЕООД е имало търговски отношения с „Асбо – Агро“ ООД, във връзка с които е била осъществявана доставка на стоки, като е отчел, че част от стоките от извършените доставки, отразени във фактури № 86/ 25.04.2019 г. и № 132/ 20.05.2019 г., са заприходени в счетоводството на последното дружество, като за получил доставките по тези фактури се е подписал С. С. от името на „Лакта агро“ ЕООД, което се установява от заключението на вещото лице по допуснатата от съда СГЕ. Подчертал е, че и по третата фактура № 177/ 18.06.2019 г. за получил стоката се е подписал също С. С., съгласно заключението на вещото лице по допуснатата от съда СГЕ. Посочил е, че кредитира свидетелските показания на свидетелите Д. С., Г. П. и Б. И., независимо от възможната им заинтересованост като служители на ищцовото дружество, с оглед липсата на противоречия в тях и съответствието им на останалите събрани доказателства по делото, като не кредитира показанията на двамата братя Д. и С. С., с оглед противоречието помежду им – Д. твърди, че само неговата фирма „Агропродукт С.“ ЕООД ползва стопанския двор на [населено място], а С. – че същият се ползва от много други фирми, включително и трите негови, както и противоречието им с останалите доказателства по делото, и е приел, че е била осъществена доставката на стоките по процесните фактури на ответника „Лакта агро“ ЕООД, като С. С. е действал като представител на ответното търговско дружество, макар и да е нямал изрично пълномощно за това; контактувал е с ищцовото търговско дружество, включително и чрез имейли от името на „Лакта агро“ ЕООД; упътвал е представители на ищцовото дружество къде да разтоварят стоката; подписал е процесните три фактури. Управителят на „Лакта агро“ ЕООД П. С. П. – баща на С., не се е противопоставил на тези действия на сина си, който е действал като негов търговски представител, като без значение е обстоятелството, че доставените стоки не са били заприходени в счетоводството на „Лакта агро“ ЕООД, а част от тях са били заприходени в счетоводството на „Агропродукт С.“ ЕООД, които търговски дружества имат база в стопанския двор на [населено място]. Обобщил е, че ищецът „Асбо – Агро“ ООД е изпълнил своето задължение по сключения неформален договор за търговска продажба, като е доставил уговореното на ответника „Лакта агро“ ЕООД и се явява изправната страна по договора. Посочил е, че по делото липсват данни ответникът „Лакта агро“ ЕООД да е изпълнил своето задължение по договора – да е заплатил цената на доставената стока. По тези съображения е отменил обжалваното първоинстанционно решение и е уважил предявените искове за сумата общо 96 083,20 лева – цена на доставените стоки, и за лихвата за забава за просрочието в размер на претендираната сума 11 721,29 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.09.2020 г. до окончателното й изплащане.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК - не са обусловили правната воля на въззивния съд и са основани на невъзприети от съда фактически твърдения. Въззивният съд не е приемал, че не се доказват твърдените от ищеца търговски отношения между страните, а напротив след анализ на всички събрани по делото доказателства е обосновал решаващия си извод, че се установява облигация между страните по договор за търговска продажба, по който са доставени стоките, отразени в процесните три фактури. Противно на посоченото във втория и четвъртия въпрос на касатора, е приел, че отношенията между страните по процесния неформален договор се установяват от всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност – писмени доказателства, заключения по съдебни експертизи и гласни доказателства. Не се е позовал на „индиции“, а свидетелските показания са преценени с оглед тяхната заинтересованост във връзка с всички останали събрани по делото доказателства. Фактическите изводи на въззивния съд са различни и от изложеното в поставените от касатора трети и пети въпроси. Изрично въззивният съд е посочил, че процесните стоки са доставени на ответника, който е заявил доставката им, подписал е чрез своя управител протокол за приемането им от името на ответника, както и от името на ответника са подписани издадените във връзка с продажбата счетоводни фактури, като е допълнил, че за последните му изводи е без значение, че част от стоките са счетоводно заприходени при друг правен субект. Въззивният съд не е приемал, че се касае за търговско представителство по смисъла на ТЗ, а само, че синът на управителя на ответното дружество е действал от името на ответника без представителна власт, като търговецът не се е противопоставил на извършените от негово име действия без представителна власт, поради което е обвързан от тях.

Несъгласието на касатора с възприетото от съда е оплакване за неправилност на решението, по което съдът не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Доказва разноски за сумата 9 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, които ще му бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение