Определение № 529 от 18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1944/2013 г.

Производството е чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2340/06.11.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 4004/2012г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил определение от 22.06.2012г. на Софийския градски съд за спиране на производството по т.д.№ 616/11г. по отношение на Й. И. И. и С. С. Ш.. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството иска по чл.422 ГПК правилно е спряно от първоинстанционния съд до провеждане на процедура по П..5а на ПЗР на ЗИДЗТР. Частният жалбоподател поставя въпросите относно възможността производството по установителния иск по чл.422 ГПК да бъде продължено срещу солидарните длъжници на търговеца, по отношение на който е необходимо провеждането на процедура по пререгистрация по П..5 на ПЗР на ЗТР. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че въведеният правен въпрос е бил от значение за делото към момента на произнасяне от първоинстанционния и от въззивния съд, но в случая, след постановяване на въззивното определение разпоредбата на П..5в, ал.2 ПЗР на ЗИДЗТР, предвиждаща спиране на изпълнителните и исковите производства, е отменена с ДВ бр.99/2012г. В този смисъл, съставът на ВКС не допуска касационното обжалване. След връщане на делото СГС следва да съобрази изменението на П..5в ПЗР на ЗИДЗТР. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд