Определение № 301 от 02.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1675/2018 г.
ВКСIV гражданско отделение02.04.2019 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1675/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2475/29.11.2017 г. по гр.д.№2352/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд,г.о., 2-ри състав. УКАЗВА касационния жалбоподател в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 30/тридесет/ лева. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.230, във връзка с чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК. С определение №190/08.6.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, поради наличие на висящо к.д.№10/2018 г. по описа на Конституционния съд на Република България. По посоченото конституционно дело е налице произнасяне на Конституционния съд с решение №15/06.11.2018 г., обнародвано н ДВ, бр.95/16.11.2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. Производството е образувано е по касационна жалба, вх.№595/12.01.2018 г., подадена от адвокат Д. Х. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. Г. Г. от [населено място], против въззивно решение №2475/29.11.2017 г. по гр.д.№2352/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд,г.о., 2-ри състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение №8607/15.12.2015 г. по гр.д.№5029/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-21 състав, с което е уважен предявеният от А. И. Й. от [населено място] против В. Г. Г. от [населено място], кв.Г. б., иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че „Конститутивното решение, постановено в особеното исково производство, уредено в чл. 362 и следв. ГПК, по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, с което предварителният договор за покупко-продажба е обявен за окончателен, замества самия договор. Съгласно чл. 362, ал. 1 от ГПК, когато купувачът е останал задължен по насрещната си престация за заплащане на цената, той трябва да изпълни задължението си, аналогично на задължението на купувача по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да заплати цената на вещта, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Изтичането на срока за доброволно изпълнение обаче, който съгласно чл.70, ал. 1 от ЗЗД се смята уговорен в полза на длъжника, само по себе си не води до погасяване на задължението (аргумент и от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД), нито има за последица автоматично обезсилване на решението. С изтичането му длъжникът изпада в забава, като кредиторът може да търси, но не е задължен да приеме плащане, както и може да развали договора поради неизпълнение като поиска обезсилване на решението. Ето защо, при преценка основателността на предявеното искане по чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен, поради неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплати продажната цена, съдът следва да съобрази не само дали законоустановеният срок е изтекъл безрезултатно, но и дали неизпълнението на длъжника се дължи на причина, която може да му се вмени във вина. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 82 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 844/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 194 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 6193/2007 г. на ВКС, I г.о. и др., която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав. В настоящия случай липсва виновно изпълнение от страна на купувача А. Й. да заплати продажната цена, дължащо се на причина, която да може да й се вмени във вина. Ищцата е предприела всички необходими действия за точното изпълнение на паричното си задължение, нареждайки в последния ден от изтичането на срока – 25.02.2015 г., дължимата парична сума от 54 462 лв., представляваща левовата равностойност на продажната цена на имота в размер на 31 300 щатски долара, по сметка с IBAN BG************, на продавача В. Г. Г., посочвайки като основание влязлото в сила решение за обявяване на предварителния договор от 30.09.2002 г. за окончателен. Макар банковият превод да е получен в банката на кредитора след изтичане на срока за изпълнение – 27.02.2015 г., късното заверяване на банковата сметка на кредитора не може да се вмени във вина на длъжника – купувач. След като ищцата е направила всичко зависещо от нея, за да изпълни надлежно и в срок своето задължение, обстоятелството, че плащането е извършено безкасово, не може да обоснове виновното й неизпълнение. Платежното нареждане за извършването на банковата операция е било направено в срок. Следователно късното невиновно изпълнение не може да има за последица възникването на потестативното право по чл. 362, ал. 2 от ГПК. Да се приеме противното би означавало да се допусне разлика в правното положение на длъжника, плащащ в брой от това на този, плащащ безкасово, което нееднакво третиране не почива нито на буквата, нито на разума на закона. Това по същество е приел и Градският съд с първоинстанционното решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба на ответника и което в изпълнение на правомощията по чл. 271 от ГПК следва да бъде потвърдено.“ В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, както и това по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК, като се поставят следните въпроси:1.Достатъчно ли е длъжникът да представи платежно нареждане с отбелязана „подходяща“ дата и сума, за да се приеме, че е налице валидно изпълнение на парично задължение, въпреки направеното оспорване ? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ?, 2. Когато длъжникът, въпреки направеното оспорване на плащането не е заявил възражение, не се позовава на обективни обстоятелства и не е ангажирал доказателства за обективни причини, които са направили невъзможно на сумата в 14-дневния преклузивен срок, може ли съдът и на какво основание да обоснове извод, че „неизпълнението на задължението на длъжника се дължи на извинителни причини, поради обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина ?, 3.Когато по делото липсват доказателства за положена от длъжника А. Й. дължима грижа да преведе сумата в рамките на установения преклузивен срок по чл.362, ал.1 от ГПК – до 25.02.2015 г.,, трябва ли същата да понесе неблагоприятните последици, изразяващи се в обезсилване на решението по реда на чл.362, ал.2 ГПК ? 4. Допустимо ли съдът да обоснове решението си само на заключението на експертизата, че към 26.02.2015 г. наличността на сметката е била достатъчна, за да бъде направен преводът ?“, 5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно(в тяхната взаимна връзка и зависимост) ?, 6. На кого е доказателствената тежест да се установи точно изпълнение по смисъла на чл.63 ЗЗД или наличието на обективни обстоятелства, които да са направили невъзможно нареждането на сумата в 14-дневния преклузивен срок ?, 7.Кога се смята за изпълнено задължението за заплащане на парична сума по сметка ?, 8. Какъв е характерът на срока по чл.361, ал.2 ГПК и ако същият е преклузивен изпълнено ли е паричното задължение за плащане на дължимата продажна цена в срок, когато сумата е постъпила в патримониума на кредитора/продавач два дни след изтичане на преклузивния срок ? Представя се практика на ВКС и се моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответницата по касация А. И. Й. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по шестия и седмия от поставените въпроси, а именно: „На кого е доказателствената тежест да се установи точно изпълнение по смисъла на чл.63 ЗЗД или наличието на обективни обстоятелства, които да са направили невъзможно нареждането на сумата в 14-дневния преклузивен срок ?“ и „Кога се смята за изпълнено задължението за заплащане на парична сума по сметка ?“, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На касационния жалбоподател следва да се укаже да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 30 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Цитирани разпоредби
19- чл. 362, ал. 2 ГПК
- чл. 362, ал. 1 ГПК
- чл. 19, ал. 3 ЗЗД
- чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК
- чл. 230, ал. 1 ГПК
- чл. 271 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 361, ал. 2 ГПК
- чл. 200, ал. 1 ЗЗД
- чл. 63 ЗЗД
- чл. 70, ал. 1 ЗЗД
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 230
- чл. 280, ал. 1
- чл. 280, ал. 2
- чл. 288
- чл. 362