Определение № 663 от 20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2356/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. С. Х. от [населено място] срещу определение № 146 от 09.02.2016 г. по в. ч. гр. д. № 32/2016 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 230 от 15.10.2015 г. на Чепеларски районен съд. С първоинстанционния акт е върната подадената от същото лице искова молба и е прекратено производството по гр. д. № 138/2015 г., образувано по предявен срещу Кооперация „Г. производителна кооперация „Острица”, [населено място], [община] иск с правно основание чл. 439 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Ответникът по частната касационна жалба – Кооперация „Г. производителна кооперация „Острица”, [населено място], [община] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК за търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. Тази хипотеза е налице и в конкретния случай. Търговският характер на делото следва от обстоятелството, че недължимостта на процесната сума 7 477 лв. е обоснована с извършеното от ищеца с исковата молба възражение за прихващане с вземане, което произтича от търговска сделка – договор за управление, сключен между него и ответната кооперация. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение