Определение № 2390 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1985/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по възникнал спор за подсъдност между Административен съд Варна и Административен съд Търговище. Съдебното производство е по жалба на М. А. М., подадена чрез пълномощника и негов баща А. М. А., с която е поискано от съда да задължи Община Търговище да изготви заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за землището на гр. Търговище с цел изменение на границите между два посочени имота. Жалбата е подадена до Административен съд Търговище и по нея е образувано адм. дело № 447/2025 г. по описа на съда. След оставяне на жалбата без движение за уточнение предмета на обжалване, М. М. е посочил, че обжалва писмо № РД-02-5285/15.07.2025 г. на кмета на Община Търговище, с което по негово искане му е отговорено, че в полза на общината няма основание за предприемане на поисканото иницииране на административно производство по изменение на КККР. След направените уточнения, с определение № 211 от 04.02.2026 г. Административен съд Търговище е приел, че предмет на оспорване е отказ на кмета на общината, обективиран в писмо № РД-02-5285/15.07.2025 г. и предвид постоянния адрес на жалбоподателя в района на гр. Варна, е намерил за приложима общата разпоредба за подсъдността - чл. 133, ал. 1 АПК, прекратил е образуваното пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Варна. С определение № 1708 от 11.02.2026 г. по адм. дело № 374/2026 г., Административен съд Варна е прекратил производството по делото, повдигнал е спор за подсъдност и го е изпратил на Върховния административен съд за произнасяне. Преценил е, че предпоставка за прилагане на чл. 133, ал. 1 АПК е наличие на индивидуален административен акт, а при оспорване на писмо което не е такъв акт, съдът до който е подадена жалбата дължи произнасяне по чл. 159, т. 1 АПК, а това е Административен съд Търговище. Намерил е също, че ако се приеме наличие на акт, тъй като имотите за които се иска да бъде инициирано производство по изменение на КККР са земеделски и попадат в района на Търговище, то на основание чл. 54 ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), респ. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), компетентен е отново този съд. На последно място е посочено, че ако актът е по чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОССИ), той се обжалва пред районния съд, но преценката дали е приложим този ред отново следва да бъде извършена от Административен съд Търговище. Върховният административен съд, второ отделение счита, че спорът е подсъден на Административен съд Варна по следните съображения: Първоначалното искане с което жалбоподателят М. е сезирал съда - да се задължи Община Търговище, респ. органът който я представлява - кмета, да изготви заявление за изменение на КККР, се квалифицира като иск по чл. 256 АПК за извършване на фактическо действие. По него подсъдността се определя по чл. 251, ал. 1 АПК - местоизвършване на действията, респ. бездействията. След уточнението обаче, че се оспорва писмо № РД-02-5285/15.07.2025 г. на кмета на Община Търговище, с което е постановен отказ за иницииране на производство по изменение на КККР, съдът е сезиран с жалба срещу отказ за издаване на индивидуален административен акт, тъй като съгласно чл. 21, ал. 4 АПК отказът на органа да извърши определено действие също е акт. Следователно с оглед волята на жалбоподателя да оспори отказа, приложима е общата разпоредба уреждаща подсъдността - чл. 133, ал. 1 АПК. Не може да бъде споделена тезата на Административен съд Варна, че проверката за наличието на акт по чл. 159, т. 1 АПК, предхожда тази по чл. 133 АПК и следва да се извърши от съда до който е подадена жалбата. На първо място, систематичното място в АПК на двете разпоредби предпоставя първо извършване на проверката за подсъдност и след това за допустимост на жалбата. На още по-силно основание, ако се приеме тезата, че първоначалната проверка следва да се извърши от сезирания съд, това би дало възможност за жалбоподателя да избира подсъдност, което е недопустимо. Освен това липсват основания за прилагане специалните подсъдности по ЗКИР, ЗУТ и ЗОССИ, защото атакуваният отказ нямат такъв предмет. С него не е поискано от кмета да измени КККР, правомощие което той явно не притежава, а да инициира такова производство пред компетентния орган - съответната Служба по геодезия, картография и кадастър. Не е отправяно и искане по ЗУТ или ЗОССИ за осигуряване на транспортен достъп. Ето защо компетентен да разгледа жалбата и да се произнесе по спора е Административен съд Варна, предвид установения постоянен адрес на жалбоподателя. Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,