Определение № 7938 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5332/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. Л. М., чрез адв. П. Ангелов като процесуален представител, против определение № 15155 от 21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 9620/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърденията са наличие на правен интерес за жалбоподателя за оспорване на одобрения ПУП - ИПР на основанието по чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът – Столичен общински съвет, чрез пълномощника си юрк. П. Анастасова, представя писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София град е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Х. Л. М. срещу Решение № 582/24.07.2025 г. на Столичен общински съвет и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че оспорващият няма качеството на заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т.1 вр. с ал.1 ЗУТ, което е единственото посочено от него основание, тъй като притежаваният от него недвижим имот не е предмет на оспореното изменение на ПУП-ИПР, т.е. не е непосредствено засегнат от предвижданията на плана. Определението е правилно. С обжалваното в първоинстанционното производство Решение № 582/24.07.2025 г. на Столичен общински съвет /СОС/, на основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА, чл.21, ал.1 и ал.7 ЗОСоб., чл. 129, ал. 1 вр. с чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на план за регулация /ПР/ на УПИ ІІ - „за парк“, кв. 187а, м. „Южен парк“ в обхвата на ПИ 68134.1007.266 – за създаване на нов УПИ ІІІ-266 „за озеленяване“ и остатъчен УПИ ІІ- „за парк“, кв.187а, м. „Южен парк“, район „Триадица“, както и за изменение на плана за улична регулация между о.т.16в и о.т. 357, съгласно приложения проект. Съдът е установил от фактическа страна, че оспорващият Х. Л. М. се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот [заличен текст], като съсобственик на поземлен имот с пл. сн. № 54 в кв.187а и [улица], [заличен текст] с площ от 500 кв.м. и на построената в него едноетажна жилищна сграда, който имот е с идентификатор 68134.1007.249 по КККР. От документите към административната преписка, както и от заключението на вещото лице, е констатирал, че според действащия ПУП на м. „Южен парк“, одобрен с решение № 45 по протокол №24/30.03.2001 г. на СОС, имотът на жалбоподателя попада в УПИ ІІ - „за парк“, кв. 187а, м. „Южен парк“, а 51 кв.м. от същия – попадат под улица от първостепенната улична мрежа /градска магистрала ІІ клас/ и уличната регулация в тази част е приложена. Според данните на СТЕ и графичната част към решението на СОС, проекта за изменение на ПР, одобрен с оспорения административен акт, предвижда от обхвата на УПИ ІІ „за парк“ да се извади ПИ 68134.1007.266 и за него да се обособи нов УПИ ІІІ-266 „за озеленяване“, а останалата част от УПИ ІІ „за парк“ се запазва като остатъчен УПИ ІІ с отреденото по действащия ПУП предназначение „за парк“ и в него попада ПИ 68134.1007.249 на жалбоподателя, който запазва площта, границите и отреждането си съгласно действащия ПУП, и не е съседен, вкл. през улицата, на ПИ 68134.1007.266. При изложените данни относно предвижданията на оспорения ПУП и след преценка на документите, установяващи правото на собственост на жалбоподателя, както и на събраните доказателства, включително на заключението на вещото лице по СТЕ, първоинстанционният съд правилно приема, че за оспорващия не е налице правен интерес от оспорване на процесното решение на СОС. Формираните правни изводи са съответни на относимите разпоредби на материалния закон и са обосновани от доказателствения материал по делото. Кръгът на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу актове за одобряване на ПУП и техните изменения, е изчерпателно определен в чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план (т. 1); съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот, включен в обхвата на плана (т. 2), съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния (т.3), съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана (т. 4); както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване (т. 5). В случая, жалбоподателят поддържа приложимост на хипотезата на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ като твърди, че собственият му имот е част от УПИ ІІ – „за парк“, който е предмет на одобреното изменение на плана за регулация, предвиждащ създаване на остатъчен УПИ – „за парк“, наред с обособяването на нов УПИ ІІІ – 266 „за озеленяване“. Наведените доводи са неоснователни, както правилно е констатирал административният съд. Видно от графичната част към оспореното решение, която е представена по делото в пълен обем, и заключението на СТЕ, с процесната разработката е образуван УПИ ІІІ-266 чрез отделяне на ПИ 68134.1007.266 от УПИ ІІ – за парк, а останалата част от последния, т. нареч. остатъчен УПИ ІІ, в която попада имота на жалбоподателя, запазва отреждането си. Видно е също, че границите на ПИ 68134.1007.249 не се променят и същият не е съседен на новообразувания УПИ ІІІ-266, от което следва, че този имот не е предмет на одобреното изменение на плана за регулация, последният не го засяга и за жалбоподателя не е налице правен интерес да го оспори на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Доводи, относими към останалите хипотези по чл.131, ал.2 ЗУТ, вкл. във връзка с изменението на уличната регулация, не са наведени от оспорващия и не са доказани основания за приложението им. Неоснователни са твърденията в жалбата, че с решението на СОС, ПИ 68134.1007.249 като част от остатъчен УПИ ІІ „за парк“, повторно се отрежда за парк и за общината възниква нова възможност за принудителното му отчуждаване в срока по чл.208, ал.1 ЗУТ. Както се посочи, с одобреното изменение на ПР, от съществуващият УПИ ІІ, отреден за парк с плана от 2001 г., само новообразувания УПИ ІІІ-266 се преотрежда за озеленяване, а остатъчният УПИ ІІ, в който попада имота на жалбоподателя, запазва отреждането си по действащия план. Изводът от изложеното е, че регулационния статут на ПИ 68134.1007.249 не се засяга от процедираното изменение на ПР, тъй като същият запазва границите, площта и отреждането си съгласно действащия ПУП. Регулирането на последния не е предмет на проведената процедура, но няма пречки за жалбоподателя да инициира отделно производството за промяна на плана по реда и на основанията по чл.134, ал.2, т.1 вр. с чл.208 ЗУТ. От горното следва, че оспорващият няма качеството на заинтересовано лице по см. на чл.131, ал.2 вр. с ал.1 ЗУТ, както и правен интерес да обжалва процесното решение на СОС. Предявената жалба е недопустима и оспореното определение, с което същата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено, е правилно. По тези съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице отменителните основания по чл.209, т.3 АПК на оспореното определение и същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение