Определение № 272 от 13.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4675/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. против решение № 88/07.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 154/2021 г. от състав на ОС – Габрово. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на районен съд, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните е предоставено на бащата, определен е режим на лични отношения с майката и е определен размер на дължимата издръжка. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, от които е приел, че в интерес на детето, което към настоящия момент е на 8 г., момче, е да живее при бащата и същия да осъществява упражняването на родителските права, като е определил един сравнително по-широк режим налични отношения с майката. Прието е, че бащата притежава родителски капацитет по отношение на отглеждането на детето, обсъдени са в тази насока социалните доклади и оценката на родителския капацитет и на двамата родители, семейната среда, в която ще се отглежда детето, финансовите възможности на двамата родители, като не е отречена способността на майката да се грижи за детето, но е отчетена употребата на наркотици и от двамата родители, като тази на майката е в по-скорошно време. Посочено е, че бащата е предприел работа в насока да предотврати родителското отчуждение по отношение на майката от страна на детето, предвид представения пред въззивната инстанция договор за предоставяне на социална услуга. Обсъдени са и свидетелските показания, като всички доказателства по делото, обсъдени в съвкупност са довели съда до извод, че в интерес на детето е то да бъде отглеждано от бащата и да живее с него. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 на чл.280 ГПК. Всички посочени въпроси касаят предпоставките за определянето на упражняването на родителските права от един от двамата родители, като не се сочи в каква насока съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС или по кои от правните въпроси липсва такава, за да са налице сочените касационни основания. Обосновката на поставените правни въпроси е свързана с оплаквания по съществото на спора, а именно с твърдения за необоснованост на съдебното решение, като се интерпретира фактическата обстановка, установена от въззивния съд и се правят правни изводи, различни от тези на съда. Така представеното изложение на фактическа обстановка, различна от възприетата от съда, представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение, като необосноваността не е сред касационните основания, водещи до допустимост на касационното обжалване. Съдът е съобразил в достатъчна степен интереса на детето, който безспорно е основен при определянето на това кой от двамата родители да упражнява родителските права, като е изложил подробни мотиви за това,поради което поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и при наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С касационната жалба се представят доказателства, за които се твърди, че са нови или новооткрити. В касационното производство по чл.288 ГПК е недопустимо да се представят доказателства. С обжалваното решение не се разрешава спор със сила на пресъдено нещо, като страната, която твърди, че са налице нови доказателства и обстоятелства, може да повдигне спора в ново, отделно производство, като поиска изменение на постановения режим. Предвид изложеното, състав на ВКС