Определение № 143 от 02.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 116/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на А. К. А., В. С. Г. и Г. Д. Г., чрез пълномощника им адв. М. Г., против въззивното определение от 1.12.2008 год. по ч. гр. д. № 529/2008 год. на Хасковския окръжен съд. С него е оставена без уважение жалбата им против първоинстанционното определение от 8.10.2008 год. за спиране на производството по гр. д. № 657/2008 год. на Хасковския районен съд до решаване на гр. д. № 337/2008 год. на същия съд и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му. Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд, след връщане на делото от касационната инстанция за отстраняване нередовности в жалбата, жалбоподателите са представили изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да е формулиран същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в обжалваното определение. Представени са определения на ВКС и САС в подкрепа на поддържаното основание. Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което производството по делото е спряно до решаване на друго дело в същия съд, е приел, че предмет и на двете дела е един и същ имот, но страните и правното основание по двете производства са различни. Приел, че обуславящо разглеждането на настоящия спор за собственост по иска по чл. 108 ЗС е производството по предявения установителен иск от настоящите жалбоподатели за претендирано от тях право на собственост върху същия имот с площ 373 кв. м. Оплакването в жалбата е за липса на изложени съображения за преюдициалност на спора по другото дело по отношение настоящето. Това оплакване предполага произнасяне по същество на спора, предмет на частната жалба, което е допустимо след преценка на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Тъй като жалбоподателите не са формулирали кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд, то и не може да се прецени дали същият е решаван противоречиво от съдилищата в представените определения на ВКС и САС. Затова и следва извода, че не е налице поддържаното осонвание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.