Определение № 937 от 01.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. А. и Б. А. М. против решение №1428/27.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 2138/2021 г. от 2-ри състав на САС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Третото лице – помагач оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ са неоснователни, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Окръжен съд – Враца. Съдът е приел, че е приложено копие от исковата молба, въз основа на която е разгърнато производството срещу застрахователя ЗАД ДаллБоггЖивот и Здраве АД. Видно от съдържанието на исковата молба ищците са предявили пълни (а не частични претенции). Търсели са обезщетения в размер на по 200 000 лв. Заявено е проявлението на вредите. При описване на механизма на ПТП се възпроизвежда неправомерното поведение на всеки от водачите – изпреварван тежкотоварен автомобил, пътуващ със забранена скорост и изпреварващ го автомобил, движещ се също със забранена скорост и осъществяващ по начин, застрашаващ участниците в движението, маневрата изпреварване. Вследствие на това поведение, след удар между изпреварващата кола и правомерно движещ се в своята лента автомобил, в който пътувал синът на ищците (пътник на предна пасажерска седалка), дъщия получил травми, несъвместими с живота. Исковата молба е предявена пред СГС. Същият е уважил исковете на всеки от ищците – съпрузи, родители на загиналия, в размер на по 100 000 лв. За разликата до заявените по 200 000 лв. исковете са отхвърлени. Решението на СГС е влязло в сила, както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част. Това означава, че със сила на пресъдено нещо между страните във водения спор е установен размерът на обезщетението. Ответникът в настоящото производство не е участвал в първоинстанционното такова пред СГС, но поради идентичния предмет на спора има силата на пресъдено нещо относно общите правопораждащи факти. Общи правопораждащи факти са неправомерността на вредоносното поведение (установена с влезли в сила присъди спрямо двамата виновни водачи), причинната връзка с вредоносните последици (смърт на пътник) и самите вредоносни последици за ищците (страданията от неимуществено естество на родителите на загиналия). Прилагайки критерия на чл. 52 ЗЗД, съдът е присъдил обезщетение за вредите на ищците в пълнота. Правилността на така определеното обезщетение е установена и ВКС не е допуснал касационно обжалване Действащият от 2016 г. КЗ изрично регламентира солидарността на застрахователите. Това следва от функционалното естество на отговорността на застрахвателите по риска Гражданска отговорност на автомобилистите. Деликтът – източник на правоотношението, е предпоставка за възникване на правоотношение между пострадалите и съответния застраховател при установено валидно застрахователно правоотношение. Според чл. 123 ЗЗД изпълнението на един от длъжниците освобождава другите. По делото е установено, че решението на СГС срещу ЗАД ДаллБоггЖивот и Здраве АД е изпълнено. Поради това исковете срещу ЗАД Армеец са неоснователни, е приел въззивния съд. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД, като по него е допуснато противоречие с практиката на ВКС. Видно от обжалваното решение, не приложението на чл.52 ЗЗД е мотивирало съда да счете исковете за неоснователни, поради което така поставения правен въпрос е изцяло неотносим към производството по допустимостта на касационното обжалване. Мотивите на съда относно основателността на исковете са свързани с наличието на сила на пресъдено нещо по отношение на размера на обезщетението, както и плащането на обезщетение от страна на един от солидарните длъжници, като в тази насока не се сочи правен въпрос, който да е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба ЗАД „Армеец“ следва да се присъди сумата 540 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК. Третото лице-помагач също претендира присъждане на съдебни разноски, но такива не му се дължат, на основание чл.78, ал.10 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС