Определение № 60398 от 16.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2267/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, срещу определение № 1839/13.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1146/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е оставена без уважение подадената от тях частна жалба с вх. № 295145/22.03.2021 г. срещу определение № 261366/08.03.2021 г. по т.д. № 1168/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 11 състав за прекратяване на производството по делото в частта спрямо ответника О. Н. Р., на основание чл.231 ГПК. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частните касатори считат, че неправилно въззивният съд е приел, че шестмесечният срок по чл.231, ал.1 ГПК изтича на 31.01.2021 г. Поддържат, че този срок тече от датата, на която определението за спиране е влязло в сила – 26.08.2020 г., респективно изтича на 26.02.2021 г. Молят за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за възобновяване на производството по отношение на ответника О. Н. Р.. Ответникът О. Н. Р. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото на основание чл.231 ГПК, въззивният съд е констатирал, че с определение № 3822 от 31.07.2020 г. СГС е спрял производството по т.д. № 1168/2017 г. по отношение на ответника О. Н. Р. на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК. Като е изложил съображения, че шестмесечният срок по чл.231, ал.1 ГПК тече от спирането му, а не от влизане в сила на определението за спиране, САС е приел, че този срок е изтекъл на 31.01.2021 г. С оглед на това е заключил, че направеното на 09.02.2021 г. искане за възобновяване на производството е след изтичане на шестмесечния срок. След преценка на доводите на частните касатори в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните касатори се позовават на наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като не формулират изричен правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираното определение № 217/03.10.2008 г. по ч.т.д. № 189/2008 г. на ВКС, I т.о., или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовават се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Предвид въвеждането на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се изтъкне, че съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложение и по отношение на частните касационни жалби на основание чл.274, ал.3 ГПК, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е длъжен до посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба. В настоящия случай, частните касатори само формално са изпълнили изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в представеното изложение не са посочили кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Цитирането на определение № 217/03.10.2008 г. по ч.т.д. № 189/2008 г. на ВКС, I т.о., както и общото позоваване на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не са тъждествени на поставянето на ясен и точен правен въпрос, поради което не могат да послужат като предпоставка за допускане на касационно обжалване. Извън липсата на надлежно обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отбележи, че по въпроса относно момента, от който започва да тече шестмесечният срок по чл.231, т.1 ГПК, е налице непротиворечива практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното определение. Съгласно определение № 536/18.12.2009 г. по ч.гр.д. № 460/2009г. на ВКС, II г.о., последиците от спиране на производството настъпват от момента на постановяване на определението по чл.229 ГПК. От този момент започват да текат и установените в процесуалния закон срокове за извършване на определени действия от съда и страните в случаите, в които това е изрично предвидено, включително и срокът по чл.231, ал.1 ГПК. Разпоредбите на новия ГПК имат за цел установяване на процесуална дисциплина и в хипотези, при които едно процесуално действие е извършено по искане на страните, последните имат задължението да се запознаят с постановения от съда акт и да следят за изтичането на процесуалните срокове, които произтичат от това и обуславят настъпването на съответните правни последици, които законът свързва с тяхното процесуално поведение. Да се приеме противното, би означавало възобновяването на производството да се обвърже и от времетраенето на процедурата по обжалване на определението за спиране, с което на практика ще се създаде предпоставка за различна продължителност на периода, в който производството по различните дела може да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК, което е в противоречие с целта на закона да ограничи периода, в който производството по делото е спряно и по него не могат да се извършват процесуални действия, освен изрично предвидени от закона. Възприемането на противната теза води и до нелогичния извод, че до влизане в сила на определението за спиране, страните не биха могли да искат възобновяване на производството по делото, тъй като няма да е започвал да тече срокът, в който може да се направи искането за възобновяване /определение № 374/15.05.2014 г. по ч.т.д. № 1221/2014 г. на ВКС, I т.о./. Частните касатори се позовават и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение, респ. определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В настоящия случай, определението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Отделно, предложеното в изложението обосноваване на „очевидна неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Аргументите на частните касатори съставляват доводи, представляващи оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не са тъждествени на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като приложното поле на последното следва да бъде ясно обосновано. Поради изложеното обжалваното определение на САС не следва да се допуска до касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение