Определение № 1580 от 23.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2541/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. ЗК „Лев инс“ АД чрез адв. Т. П. обжалва решение № 16 от 30.05.2024 г. по в.гр.д. 40/24 г., по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 360 от 23.10.2023 г. по гр.д. 44/23 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е осъден жалбоподателят да заплати на Нюркет С. С. и И. К. С. сумите от 30 000 лв, на всеки от тях, частично предявени от искове в общ размер на по 130 000 лв, над платеното обезщетение от по 120 000 лв, представляващи обезщетение по чл. 432 от КЗ за причинените ми неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. И. К., починал в пътно-транспортно произшествие от 16.05.2021 г. в [населено място], ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното им изплащане, както и разноски в размер на 3 050 лв. В касационната жалба сочи основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивното решение. Не били преценени доказателствата за извънсъдебно плащане на обезщетения за предявените вреди в размер на по 120 000 лв. Излага съображения за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и неправилна преценка на всички доказателства относно релевантните факти. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? 2.Следва ли въззивният съд да направи задълбочена преценка на общите и специфичните критерии при прилагане на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и едва тогава да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, включително? 3.Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото? Сочи наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради наличие на противоречие на постановеното въззивно решение с: ППВС № 4/25.05.1961 г.; решение № 179 от 29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на ВКС, I т.о.; решение № 217 от 22.12.2016 г. по т.д. № 3402/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 174 от 27.10.2016 г. по т.д. № 2960/2015 г. на ВКС, I т.о.; решение № 54 от 04.05.2017 г. по т.д. № 3584/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение по т.д. № 807/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение по т.д. № 490/2012 г.; решение по т.д. № 738/2017 г. на ВКС. Нюркет С. С. и И. К. С., чрез адвокат К. Д., оспорват подадената касационна жалба. Излагат съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците Нюркет С. С. и И. К. С., са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица, в резултат на ПТП, реализирано на 16.05.2021 г., в което е настъпила смъртта на сина им. Към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място] е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил „БМВ 330 XI“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Ниляй Нерми С.. Въззивният състав е установил, че на 25.03.2022 г. ищците са подали до застрахователя заявление за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им в размер на 250 000 лв. за всеки един от тях, на основание чл. 380 от КЗ. В периода от 23.08.2022 г. до 29.12.2022 г. застрахователят е изплатил на всеки един от ищците по 120 000 лв. Установил е, че ищците Нюркет С. С. и И. К. С. са родители на пострадалия Д. И. К., който към датата на ПТП е бил на 22 години. По делото не било представено удостоверение за родствени връзки, но от подаденото пред застрахователя заявление от 25.03.2022 г. се установило, че пострадалият има по-малък брат, баба и дядо по бащина линия и дядо по майчина линия. С оглед показанията на свидетелите Айгуле А. М. - съседка на ищците в [населено място] и Е. С. Я. - втори братовчед на пострадалия, въззивният съд е приел, че преди смъртта си, Д. работел в [населено място], но живеел при родителите и брат си в [населено място], в една къща с баба си и дядо си. Отношенията им били добри, постоянно били заедно, ходели на почивки. Д. и баща му правели ремонти в къщата, боядисвали, обзавеждали я с мебели. Смъртта на Д. била шок за родителите му. Дълго време те били „като призраци“, не говорели, постоянно плачели, ходели на гроба. Животът им се преобърнал. Бащата започнал да заеква, косата му побеляла, вдигал кръвно, пиел лекарства. Майката била неадекватна, затворени били и двамата, трудно се общувало с тях. След инцидента треперели над другия си син, страхували се да не загубят и него. С оглед установените факти въззивният съд е намерил, че обезщетение в размер на 200 000 лв. за всеки един от ищците било в най-голяма степен адекватно да репарира претърпените от тях неимуществени вреди, а освен това било съобразено с принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за преценката на установените факти по делото, приемайки, че смъртта на дете била най-тежката загуба за родителите. Установил е, че тъгата и мъката на родителите били огромни, за цял живот, отражението върху физическото и психическото здраве били негативни, промяната в живота била коренна. Обемът и интензитетът на тези страдания били оценими и с чисто житейски критерии, приложими при загуба на близки хора, намиращи се в същата родствена връзка и били доказани от събраните по делото гласни доказателства. Пострадалият е бил на 22 г. към датата на смъртта си, живял е в сплотено и задружно семейство. Смъртта му е била нелепа и жестока. Внезапно бил прекъснат житейският път на един млад човек. Липсата му не можела да бъде компенсирана по никакъв начин от родителите, включително и чрез грижата и любовта към другото дете или към други близки и родственици. По делото нямало данни за отчужденост и неразбирателство между загиналия и родителите му или за влошени отношения в семейството. Оценено е от съда обстоятелството, че до датата на смъртта, загиналият е живял в едно домакинство с родителите си, споделяли са общите радости и трудности в семейството. Поради това въззивният съд е приел за неоснователни доводите на застрахователното дружество за прекомерност на този размер на обезщетението, още повече, че той бил съобразен и със социално- икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта (2021 г.) и със съдебната практика по сходни случаи. Установено било, че за част от претърпените неимуществени вреди в размер на по 120 000 лв. всеки един от ищците бил обезщетен от застрахователното дружество преди предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед на което, частичните претенции в размер на по 30 000 лв. за всеки един били основателни и доказани. Въззивният съд е приел, че върху допълнително присъдените обезщетения се дължала законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 25.03.2022 г. до окончателното изплащане. Претенциите на ищците пред застрахователя били в размер на по 250 000 лв. и само част от тях била удовлетворена - в размер на 120 000 лв. Предвид това, за частта, предмет на въззивното производство - за обезщетения от по 30 000 лв., липсвало положително решение на застрахователното дружество, поради което законната лихва се дължала от датата на подаване на застрахователната претенция съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. С оглед формулираните в изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че и по трите поставени въпроса, въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВКС по приложение на чл. 52 от ЗЗД. Посочените правни въпроси за приложението на чл. 52 от ЗЗД са включени в предмета на делото, въведен от ищците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, претендиращи всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на сина им в пътно-транспортно произшествие. При разрешаването на поставените правни въпроси, въззивният съд се е съобразил с тълкуването на нормата, така както е извършено в задължителната практика на ВС съгласно ППВС 4/68 г. Въззивният съд е съобразил конкретните обективни обстоятелства в разглеждания спор. Определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд се е ръководил от разясненията в посочената задължителна практика на ВС, че при претенции за неимуществени вреди от смърт на близък, от значение са възрастта на пострадалия, общественото му положение, връзката между загиналия и претендиращия обезщетение, специфичните обстоятелства, които са от значение в разглеждания спор и които следва да се преценят от съда. Въззивният съд е разкрил фактите по делото и с оглед установяването им е приел, че справедливото обезщетение за причинените на родителите неимуществени вреди от смъртта на сина им, следва да се определи като се вземе предвид начина на настъпване на смъртта, отношенията между пострадалите и загиналия приживе, отношението на пострадалите след настъпване на смъртта, преживените дълбоки скръб и болка от силно негативното преживяване. Дълбоката промяна в начина на живот и отношението към настоящето и бъдещето, довела и до промяна в личностите на родителите и тяхното отношение към заобикалящия ги свят. Извършена е преценка на семейното положение на претендиращите и е направен извод, че независимо, че имат и друго дете и родители, загубата на детето им в процесното пътно-транспортно произшествие, не може да бъде преодоляна, като е оставила и ще оставя дълбок отпечатък в психологическото и емоционално състояние на ищците. Преценена е възрастта, на която са загубили сина си, както и твърде младата възраст на сина. Въззивният съд е взел предвид и нивото на икономическо развитие в страната, за да определи точния размер на следващите се обезщетения за неимуществени вреди. Подробният анализ, обективиран в мотивите на въззивното решение, не е формален и е съобразен със задължителната практика на ВС, съгласно която съдът следва да прецени всички специфични обстоятелства, да установи точните факти, рефлектиращи върху психологическото и емоционално състояние на родителите, за да определи точния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Разрешавайки посочените от касатора правни въпроси, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВС и трайната практика на ВКС, поради което с поставения правен въпрос не е обосновано допълнително основание съгласно т. 1, чл. 280, ал. 1 от ГПК. Освен задължителната практика на ВКС, на която касаторът се е позовал, се е позовал и на трайната практика на ВКС, изразена в посочените решения. В част от тези решения (решение № 179 от 29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на ВКС, I т.о. решение № 179 от 29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на ВКС, I т.о.; решение № 217 от 22.12.2016 г. по т.д. № 3402/2015 г. на ВКС, II т.о.) е разяснено приложението на чл. 52 от ЗЗД относно определяне на точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, като при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, като ориентир, за които са лимитите на застрахователно покритие към датата на произшествие, като те нямат самостоятелно значение и не са пряк израз на справедливия размер на следващото се обезщетение. Съдът съобразява същите, за да определи съответния икономически еквивалент на следващото се обезщетение. В посочените решения: решение № 174 от 27.10.2016 г. по т.д. № 2960/2015 г. на ВКС, I т.о.; решение № 54 от 04.05.2017 г. по т.д. № 3584/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение по т.д. № 807/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение по т.д. № 490/2012 г.; решение по т.д. № 738/2017 г. на ВКС, е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед действително претърпените неимуществени вреди, съгласно обективните критерии, установени от съда съгласно изискването на чл. 52 от ЗЗД. При произнасянето на въззивния съд отсъства отклонение от трайната практика на съда, включително цитираната от касатора и не може да се приеме, че касаторът е обосновал допълнително основание за допускане на касационно обжалване, така както е посочил съгласно т. 1, чл. 280, ал. 1 от ГПК. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените по настоящето дело разноски. Видно от представения списък с разноски съгласно чл. 80 от ГПК, ответниците по касационната жалба са направили разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед представения договор за правна защита и съдействие Нюркет С. и И. С. са заплатили общо 6 100 лв като възнаграждение на адвокат Д.. В договора е посочено, че адвокатът е получил сумата в брой. Следователно възнаграждението е заплатено реално. С оглед така установените факти следва да се приеме, че на ответниците по касационната жалба следва да се възмездят направените по делото разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд