Определение № 464 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. В. срещу определение № 4757/30.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2037/2024 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9918/03.09.2024 г. по гр.д. № 10122/2024 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на жалбоподателя срещу Институт по океанология „Проф. Фритьоф Нансен“ - БАН, [населено място], с която се иска да бъде отменено решение от 26.07.2024 г. на Научния съвет към Института по океанология към БАН. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от лице, което има право и интерес да обжалва срещу определение на въззивния съд, което подлежи на обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел следното: Производството по делото е образувано по предявен от Н. Н. В. иск за отмяна на решение от 26.07.2024 г. на Научния съвет към Института по океанология към БАН, с което за следващ период от време, който предстои да започне в началото на 2025 г., на мястото на ищеца е избран друг представител в проекта BLK-MFC по програмата „Коперник“, Ищецът твърди, че с решение на научния съвет от 13.12.2021 г. за периода от 2022 г. до 2024 г. е бил определен за представител института в проекта Черноморски център за мониторинг и прогнози BLK-MFC и впоследствие за координатор на този проект, за което въпреки, че към трудовия му договор не е бил сключен анекс, е получавал допълнително трудово възнаграждение. Твърди, че с решението, чиято отмяна иска, се извършва промяна на трудовото му правоотношение. Въззивният съд се е позовал на приетото с определение № 205/16.01.2024 по ч.гр.д. 5100/2023 г. на III г.о. на ВКС, с което е обобщена съдебна практика на ВКС, като е прието следното: В Кодекса на труда не е предвиден иск на работника за установяване на извършено от работодателя нарушение при издаване на вътрешни актове, свързани с управлението и организацията на работата. Съгласно чл.357 КТ трудови са споровете относно възникването, съществуването и изпълнението на трудовите правоотношения и колективните трудови договори, както и искът за установяване на трудов стаж. Допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство при издаване на вътрешни актове могат да бъдат предмет на установяване само когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с работника, но самостоятелен иск по установяването на нарушението е недопустим. Въззивният съд е приел, че в случая не се иска установяване съществуването или съдържанието на трудово правоотношение, нито се претендират последиците при изпълнение на трудовия договор. Претендира се отмяна на вътрешен акт на работодателя във връзка с управлението и организацията на работата, а такъв иск е недопустим. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следния въпрос, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Какви са критериите, които определят един акт на работодателя като вътрешен, т.е. на такъв срещу който работникът не разполага с право на иск. Въпросът е свързан с наведени от жалбоподателя оплаквания, че атакуваното от него решение от 26.07.2024 г. на Научния съвет към Института по океанология към БАН, с който за следващ период от време се определя друг представител в научен проект, не представлява вътрешен едностранен акт на работодателя и следва да подлежи на съдебен контрол. Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че процесното решение не може да бъде атакувано поради това, че е вътрешен акт на работодателя, а поради това, че от съда се иска установяване на извършено от работодателя нарушение, без да се иска установяване съществуването или съдържанието на трудово правоотношение, нито се претендират последиците при изпълнение на трудовия договор между ищеца и работодателя му. Доколкото е обуславящ, тъй като изразът се съдържа в цитираната практика на ВКС, на която е основано обжалваното въззивно определение, въпросът не е разрешен в противоречие, а в съответствие с тази установена практика на ВКС, на която се е позовал въззивният съд – определение № 205/16.01.2024 по ч.гр.д. 5100/2023 г. на III г.о. на ВКС и решение № 230/28.06.2012 г. по гр.д. № 583/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, което е посочено в определението на ВКС, с което е прието, че под вътрешни актове на работодателя се визират негови актове, свързани с управлението и организацията на работата. И с която е прието, че когато се твърди нарушение на трудовото законодателство при издаването на такива актове, те могат да бъдат предмет на установяване само когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с работника. Поради наличието на установена практика на ВКС по изведения въпрос и съответствие на разрешението на обжалваното въззивно определение с нея и поради липсата на обосновка за наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, така, както е пояснено в т.4 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че това наведено основание за допускане на касационно обжалване не е осъществено. Жалбоподателят се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното определение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на определението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното определение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното съдът