Определение № 2522 от 31.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 877/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на М. М. З., К. М. З. и Р. М. З., тримата от [населено място], и насрещна касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] срещу решение № 288 от 21.11.2025 г. по в. т. д. № 367/2025 г. на Варненски апелативен съд. Касаторите-ищци обжалват въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 223 от 28.05.2025 г. по т. д. № 317/2022 г. на Варненски окръжен съд, предявените от тях срещу ЗД „Бул Инс“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за вреди от смъртта на тяхната майка М. И. З., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 11.10.2021г, са отхвърлени за разликата над присъдените им суми от по 150 000 лв. до претендираните от тях суми от 200 000 лв. Посочените касатори поддържат, че в атакуваната от тях част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират оплаквания срещу размерите на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди с твърдението, че същите са занижени, не съответстват на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и при определянето им не са взети предвид в достатъчна степен всички значими обстоятелства, както и икономическата конюнктура в страната към датата на произшествието, характеризираща се с инфлация. Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения принцип за справедливост; Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 2. Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната, включваща развиващите се инфлационни процеси и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната; 3. Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва.“ В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени: Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на II т. о., решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на II т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I т. о., решение № 205 от 16.11.2010 г. по т. д. № 218/2010 г. на II т. о., решение № 178 по т. д. № 458/2012 г. на I т. о. (за първия въпрос); решение № 196 от 12.07.2011г. по гр. д. № 1724/2009 г. на IV г. о., решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на IV г. о., решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2014 г. на II т. о., решение № 217 /20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на II т. о., решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на II т. о. и др. (за втория и третия въпроси). Насрещният касатор ЗД „Бул Инс“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на решение № 223 от 28.05.2025 г. по т. д. № 317/2022 г. на Варненски окръжен съд, предявените от М. М. З., К. М. З. и Р. М. З. искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са уважени за разликата над 120 000 лв. до присъдената на всеки от тях сума 150 000 лв. Счита, че въззивният съд не е извършил критичен анализ на събраните по делото свидетелски показания във връзка с останалия доказателствен материал и необосновано е завишил размерите на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на въпросите: „ 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения принцип за справедливост; Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 2. Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната, включваща развиващите се инфлационни процеси и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната.“ Като практика, подкрепяща основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са посочени: Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, Решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., II т. о., решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на II т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I т. о., решение № 205 от 16.11.2010 г. по т. д. № 218/2010 г. на II т. о., решение № 178 по т. д. № 458/2012 г. на I т. о. (за въпросите по т.1); решение № 139 от 14.01.2020г. по т. д. № 2135/2018 г. на I т. о., решение № 31 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2014 г. на II т. о., решение № 217 от 20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на II т. о. и решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на II т. о. (за въпроса по т. 2). Ответникът по касация – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 20.02.2026 г. Ответниците по насрещната касационна жалба – М. М. З., К. М. З. и Р. М. З., тримата от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 20.04.2026 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за причинените на ищците М. М. З., К. М. З. и Р. М. З. неимуществени вреди от смъртта на майка им М. И. З., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 11.20.2021г., причинено по вина на застрахования при него водач Я. Ю. Я.. Изводът за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина на дееца – е направен въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като на основание чл. 300 ГПК е зачетена присъда № 9/2024 г., постановена по НОХД № 5355/2021 г. по описа на съда в [населено място], Румъния. Като спорен по делото въззивният съд е счел само въпросът за дължимото обезщетение на всеки от ищците. След задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства – психологична експертиза и свидетелски показания, решаващият състав е приел, че определените на ищците обезщетения от 120 000 лв. са занижени и че справедливи обезщетения са сумите от 150 000 лв. Преценката за обема на вредите е направена с оглед: възрастта на починалата – 47 г., както и на всяко от децата й: М. А. – 30 г., К. З. – 25 г. и Р. З. – 27 г.; обстоятелството, че ищците са живеели заедно с майка си в [населено място], били силно привързани към нея, разчитали на нейната грижа и подкрепа; че единственото отделяне на починалата от децата й е било поради започването й на работа в Б.; че след смъртта на М. З. всеки от ищците е преживял силен емоционален шок и е проявил признаци на посттравматично разстройство в различна степен, но че не са установени непреодолими травми в психологичното и емоционалното им състояние, а само психотравма, която е по-осезаема при Р. З.; че всеки от ищците се опитва да продължи своя житейски път, като Р. З. и К. З. са изградили свои семейства. Съобразена е също икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касаторите-ищци въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, тъй като са относими към правилността на постановеното решение. В действителност, въпросите отразяват субективната преценка на касаторите, че съдът не е взел предвид всички значими за случая обстоятелства във връзка с определянето на размера на дължимите им обезщетения за неимуществени вреди. Това становище обаче е в явно противоречие с мотивите на обжалвания акт. Въззивният състав, в изпълнение на задължителните указания в ППВС № 4/68 г., е посочил конкретно обстоятелствата, които е счел за релевантни за определяне обема на неимуществените вреди. Размерът на обезщетенията е определен към момента на настъпване на вредите, като съдът изрично е посочил, че съобразява и конкретните икономически условия в страната към този момент. Що се отнася до обезщетителния характер на законната лихва, в тази му част третият въпрос е ирелевантен, доколкото касационната жалба не съдържа такова оплакване, което, с оглед разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК, очертаваща рамката на касационната проверка, би препятствало възможността за произнасяне по този въпрос при евентуално допускане на касационното обжалване. По отношение на поставените въпроси не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен, че е заявено бланкетно, без да са аргументирани, в съответствие с указанията в т. 4 от цитирания по- горе тълкувателен акт, формиращите го две кумулативни предпоставки – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, наличието на същото е изключено предвид съществуващата обилна съдебна практика по въпроса за обезщетяване на неимуществените вреди – както задължителна, така и казуална практика по чл. 290 ГПК. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от М. М. З., К. М. З. и Р. М. З. касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане. С оглед на това и предвид изричната норма на чл. 287, ал. 4 ГПК, по насрещната касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, макар и депозирана в срок, не се дължи произнасяне. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК