Определение № 83 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 633/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. В. - А., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат С. Д., срещу въззивно решение от 18.07.2011 г. по гр. дело № 784/2011 г. на Софийския градски съд. С него е обезсилено решение от 06.07.2010 г. по гр. дело №32215/2009 г. на Софийския районен съд в частта относно отхвърляне на исковете срещу И. Б. С., Л. Я. С. и Е. С. Я. като е прекратено производството в тази част. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу [фирма] с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, сключен като обезпечение на договор за кредит от 05.05.2004 г. между [фирма] и И. Б. С.. Въззивният съд е приел, че главният длъжник и останалите двама поръчители не са надлежни ответници по иска за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, сключен между П. Г. В. и [фирма]. Този иск е неоснователен, защото не са доказани твърденията на ищцата, че е подписала договора в бланков вид и впоследствие е посочен длъжник, различен от този, задължението на когото се е съгласила да обезпечи чрез поръчителство в полза на банката. Ответниците по касационната жалба [фирма], И. Б. С., Л. Я. С. и Е. С. Я. не са заявили становище. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това може ли да бъдат разпитани като свидетели по делото лица, които неправилно са били конституирани като ответници по иска от ищеца въз основа на дадени му указания от първоинстанционния съд, ако впоследствие въззивният съд е преценил, че не са надлежни ответници по иска и производството по отношение на тях е прекратено. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване на въззивно решение от 18.07.2011 г. по гр. дело № 784/2011 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 06.07.2010 г. по гр. дело №32215/2009 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска на жалбоподателката срещу [фирма] с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, сключен като обезпечение на договор за кредит от 05.05.2004 г. между [фирма] и И. Б. С., следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В останалата част касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са повдигнати въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. На жалбоподателката следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.