Определение № 4826 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 13 8701/12.12.2024 година, подадена от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място], против част от решение № 6095/07.11.2024 година на Софийски градски съд, въззивен ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 11 742/2023 година. С касационната жалба въззивното решение на Софийски градски съд се оспорва в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 8760/26.05.2023 година на Софийския районен съд, 75-ти състав, постановено по гр. д. № 48 968/2022 година е постановено друго, с което по предявените от В. И. Н. против „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Н. от длъжността „Ръководител, организация и ефективност на труда-Мениджър персонал“ в отдел „Нормативно съответствие и персонал“, извършено със заповед № .../09.08.2022 година на изпълнителните директори на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като е „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] е осъдено да заплати на В. И. Н. сумата от 6574.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 10.08.2022 година до 02.10.2022 година, поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2022 година до окончателното плащане, както и сумата от 3207.51 лева, представляваща направени по делото разноски. В касационната жалба на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] е посочено, че въззивното решение на Софийски градски съд в обжалваната му част, е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново такова, с което предявените против дружеството от В. И. Н. искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл.. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] е посочило, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответницата по касационна жалба В. И. Н. е подала отговор на същата с вх. № 45 035/10.04.2025 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 6095/07.11.2024 година на Софийски градски съд, въззивен ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 11 742/2023 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска оставянето й без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея решение. „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 12.11.2024 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 13 870/12.12.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадени от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийски градски съд е посочил, че работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следвало да докаже, че законосъобразно бил упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на доказване законността на атакуваното уволнение била върху работодателя. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ възниквало след валидно взето решение за реално съкращаване на щатната бройка за определена длъжност. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност било налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазвали и преминавали към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределяли между други длъжности. Реално съкращаване на щата било налице и когато при запазване общата численост на персонала се запазвали щатни бройки за определени длъжности и се откривали нови щатни места за длъжности с различни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 т КТ било налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност било закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование, а по трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции били включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но били предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то било налице реално съкращаване на щата. Когато обаче се създавала нова длъжност (независимо от наименованието), но в нея били включени частично или изцяло характерните трудови функции на предходната длъжност, без да са й били възложени други съществени функции и без промяна на изискванията за образование, нямало съкращаване на щата. Преценката за идентичност на трудовите функции се извършвала с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не можел да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя, можела да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика можели да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Поради това именно от естеството на възложената работа следвало дали при едновременно закриване и създаване на длъжности било налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата можело да се установява с всички доказателствени средства.. Във въззивното производство не било спорно, че било налице решение на компетентен орган на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] за съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „Ръководител организация и ефективност на труда-Мениджър персонал“ в отдел „Нормативно съответствие и персонал“ и за разкриване на една щатна бройка „Главен експерт управление на човешките ресурси“ в новосъздадения отдел „Човешки ресурси“. Спорен пред въззивната инстанция бил въпросът дали било налице реално съкращаване на щата. Въпреки че в правните си изводи първоинстанционният съд възприемал посочената съдебна практика относно критериите за преценката относно идентичност на трудовите функции, в мотивите си той бил обсъдил преимуществено съдържанието на представените длъжностни характеристики, като бил изложил лаконични мотиви относно свидетелските показания, а сочените от В. И. Н., Правила за управление на човешките ресурси на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] и Социалните програми не били обсъдени. Поради това, а и с оглед на допуснатите във въззивното производство гласни доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивната инстанция считала за основателни оплакванията на Н. за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения във връзка с допускането и обсъждането на доказателствата по делото. В случая, предвид данните за периодите, през които свидетелите Р. и Д. са били служители в „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място], въззивният съд приемал, че същите били относими за изясняване на въпроса относно действителните функции на длъжността „Ръководител, организация и ефективност на труда-Мениджър персонал“, а свидетелят Р. имал наблюдения и над изпълнението на функциите на длъжността „Главен експерт, управление на човешките ресурси“ през месеците август и септември 2022 година. Въз основа на извършения самостоятелен анализ на доказателствения материал, въззивният съд приемал, че по делото безспорно се установявало, че в дружеството действали Правила за управление на човешките ресурси на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място], които възлагали определени задължения на лицето, отговорно за управлението на човешките ресурси в дружеството, както и че това винаги било едно лице, видно от представените щатни разписания и показанията на свидетелите Б., Д. и Р.. Установявало се, че до влизане в сила на щатното разписание от 09.08.2022 година такова лице е бил служителят на длъжност „Ръководител, организация и ефективност на труда-Мениджър персонал“ В. И. Н., а след това служителят на длъжност „Главен експерт, управление на човешките ресурси“ Б. Л.. На база на представените по делото длъжностни характеристики, вътрешните актове на работодателя и свидетелските показания също така се установявало, че и двете служителки били изготвяли документация, свързана с възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения на персонала (в т. ч. трудови договори, допълнителните споразумения, заповеди за отпуск, удостоверения, докладни записки, служебни бележки), организирали били трудовите досиета на служителите, участвали били в разработване на вътрешни правила, свързани с персонала, били са лице за контакт със счетоводната фирма, обслужваща „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] във връзка с изготвяне на ведомости за заплати, съхранявали били ведомости, предоставяли били на служителите информация, касаеща възникналата противоепидемична обстановка в страната, участвали били в процеса на подбор на служители, като били извършвали селекция по документи и били участвали в провеждането на интервюта. С оглед на разписаните в Правилата за управление на човешките ресурси процедури, следвало да се приеме, че задължения за двете длъжности били участието в разработването на нови и актуализацията на стари длъжностни характеристики, извършването на начален и периодичен инструктаж, организиране на дейности, свързани с повишаването на квалификацията и обучение на служителите; съблюдаване спазването на законодателство в областта на защита на личните данни; осъществяването на дейността по здравословни и безопасни условия на труд, спазването на законодателството в тази сфера и на противоепидемични мерки. От представените по делото Социални програми на дружеството, следвал извод, че лицето, отговорно за управлението на човешките ресурси, е било натоварено с администрирането й. При съпоставка между представените по делото длъжностни характеристики, въззивният съд констатирал, че отговорностите, предвидени за новосъздадената длъжност, в значителна степен съответствали на тези на съкратената длъжност. Макар да била внесена промяна в словесната формулировка на функциите, най-често чрез посочване, че „Главен експерт, управление на човешките ресурси“ съдейства/оказва съдействие/спомага за изготвянето на документи, касаещи трудовите правоотношения (в т. ч. трудови договори, споразумения, заповеди, докладни записки, длъжностни характеристики, правилници), и на други актове на работодателя, както и за осъществяване на дейности, свързани с персонала, същите по съдържанието си не се отличавали от основните функции на „Ръководител, организация и ефективност на труда - Мениджър персонал“. Свидетелят Р. потвърждавал, че във връзка с изпълнявана от него длъжност бил извършвал одит и на двете служителки, като сочел, че на практика дейността им е била идентична. От съдържанието на длъжностните характеристики се установявало още, че и двете длъжности имали функции във връзка с оценяването на трудовото представяне на служителите на дружеството, като и че можели да представляват дружеството пред контролни органи за спазване на трудовото законодателство. По отношение на задължението за провеждането на оценка на риска, въззивният съд считал, че същото фигурирало само формално в характеристиката на съкратената длъжност, доколкото самото „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] заявявало, че от 2016 година тази дейност се извършвала от служба по трудова медицина. Не можело да се сподели становището на работодателя, че длъжността „Ръководител, организация и ефективност на труда-Мениджър персонал“, за разлика от новосъздадената, била имала ръководни функции. Такъв извод не можел да се направи само на база на нейното място в йерархичната структура на дружеството, доколкото съкратената длъжност била пряко подчинена на „Ръководител отдел „Нормативно съответствие и персонал“, като предвидената възможност да го замества не била обхващала функциите му в цялост, а само въпросите относно персонала. Цитираните от първоинстанционния съд задължения (да следи за спазване на работното време, трудовата дисциплина и условията на труд при работа от разстояние, да организира режима на работа, като изготвя графика за работа от разстояние и в офиса на работодателя; да участва в подготовката, изпълнението и отчитането на външни проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове) също не сочели на ръководен характер на длъжността. Въпреки посочената в длъжностната характеристика за „Ръководител отдел „Нормативно съответствие и персонал“ цел да участва в организирането и осъществяването на дейността, свързана с персонала, от доказателствата по делото не се установявало да й е била предоставена компетентност да взима самостоятелни управленски решения, нито тя фактически да била взимала такива. Самите Правила за управление на човешките ресурси на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място], предвиждали, че дейността по управление на човешките ресурси се ръководела и контролирала от лицата, управляващи и представляващи дружеството, които определяли стратегията за нейното развитие, а оперативното реализиране на правилата за управление на човешките ресурси се осъществявала от звеното/лицата отговорни за дейността по организиране на персонала, тоест лицето по управление на човешките ресурси. В тази връзка били и показанията на свидетеля Р., според които Н. била подписвала изготвяната от нея документация, като „изготвил“, без да утвърждавала документите, а видно от длъжностната й характеристика, тя била имала възможност да дава предложения за промени в организационно-структурното развитие, но не и да ги реализира самостоятелно. Поради това въззивната инстанция приемала, че съкратената длъжност не е била ръководна, а била с изпълнителски характер. Затова, въззивният съд приемал, че била налице идентичност между основните и определящи функции на съкратената длъжност и на новосъздадената длъжност, тъй като естеството на работа и на двете било свързано главно с оперативното и техническо осъществяване на дейностите, свързани с човешките ресурси (подбор, оценка, обучение на служителите, администриране на трудовите правоотношения, спазване на изискванията за защита на личните данни, за здравословни и безопасни условия на труд). Добавените задължения за длъжността „Главен експерт, управление на човешките ресурси“ (да отговаря за входящата и изходящата кореспонденция, както и за заповедната книга, свързана с човешките ресурси; оказване на съдействие на работодателя в отношенията му с работниците и служителите, техните представители, общото им събрание и синдикални организации, както и в отношенията му с трети лица във връзка с дейности по социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите; извършване анализ на трудовия пазар и извършване на стратегически проучвания; подпомагане на други ресорни отдели в административни и съдебни производства, в които са засегнати въпроси, свързани с трудовите правоотношения на работодателя), различаващи се от тези на съкратената длъжност, не били определящи за характера и съдържанието на работата. Същите се отнасяли до спомагателни и технически дейности, поради което не можело да се приеме, че били съществено нови и определящи, т. е.-не се променял характерът и естеството на изпълняваната работа. Освен това, при съпоставка между изискванията за заемане на двете длъжности, посочени в длъжностните характеристики, не се установявало новосъздадената длъжност да изисквала по-различно образование или квалификация. За пълнота следвало да бъде посочено, че данните по делото, че през 2020 година функцията, свързана с човешките ресурси в дружеството, била изпълнявана от Б. Л., след това за изпълнение на длъжността била наета В. И. Н., чиято длъжност впоследствие била съкратена и била създадена нова, с идентични функции, на която била назначена от Л., сочели на извод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя. Поради това, по делото се установявало твърдяното от В. И. Н. фиктивно съкращаване на щата, поради което не бил осъществен фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Затова прекратяването на трудовото правоотношение било незаконосъобразно и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ бил основателен. С оглед обусловеността му от иска за отмяна на уволнението, доказан по основание бил искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Същият се явявал основателен за периода от 10.08.2022 година до 02.10.2022 година., предвид това че на 03.10.2022 година Н. била сключила трудов договор с друг работодател. Доколкото „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] не оспорвало претендираното обезщетение по размер и на основание чл. 162 от ГПК, въззивният съд считал, че искът се явявал основателен за сумата от 6574.00 лева. По тези съображения първоинстанционното решение, в частите, с които исковете на В. И. Н. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на процесното уволнение за незаконно и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 6574.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 10.08.2022 година-02.10.2022 година били отхвърлени, следвало да бъде отменено и вместо това исковете следвало да бъдат уважени. Първоинстанционното решение подлежало на потвърждаване в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ бил отхвърлен за последния ден от исковия период-03.10.2022 година. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] е поискало въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационен контрол по правните въпроси за това налице ли е реално съкращаване на щата, когато е премахната единствената щатна бройка за длъжността и е разкрита нова щатна бройка в новосъздаден отдел, без трудовите функции, които са съществени за съкратената длъжност, да се припокриват изцяло с тези на новосъздадената? и за това дали след като новосъздадената длъжност обхваща различни трудови задължения от тези на премахнатата щатна бройка, е налице реално съкращаване на щата?. Наведените в изложението доводи са, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие с възприетото в решение № 103/19.02.2024 година, постановено по гр. д. № 1541/2023 година, по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 184/02.06.2011 година, постановено по гр. д. № 803/2010 година и решение № 210/08.10.2018 година, постановено по гр. д. № 4971/2017 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване. Следва да се има предвид, че в решение № 184/02.06.2011 година, постановено по гр. д. № 803/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че промяна в щата, при която трудовите функции от една длъжност преминават към друга и се сливат, е също форма на реално съкращаване в щата на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Касае се до хипотеза, при която трудовите функции на закритата длъжност продължават да се изпълняват но са прехвърлени на друга длъжност в предприятието, която съществува към този момент. Същевременно в решение № 210/08.10.2018 година, постановено по гр. д. № 4971/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че преценката извършено ли е реално съкращаване на щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след съкращаването, а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т. е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки или когато щатната бройка за определена длъжност е закрита, а трудовите и функции са разпределени между други длъжности, които извън нововъзложените имат и свои характерни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание-нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Такова е становището в решение № 103/19.02.2024 година, постановено по гр. д. № 1541/2023 година, по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., в което е посочено, че реалното съкращаване на щата, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, означава премахване, считано от един определен момент насетне, на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Преценката извършено ли е реално съкращаване на щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след съкращаването, а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки или когато щатната бройка за определена длъжност е закрита, а трудовите й функции са разпределени между други длъжности, които извън нововъзложените имат и свои характерни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание–нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Докато първото от посочените решения на ВКС отговорите на поставените въпроси може да бъде извлечен чрез тълкуване, то вторите две от тях дават категоричен отговор за случаите когато трудовите функции на закритата длъжност са прехвърлени към една или към повече новосъздадени длъжности. Касае се до така нареченото „трансформиране“ на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание-нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. От така даденото тълкуване следва, че за да е налице реално съкращаване на щата, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, новосъздадената длъжност, освен функциите на закритата длъжност, трябва да включва и нейни собствени функции, които да са съществени нови по своята характеристика. Именно последните функции трябва да са съществени и да определят новата длъжност, докато функциите на закритата такива следва да са второстепенни или само да спомагат за изпълнение на основните нови функции на длъжността. Въззивният съд се е съобразил с даденото тълкуване, като е извършил преценка на функциите на закритата и новосъздадената длъжност, като при това е установяване какви са действително изпълняваните задължения, при което е достигнал до извода, че не е налице горепосочената предпоставка, за да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата, т. е. обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] съдебна практика. При това следва да се има предвид, че въпросите са формулирани с оглед на защитната позиция на дружеството, а не с оглед изводите на въззивния съд. Последният не е приемал, нито че трудовата функции, които са съществени за съкратената длъжност не се припокриват изцяло с тези на новосъздадената, нито, че новосъздадената длъжност обхваща различни трудови задължения от тези на премахнатата щатна бройка. В случай, че бяха направени и въпреки това бе прието, че не е налице реално съкращаване на щата, по смисъл на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, би се стигнало до противоречие на въззивното решение с посочената от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] съдебна практика на ВКС. Съдът обаче е достигнал до обратния извод относно съвпадението на функциите на двете длъжности, поради което твърдяното противоречие не е налице. Освен това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се прави искане въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийски градски съд. С оглед на горното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускането на касационно обжалване на решение № 6095/07.11.2024 година на Софийски градски съд, въззивен ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 11 742/2023 година по подадената против него от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] касационна жалба с вх. № 13 870/12.12.2024 година, поради което такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] ще трябва да заплати на В. И. Н. сумата от 1150.41 €, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение