Определение № 98 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2910/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Б. Й. К. касационна жалба против решение № 209 от 14. 04. 2016 г. по в. гр. д. № 832/2015 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 възз. с-в, с което е потвърдено решение № 131 от 08. 06. 2015 г. по гр. д. № 59/2014 г. на РС – [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Б. Й. К. против Г. Х. К., Г. Д. К. и Х. Х. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат източната и преустроената в лятна кухня южна тераси на двуетажната масивна жилищна сграда, както и масивна стопанска постройка, находящи се в УПИ II – 1052, в кв. 25 по плана на [населено място], и преустановят ползването на северозападната част на собствения на ищеца съседен УПИ Х. – 1053, в кв. 25 по плана на [населено място], и е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат изградената между два парцела масивна тухлена ограда. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба Г. Х. К., Х. Х. К. и Г. Д. К., чрез адв. Я. С.-А., САК, изразяват становище за неоснователност на същата, правилност на решението и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Й. К. против Г. Х. К., Г. Д. К. и Х. Х. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат източната и преустроената в лятна кухня южна тераси на двуетажната масивна жилищна сграда, както и масивна стопанска постройка, находящи се в УПИ II – 1052, в кв. 25 по плана на [населено място], и преустановят ползването на северозападната част на собствения на ищеца съседен УПИ Х. – 1053, в кв. 25 по плана на [населено място], съставът на окръжния съд е приел, излагайки собствени мотиви и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, че двуетажната жилищна сграда е изградена въз основа на архитектурен проект, одобрен 1974 г., и протокол за дадена строителна линия и ниво от 18. 10. 1974 г., предвиждащ 4 бр. тераси – по две на всеки от етажите, съответно на югозападната челна фасада и на югоизточната странична фасада. Приел е, че са налице косвени данни за наличие на предпоставките по пар. 7, т. 7, вр. т. 1 от Строителните правила и нормативи за изграждане на населени места от 1959 г., според които по изключение се е допускало със застроителния план да бъде намалено минимално изискуемото отстояние на застрояването от страничните регулационни линии при допустима височина на сградата до два етажа – от 3 м. на 2 м., както и че в конкретния случай това намаление е било реално допустимо съгласно основното заключение на вещото лице арх. Г.. Приел е, че към построяване на жилищната сграда не е съществувало нормативно изискване за представяне на нотариално заверена декларация или за изразяване на съгласие като задължителна предпоставка за намаляване на отстоянието и липсата на дадено съгласие не препятства възможността за редуциране. Приел е, че дори да се възприеме тезата за липса на основания за редуциране на сервитутните отстояние, то нарушението в случая е незначително (13 % и 9, 3 % отклонение от пълното сервитутно отстояние между двата ъгъла на жилищната сграда на ответниците и регулационната линия с имота на ищеца) и няма доказателства или въведени твърдения това по някакъв начин да смущава упражняването на правото на собственост на ответниците върху притежавания от тях парцел. Относно южната тераса е изложил допълнителни аргументи, според които действително преустройството й в закрито помещение е извършено без строителни книга, но незаконността му е обстоятелство, което само по себе си не представлява пречка за упражняването на собствеността. Още повече, че от към имота на ответниците е само страничната част на балкона, която дори е на по-голямо отстояние от регулационната линия отколкото самата жилищна сграда. Относно стопанската постройка е прието, че същата е законно построена. Съобразено е решение № 639 от 17. 06. 2013 г. по адм.д. № 216/2013 г. на АССО, с което е отменена заповед за премахването й като незаконен строеж. Прието е, че законен строеж също може да пречи собственик на съседен имот да упражнява пълноценно своето право, но в случая няма никакви данни постройката да смущава правата на ищеца – както с оглед отстоянието от имота му, така и предвид установеното от заключението на техническата експертиза, че с оглед разположението и ориентацията на постройката на ответниците, тя не засенчва имота на ищеца. Относно триъгълната площ от УПИ Х.-1053, разположена по северозападната му граница и стигаща до северния му ъгъл е прието, че достъпът на ищеца до посочената част от имота му е възпрепятстван от чупка на масивната ограда, поставена между двата имота, която чупка свързва основната й част със западния ъгъл на построената в имота на ищеца сграда. Неоснователността на иска е обоснована с обстоятелството, че оградата е построена и достъпът до процесната зона е бил ограничен от праводателя (бащата) на ищеца и се поддържа от самия ищец, а не се дължи на неправомерни действия от страна на ответника. За да обезсили решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за премахване на оградата съдът е приел недопустимост на съдебния акт поради постановяването му по незаявена претенция предвид обстоятелството, че с подобна претенция съдът не е бил сезиран нито с първоначалната искова молба, нито впоследствие, в хода на производството. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени за разглеждане два въпроса, първият от които засяга проблема необходимо ли е ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Твърди се, че приетото от състава на окръжния съд по този въпрос противоречи на практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения– основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, също, че разглеждането на така поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Въпросът е разгледан в ТР № 4/6. 11. 2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК. Според дадените в същото разяснения, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействия, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Прието е, че този извод следва от текста на цитираната норма, установяваща две задължителни условия за уважаването на иска – неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, искът е неоснователен. Прието е, че само в случаите, при които естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, би могло да се приеме, че самото пряко въздействие върху имота на собственика без негово съгласие и от лице нямащо права да осъществява такова, представлява пречка за собственика (напр. когато ответникът осъществява действия или поддържа състояние в собствения на ищеца имот без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот или когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него ). В случая се касае се за действия, извършени изцяло в имота на ответника, изразяващи се в построяване на жилищната сграда (включително и процесните две тераси) въз основа на одобрени строителни книжа, но при незначителни отклонения от предвидените в Строителните правила и нормативи за изграждане на населени места от 1959 г. сервитутни отстояния. Тези незначителни отклонения са в рамките на предвидените в пар. 7, т. 7, вр. т. 1 СППНИНМ размери и редуцирането е било реално допустимо. Дори да се приеме, че не са били налице предпоставките за прилагане на цитираните норми, то с оглед незначителността и допустимостта на отклонението, същото, само по себе си, не би могло да създаде пречки за ищеца - собственик на съседния имот да го ползва пълноценно по предназначение и да упражнява правата си (самият ищец не излага твърдения за някакво пречещо въздействие върху имота му). Относно стопанската постройка – тя също е изградена въз основа на одобрени строителни книжа, при незначително отклонение на запад, но не засенчва дворното място на ищеца или част от него. Заповедта за премахването й е отменена с влязло в сила решение № 639 от 17. 06. 2013 г. по адм.д. № 216/2013 г. на АССО, с което е прието, че незаконен е строеж или част от него, когато е извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, а в случая отклонението е несъществено, спазени са ширината и плътността на сградата и строежът не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 3 ЗУТ. При тези данни приетото от състава на въззивния съд, според което естеството на извършените от ответника действия не е такова, че тези действия, сами по себе си, да създават пречки за собственика да упражнява правото си пълноценно и в пълен обем и ищецът е следвало да докаже, че така създадените с действията на ответника и поддържани от него състояния по някакъв начин възпрепятстват упражняването на правото на собственост на ищеца, съответства на тълкувателно решение. Разглеждането на поставения въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като същият е бил предмет на обсъждане в цитираното по-горе тълкувателно решение. Относно втория поставен въпрос - основателен ли е негаторният иск в случаите на строеж, изграден без или в отклонение от разрешението за строеж и останалите строителни книжа се поддържа разрешаването му в противоречие с ТР № 31/84 от 6. 11. 1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, постановено по ЗУС (отм.) и непредставляващо задължителна съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на нормата до влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ бр. 86/2017 г.). Така твърдяното основание не е налице. Според дадените в тълкувателното решение разяснения, искът по чл. 109, ал. 1 ЗС срещу съсобственик или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж изграден при отклонение от разрешението за строеж и другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, е допустим. Съдилищата са компетентни да разрешат спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване. В случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото всяко отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществи строежът. В случая, процесните две тераси и стопанска постройка не са изградени при съществени отклонения от архитектурните проекти и одобрените строителни книжа, водещи до незаконност на сградите, отклоненията от сервитутните отстояния са били допустими нормативно и фактически, не е създадено състояние на нетърпимост. В останалата си част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за необоснованост на съдържащите се в решението фактически изводи и постановяването му при непълнота на доказателствения материал поради процесуални нарушения, представляващи основания за неправилност на същото, разглеждането на каквито в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Воден от горното, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото Б. Й. К. ще следва да бъде осъден да заплати на Г. Х. К., Г. Д. К. и Х. Х. К. сумата 600 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи извършени разходи за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,