Определение № 60310 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 821/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Н. Ч. чрез нейния пълномощник адв. О. М., срещу въззивно решение № 260054 от 27.11.2020 г. по в.гр.д. № 304/2020 г. на Апелативен съд-Варна. В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждане на събраните по делото доказателства и мотивиране на съдебния акт, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че изводът на въззивния съд относно адреса, на който е била връчена нотариална покана до ответника по иска С. С., не кореспондира със съдържанието на съставения от нотариуса констативен протокол, в който данни за това липсвали. На следващо място сочи, че след като въззивният съд приема връчването да е по постоянен адрес на ответника, то тогава следва, че същото е било редовно, съобразно изискванията на ГПК, и поканата за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствените движими вещи е достигнала до знанието на адресата, поради което и са били налице предпоставките за уважаване на претенцията й по чл. 31, ал.2 ЗС. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Дължи ли въззивният съд допускане и събиране на нови доказателства, при положение, че първоинстанционният съд в общо формулиран доклад по делото е пропуснал да даде изрични указания, че ищецът следва да докаже, че са изпълнени всички изисквания на чл. 47, ал.1 ГПК, съобразно правилото на чл. 146, ал.1, т.5 ГПК. 2. Допустимо ли е съдът да основе своите изводи само на произволно избрани доказателства, без да обсъди противоречието им с твърденията на страните, и без да изложи съображения защо възприема едни доказателства, противоречащи на други доказателства и твърдения, всички представени от ответника. Жалбоподателката се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което поставя следния въпрос: Законосъобразно ли е връчването на нотариална покана чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК по постоянен адрес на адресата, ако след датата на залепване на уведомлението молителят, инициирал нотариалното производство, е узнал от твърдения на адресата, че се е преместил да живее на друг адрес, нерегистриран по ЗГР. В такъв случай счита ли се нотариалната покана за надлежно връчена по реда на чл. 47 ГПК. В отговор на касационната жалба ответникът по касация С. И. С. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 795 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 1918/2019 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отхвърлен предявеният от Р. Н. Ч. против С. И. С. иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане на ответника да й заплати сума в общ размер 47 613 лв., от която: 31 320 лв. обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на собствената й 1/2 ид. част от л.а. „М.”, рег. [рег.номер на МПС], за периода от 31.05.2014 г. до датата на предявяване на иска; 12 180 лв. обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на собствената й 1/2 ид. част от л.а „ Т. А.” с рег. [рег.номер на МПС], за същия период; и 4 113.08 лв. обезщетение за забава върху главниците за периода от 31.05. 2014 г. до датата на предявяване на иска. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод с решение по гр.д. № 12796/2014 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 27.03.2015 г; че по време на брака си същите са придобили в режим на СИО право на собственост върху лек автомобил „М.” с рег. [рег.номер на МПС] и „Т. А.” с рег. [рег.номер на МПС], както и че след развода не е извършена делба на общото имущество и същото към момента на предявяване на исковете се притежава от тях в обикновена съсобственост при равни дялове-по 1/2 ид. част за всяка от страните. Приел е, че през 2014 г./ по време на фактическата раздяла между страните/ ищцата е отправила до ответника нотариална покана с искане да й бъде предоставен ключ по избор от един от двата автомобила за ползване, както и претенция за заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. месечно, в случай, че това не бъде сторено. Съдът е приел, че поканата е била връчена на ответника на 27.05.2014 г. чрез залепване на уведомление на адрес [населено място], [улица], ет..., ап..... При формиране на този извод се е позовал на Констативен протокол на нотариус Я. Н., съставен на 30.05.2014 г., с който същият е удостоверил, че в 12.00 ч. на посочената дата пред него се е явила Р. С. във връзка с отправена чрез същия нотариус нотариална покана до С. С. с постоянен адрес [населено място], [улица], ет..., ап..., съдържаща искане на 30.05.2014 г. от 12.00 до 13.00 часа в кантората на нотариуса да й бъде предоставен ключ от някой от посочените автомобили, и претенция за заплащане на месечен наем, в случай, че такъв не й бъде предаден. Нотариусът е удостоверил, че до 13.00 часа на посочената датата поканеното лице С. С. не се е явил. С оглед заявеното с отговора на исковата молба възражение от ответника С. С., че не получил поканата, въззивният съд е приел, че същата е била връчена чрез залепване на уведомление на неговия постоянен адрес-гр. В., [улица], ет..., ап..., макар на ищцата да е било известно, че към този момент С. С. е живеел на друг адрес- [населено място], кв. В., [улица], за който е узнала в проведеното на 19.05.2014 г. съдебно заседание по гр.д. № 1948/2014 г. на Варненския районен съд, в което тя е участвала лично. В това заседание съдът е одобрил постигнатото между Р. Н. С. и С. С. споразумение родителските права по отношение на родените от брака деца да се упражняват от бащата и е определено местоживеенето им при него на адрес [населено място],[жк], [улица]. Поради това съдът е приел, че въпреки удостовереното от нотариуса връчване на поканата чрез залепване на уведомление, тя не е достигнала до адресата. При разглеждане на делото нотариалната покана не е била представена, нито са ангажирани доказателства във връзка с адреса, на който е била връчена чрез залепване на уведомление. С подадената въззивната жалба Р. Ч. е навела оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с доклада, тъй като съдът не й е указал изрично необходимостта от представяне на нотариалната покана и разписка за връчването й, вследствие на което делото е останало непопълнено с доказателства. Направила искане въззивният съд служебно да изиска заверено копие от нотариалната преписка по издаване на констативния протокол на нотариус Я. Н., както и да приложи като доказателство гр.д. № 11322/2015 г. на Районен съд-Варна, в което според нея се съдържат данни, че ответникът се е запознал със съдържанието на нотариалната покана. Тези доказателствени искания са оставени без уважение от въззивния съд по съображения, че исканите доказателства не са нови и страната е могла да ги представи в срок пред първата инстанция. В тази връзка с изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката повдига въпроса длъжен ли е въззивният съд да допусне събиране на доказателства, които страната не е могла да представи поради пропуск на първоинстанционния съд да й даде указания, че следва да докаже определени факти. Значението на така поставения въпрос за изхода на делото е предпоставено от твърдението, че изготвеният от първоинстанционния съд доклад е непълен или неточен, какъвто извод в случая не може да бъде направен от съдържанието на направения от първоинстанционния съд доклад по делото. Докладът е пълен-отразява твърденията и възраженията на страните, правната квалификация на предявените искове, подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест за тяхното установяване. В тежест на жалбоподателката, ищец по иска с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, първоинстанционният съд е възложил да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че е собственик на 1/2 ид. част от движимите вещи; правното основание за възникване на съсобствеността с ответника; началният момент, от който е била лишена от ползването им, и че през целия период двата автомобила са ползвани от ответника; че по надлежния ред е отправила покана до ответника за това, че желае да ползва автомобилите или да й бъде заплащано обезщетение; че поканата е достигнала до знанието на последния Съдът няма задължение да указва на страните какви конкретни доказателства следва да ангажират за доказване на твърдяните от тях факти, или че сочените доказателства са недостатъчни за доказването на тези факти. Затова първият въпрос, като некореспондиращ с данните по делото, не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следващия въпрос, обоснован с твърдение, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на доводите и възраженията на страните, и избирателно е обсъждал събраните по делото доказателства. В касационната жалба са наведени противоречиви и взаимно изключващите се твърдения относно адреса, на който е била връчена нотариалната покана до ответника. От една страна, жалбоподателката оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че поканата е връчена по постоянен адрес на ответника, като твърди, че такъв извод не може да бъде направен от съдържанието на изготвения от нотариуса констативен протокол, удостоверяващ неявяването на ответника в кантората му на посочената дата и част. От друга сочи, че ответникът не е пребивавал на адреса, посочен в бракоразводното дело, на което ще живеят и родените от брака деца, поради което поканата е била надлежно връчена при условията на чл. 47, ал.1 ГПК на постоянния му адрес. Поддържа също, че ответникът е променил адреса си и се е установил да живее на адреса, посочен в решението за развод след като нотариалната покана вече е била изпратена. Жалбоподателката не сочи кои събрани по делото доказателства, но необсъдени от въззивния съд, доказват тези твърдения, за да се приеме, че въззивният съд е основал изводите си на избирателно обсъждани от него доказателства и по този начин е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, според която той е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства. При липса на други доказателства въззивният съд е приел, че нотариалната покана е била връчена чрез залепване по реда на чл. 47, ал.1 ГПК на постоянния адрес на ответника, макар ищцата да е знаела, че той не живее на него, а на друг адрес, който й е бил известен, като се е позовал на съставения от нотариуса констативен протокол по чл. 587, ал.1 ГПК и на приложеното като доказателство гр. д. № 12796/2014 г. по описа на Варненския районен съд. Третият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, не осъществява хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК и по него също не следва да се допуска касационно обжалване. Този въпрос не е правен, а фактически, тъй като разрешаването му не е свързано с тълкуване и прилагане на конкретна правна норма, а зависи от конкретно установените по делото факти и обстоятелства. По съществото си този въпрос представлява оплакване за небоснованост на извода на въззивния съд, че към момента на изпращане на нотариалната покана ищцата е знаела адреса, на който действително живее ответника. Това оплакване не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК и не може да бъде обсъждано в тази фаза на касационното производство. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане в полза на ответника по касация С. И. С. на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, но няма доказателства /адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие и др./ такива да се били сторени, поради което разноски не се присъждат. Водим от гореизложеното съдът