Определение № 156 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е разпореждането на Пловдивския окръжен съд от 23.01.2009 г. по гр.д. № 1705/2008 за връщане на касационна жалба. Недоволна от разпореждането е жалбоподателката М. В. К., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че е отстранила нередовностите на касационната жалба, като е посочила съществени материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по жалбата В. Т. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалването разпореждане, въззивният съд е приел, не са изпълнени указанията за посочване на съществените материалноправни въпроси, които се твърди, че за решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите на касационната жалба са съобщени надлежно на страната, но неправилно е приел, че всички те не са изпълнени. Действително в представеното изложение не са посочени съществени материалноправни въпроси, а са възпроизведени оплакванията срещу въззивното решение. Въззивният съд обаче не може да преценява дали посоченото в изложението съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, или касационно основание по чл. 281 ГПК. Тази преценка се извършва от касационната инстанция с определението по чл. 288 ГПК. Разпореждането за връщане на касационната жалба обаче е по същество правилно, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта по иска за обезщетение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е бил под 1.000 лева. Ищецът е претендирал обезщетение в размер на 1.800 лева, а първоинстанционният съд му е присъдил 800 лева. Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответницта в уважената част над 266,66 лева, т.е. предмет на въззивното производство е бил паричен иск с цена 533,34 лева. Като е стигнал до крайния извод за недопустимост на касационната жалба, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил по същество правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение