Определение № 495 от 26.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 2588/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищеца „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд в частта по отношение на отхвърлените части от предявените срещу „Изворово Агро“ ЕООД искове по чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи и преки вреди, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът оспорва жалбата.

Решението в обжалваните по касационен ред части въззивният съд е мотивирал със съображенията, че при определяне на размера на подлежащата на обезщетяване пропусната полза (поради непроизведена и недоставена на трето лице – купувач в Гърция по сключен между него и ищеца договор люцерна с оглед неоснователно прекратяване от страна на ответника на съществуващото между страните правоотношение по договор за аренда на земеделска земя) не следва да се съобразява уговорената в договора между ищеца и третото лице цена, доколкото последната се отнася за различен вид стока (фуражна смес, състояща се от зърно и люцерна) и без конкретизация на съотношението между различните съставки на сместа, което не позволява установяване на цената само на люцерната като част от общата цена от 0.55 евро на килограм смес. Поради това съдът е приел, че размерът на пропуснатата полза следва да бъде определен съобразно чистия приход (след приспадане на разходите за производство) на база средната пазарна цена на биокултура люцерна на гръцкия пазар, установена с неоспорено заключение на назначената комплексна експертиза, а не на база по-високата цена по договора с третото лице. По отношение на претендираното обезщетение за вреди, изразяващи се в направени разходи за агротехнически мероприятия, съдът е приел, че обезщетение се дължи само за стопанската 2014/2015 г. в размер на 90 лв. на база установената от експертизата средна цена за килограм продукция, поради което за разликата до пълния предявен размер претенцията е неоснователна.

Накрая, по отношение на претенцията за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени субсидии по схеми и мерки за директни плащания по чл. 38а от Закона за подпомагане на земеделските производители въззивният съд е изложил мотиви, че неполучаването на субсидия не представлява пропусната полза, тъй като такава субсидия може да бъде получена само при реално обработване на имотите и направени за това разходи, за чието компенсиране именно е предназначена субсидията.

За допускане на касационно обжалване се сочат основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3, чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

1. Очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваните части по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се обосновава с доводите, че съдът, като не е определил пропуснатата полза съобразно цената по представения договор с третото лице и пренебрегвайки субсидиите като пропусната полза, е стигнал до явно неправилен резултат, определяйки по-ниски цени от действителните такива и лишавайки ищеца от възможността да получи и субсидиите.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл, нито са изложени конкретни доводи съобразно установените в практиката критерии за „очевидна неправилност“, посочени по-горе. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Отсъствието на очевидна неправилност се разкрива и от самите доводи, изложени в тази насока, според които очевидната неправилност произтича от неизгодния за жалбоподателя резултат.

2. По основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани въпросите

• кои са критериите за определяне размера на пропуснатите ползи от нереализирането на продукция вследствие виновното поведение на страна по договора; когато пропуснатата полза от определена производствена дейност (производство на био-продукция) се съизмерява с вредите от препятстване на това производство, на каква сума следва да отговорят те – на тази на средните пазарни цени въобще или на цените по конкретния договор, който е осуетен от виновното поведение на ответника и е в основана (главното доказателство) за доказаната възможност за сигурното увеличение на имуществото,

• с какво следва да се съизмери пропуснатата полза от неосъществяването на дължим по един договор резултат, при положение, че е доказано, че виновното поведение на контрагент е в причинна връзка с невъзможността да се осъществи дадена търговска сделка,

• при положение, че е направен извод, че нереализираната продукция по един търговски договор е основен елемент и на негова основа е доказана възможността за реализиране на продукцията, както и че същият съставлява част от търговската дейност на ищцовото дружество и само по този договор продукцията е следвало да се реализира, не следва ли размера на пропуснатите ползи от нереализирането на продукцията да се определи по цените по този договор, и

• съставляват ли субсидиите пропуснати ползи и представляват ли обезщетение за пропуснати ползи, при положение, че същите са сигурен очакван приход за ищеца, след като е имал вписан договор за наем за съответните площи и с оглед на тези площи ги е получавал през всички предходни години.

По първите три въпроса се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди въззивният съд да се е отклонил от посочена в изложението практика на ВКС, а по всички въпроси се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2.1. Първият от поставените въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите на обжалваното решение. Значението на цената по сключен между кредитора и трето лице договор за размера на пропуснатата от кредитора полза не е принципно отречено от въззивния съд като критерий за определяне на размера на обезщетението, а е възприето от правна страна като подлежащ на съобразяване критерий. В действителност съдът е отказал да съобрази в конкретния случай уговорената в процесния договор цена по съображение, че цена за люцерна по този договор не е уговорена, а уговорената цена се отнася до стока от различен вид. Решаващият извод на съда следователно е от фактическо, а не от правно естество съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. не е налице произнасяне по формулирания в изложението въпрос.

2.2. Не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и вторият въпрос по изложението като несъответстващ на мотивите на въззивния съд. Извода си за неоснователност на претенцията за пропуснати ползи съдът не е основал на въпроса за причинната връзка между неизпълнението и пропусната полза (каквато е прието да е налице с оглед частичното уважаване на иска), а върху установената пазарна цена на нереализираната продукция. В останалата си част – с какво следва да се съизмери пропуснатата полза – въпросът е поставен общо, без обосноваване на значението му за конкретното дело, доколкото не се твърди съдът да не е съобразил релевантни за определянето на размера на пропуснатата полза критерии или да е съобразил неотносими такива (вкл. с оглед обсъденото в т. 2.1. разграничение между правните и фактически изводи във въззивното решение).

2.3. Третият въпрос преповтаря в различна форма първите два, поради което и по изложените по-горе съображения следва да се приеме, че също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

2.4. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция, и то само във връзка с четвъртия въпрос (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.

2.5. Доколкото за четвъртия въпрос не се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а само това по чл. 280, ал. 1, т. 3, и предвид липсата на специалната предпоставка за допускане съобразно изложеното в т. 2.4, безпредметно е обсъждането дали този въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства ищецът дължи на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 1000 лв.

С тези мотиви съдът