Определение № 524 от 22.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 439/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. И. И., Е. В. И. и Ц. И. И., [населено място], чрез процесуалния им пълномощник адв. М., срещу решение № 1138 от 21.06.2016 г. по в.т.д. № 110/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 981/27.12.2015 г. по т.д. № 184/2014 г. на Окръжен съд - Плевен в обжалваната от [фирма] част и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.422 ал.1 ГПК е прието за установено съществуването на вземане на [фирма] към касаторите в условията на пасивна солидарност по Договор за ипотечен кредит № 2473 от 28.12.2005 г. и допълнителни споразумения към него от 06.06.2007 г., 22.06.2008 г., 21.04.2009 г., 03.12.2009 г., 30.04.2010 г., 03.05.2010 г., 30.11.2010 г., 14.07.2011 г., 05.04.2012 г. и 31.10.2012 г., както и по Договор за встъпване в дълг от 22.11.2010 г., в размер на 41 691.83 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 30.05.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 8 505.87 лв. – договорни лихви за периода 10.11.2012 г. - 27.05.2014 г. и сумата от 467.19 лв. - такси за периода 12.11.2012 г. - 27.05.2014 г. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения молят за неговата отмяна с всички произтичащи от това последици, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Оплакванията в касационната жалба са в две основни насоки – против изводите на съда за надлежно обявяване от страна на банката на предсрочната изискуемост на кредита, както и против изводите, касаещи редовността на воденото от банката счетоводство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси, за които се поддържа, че е налице и допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. „ Дали достигането до адреса на кредитополучателите е достатъчно за да се приеме, че е налице достигане /до тях/ на изявлението за предсрочна изискуемост от банката? “. Твърди се, че поставеният въпрос е решен в противоречие с т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - в закона и в цитираното тълкувателно решение не се говори за изпращане на уведомлението или за достигането му до адреса на получателите, а за получаване на уведомлението. 2. „ След като съдът не възприема заключението на вещото лице, следва ли да излага съображения защо не възприема това заключение? “. Посочени са четири решения на ВКС, като се твърди, че въпросът е решен от въззивния съд противоречие с тях - решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. на IV г.о., решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на I г.о., решение № 60 от 25.03.2013 г. по т.д. № 475/2012 г. на II т.о. и решение № 762 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 1371/2009 г. на IV г.о. 3. „ Следва ли служебно съдът да назначи експертиза, ако се съмнява в професионалната правилност на дадена експертиза?“. Касаторите твърдят, че този въпрос е решен в противоречие със следната практика на ВКС: т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. 1814/2009 г. IV г.о., т.10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1 от 30.01.2015 г. по т.д. № 52/2014 г. на II т.о. и др. 4. „ Следва ли съдът да се произнесе по иска за оспорването /на документа/, независимо от произнасянето на основния иск? “. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 807/2012 г. на ВКС, I г.о. и ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.193 ГПК. 5. „За доказване на автентичността на оспорения документ, когато в заключението на вещото лице се съдържат данни, че подписът е имитиран, но не е установен като подпис на оспорващия, следва ли съдът да приеме за доказано оспорването на документа, съгласно чл. 193 ГПК?“. Отговорът на този въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез процесуалния пълномощник адв. З., е представил писмен отговор, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна, както и че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирани страни, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Поставените в изложението на касаторите правни въпроси, по които се моли до бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, са свързани с приетото от съда, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем в съответствие със закона. В тази връзка съставът на Великотърновския апелативен съд е приел следното: Към 21.03.2013 г. длъжниците са просрочили задълженията си по договора и анексите по него, поради което банката е изпратила до тях уведомления за предсрочна изискуемост. Три уведомления /до тримата длъжници/ са изпратени чрез куриерска фирма „С.“ на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет.3, ап.9. Видно от разписките и стикерите, поставени от куриера, адресатите са направили отказ да получат уведомленията. Видно е от показанията на куриера Е. Г., че той е автор на изписания текст, удостоверяващ връчване на пратките при отказ. Заявява, че посочените в разписката кодове означават, че при посещение на адреса на 27.03.2016 г. в 12.05 ч. получателят е отказал да приеме пратката, но не си спомня кой точно получател и с какви действия е станало това. От показанията на св. К. М., който временно пребивавал в апартамента на ответниците, се установява, че на 26.03.2016 г. дошла една жена - куриер, да връчва някакви документи на тримата ответници. М. й обяснил, че те не са в апартамента, а са на село, където живеели през повечето време. На 27.03.2016 г. съседката му предала, че пак е идвал куриер от „С.”. Обадил се на отв. Е., която му казала, че на нея също са й звънели. Други три уведомления са изпратени до длъжниците на адрес: [населено място], [улица], ет.7, ап.19. Според представените разписки на „С.“, пратките са получени от длъжниците на 27.03.2016 г. в 10.20 ч. Ответниците са оспорили подписите си върху товарителниците. Според заключението на съдебно-графологичната експертиза, подписите върху товарителниците не са положени от тях, а представляват имитиран подпис на Е. И.. При тези факти въззивният съд е приел, че банката - кредитор добросъвестно е изпълнила задължението си да отправи до длъжниците изявление за предсрочна изискуемост на кредита. Уведомленията са изпратени на двата адреса в [населено място], посочени в договора и в допълнителните споразумения. Ответниците не твърдят да са имали различна адресна регистрация. Установено е още, че уведомленията на единия от двата адреса са получени от лице, което е подписало товарителниците, имитирайки подписа на ответницата Е. И., а получаването на уведомленията на втория адрес е отказано, съобразно показанията на куриера по връчването. Според въззивния съд, всички посочени по-горе обстоятелства обосновават извод, че банката - кредитор надлежно е уведомила длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като изявлението й е достигнало до адресите на кредитополучателите. Да се направи обратен извод и да се приеме, че чрез откази или други действия, кредитополучателите - неизправна страна по договора за кредит, могат да избягват получаването на уведомления за предсрочна изискуемост в продължителен период от време, означава да се толерира евентуална злоупотреба с права и да се изопачи целта на приетото с ТР № 4/2013 г. на ОСГТКВКС право на кредитополучателите да бъдат уведомени за промяната в изискуемостта на вземанията. При така формираната воля на съда са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация по първия формулиран в изложението на касаторите въпрос, относно начина на обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит. Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос не съответства в пълна степен на разясненията, дадени в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на съдебна практика по чл.290 ГПК, служебно известна на настоящия съдебен състав. По останалите въпроси съдът ще се произнесе при необходимост в производството по разглеждане на жалбата по същество, за което касаторите следва да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1 013.30 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение