Определение № 1245 от 23.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1840/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. М. срещу решение №140 от 16.05.2024г., постановено по в.т.д. №146/2024г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение №72 от 05.12.2023г. по т.д. №86/2021г. на Окръжен съд - Шумен, допълнено с решение №73 от 07.12.2023г. и решение №9 от 01.02.2024г. С потвърденото първоинстанционно решение е осъдено дружеството-касатор да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в Търговския регистър, раздел Б на районен съд Щендал под №HRB 30960, сумата от 398 158.70 лева, от която главница в общ размер на 361 258.08 лева, представляваща сбор на 6 месечни вноски с поредни номера от 43 до 48 вкл., дължимите за периода 10.07.2018г. - 10.12.2018г., съставляващи част от дължимото възнаграждение от 6 069 135.73 лева по сключения между „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. и сумата от 28 900.62 лева, представляваща неустойка за забава върху дължимите месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху вноските от датата на завеждане на исковата молба – 09.07.2021г. до датата на окончателното заплащане на задължението. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът излага доводи за очевидната неправилност на обжалваното решение. Твърди, че съдът се е произнесъл и по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1.Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ за акционерните дружества /“АД“/, чл.93, т.3 от ТЗ за събирателните дружества /“СД“/, чл.154, ал.1, т.4 от ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД“/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл.711 от ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл.735 от ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?; 2.С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл.363, б.„в" от ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?; 3.Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?; 4.Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?; 5.Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на Изпълнител -консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?; 6.Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл.129 от ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?; 7.Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по Договора), противоречи на разпоредбата на чл.129 от ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?; По първите четири въпроса се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1 т.3 ГПК/, а по отношение на пети, шести и седми въпрос се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с решение № 76 от 16.07.2019 г. по т.д. № 849/2019 г. на ВКС, I т.о. /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, като се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. 8.Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл.41 от ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?- с твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. 9.Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения? – с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №38 от 08.06.2016г. по т.д. №799/2015г. на ВКС, II т.о.; ППВС №1/1953г.; ППВС №7/1965г.; ППВС №1/1985г.; решение №8 от 19.01.2018г. по т.д. №2435/2016г. на ВКС, II т.о.; тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Ответникът „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Излага доводи за правилността на въззивното решение. Претендира разноски. Трето лице помагач „Строителна механизация“ АД /в несъстоятелност/, [населено място] не подава в срок писмен отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/ иск за реално изпълнение на задължението на ответника- възложител за заплащане на възнаграждение по договор за обществена поръчка с характер на изработка, сключен съгл. чл.41 ЗОбП /отм./, с предмет рехабилитация на водопроводи от водопроводната система на [населено място], сключен на 08.01.2013г., а именно дължимите за периода от юли 2018г. до декември 2018г. вкл. вноски с поредни номера от №43 до №48 вкл. /по погасителен план – приложение №4 към договора от 08.01.2013г./, въззивният съд намира за безспорно наличието на сключен договор за консорциум във формата на гражданско дружество съгл. чл.357 ЗЗД и качеството на ищеца на съдружник в него; сключването на договор за изработка от 08.01.2013г. между консорциума ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, чрез водещ към този момент съдружник „Строителна механизация“ АД /лидер на ДЗЗД/ и „ВиК – Шумен“ ООД; изпълнението на договора и приемането на работата с констативен акт от 31.03.2014г. Решаващият съдебен състав отграничава като спорен във въззивното производство въпросът относно материалноправната легитимация на ищеца, предвид възраженията на ответника за прекратяване на гражданското дружество поради обявената несъстоятелност на участник в консорциума „Строителна механизация“ АД и прекратяване на търговската му дейност с решение №139/07.12.2021г. и решение №300/07.11.2022г., постановени по т.дело №1255/2021г. на ОС - Стара Загора. Независимо, че приема за безспорни правопораждащите спорното материално право факти, въззивният съд излага и допълнителни доводи, като намира, че по отношение на тези факти е налице сила на пресъдено нещо въз основа на влязлото в сила решение по т.д. №67/2017г. на ОС-Шумен е осъдено „ВиК –Шумен“ ООД да заплати на КМГ Холдинг ГМбх /идентичен с ищеца/ сума, представляваща част от дължимо плащане по същия договор за рехабилитация на водопроводната система на [населено място] от 08.01.2013г., вкл. погасителни вноски на това вземане до края на декември 2015г., съгласно погасителния план –приложение №4 към договора. Подчертава, че стабилизираният съдебен акт за друга част от дължимото възнаграждение по договора се ползва със задължителна сила относно разрешените с него обуславящи въпроси- действителността и съществуването на правоотношението – основание на иска, изпълнението на договора, вкл. легитимацията на ищеца в условията на кредиторова активна солидарност, даваща право на всеки от участниците в консорциума /ДЗЗД/ да претендира от възложителя дължимото възнаграждение изцяло. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Въззивният съд счита, че правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират. С оглед изложеното, намира за допустимо, но неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е легитимиран да получи цялото дължимо по договора възнаграждение, както и предявената по този иск част от него, обосновано с твърдения за прекратяване на участник в консорциума /“Строителна механизация“ АД/ с обявяването му в несъстоятелност и прекратяване търговската му дейност, водещо до прекратяване на гражданското дружество. Решаващият състав приема, че процесният договор за учредяване на консорциум СМ Секисуи Европа, сключен между „Строителна механизация“ АД и „Секисуи СПР Европа“ Гмбх, Германия /сега Ар Ти Ай Файнанс Гмбх/, е договор за гражданско дружество по ЗЗД /чл.357 и сл. ЗЗД/, като не е установено заличаването на „Строителна механизация“ АД в ТР, респ. дружеството продължава съществуването си в правния мир, включително като съдружник в консорциума - изпълнител по възложената обществена поръчка. Съдът намира, че с постановеното решение по чл.711 ТЗ не е прекратено „Строителна механизация“ АД, че разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ визира основание за прекратяване на АД, но не води до преустановяване съществуването му с откриване производство по несъстоятелност, че както решението по чл.632 ТЗ /с което е прекратена търговската дейност на „Строителна механизация“ АД/, така и това по чл.711 ТЗ, не водят до прекратяването на дружеството, респективно до заличаването му като субект, вкл. не водят до прекратяване на консорциума. Възивният съд, независимо от гореприетото, излага и допълнителни съображения, че дори да се стигне до заличаване в ТР на несъстоятелния съдружник в ДЗЗД, това обстоятелство не би се отразило на легитимацията на ищеца по иска. Изтъква, че съгласно т.8.4. от учредителния акт на консорциума съдружниците в него са предвидили, че ако срещу някой от членовете е открито производство по несъстоятелност или прекрати съществуването си, или не е в състояние да изпълни договорните си задължения, консорциумът чрез другите си членове поема задължение да завърши работите по договора. Към сключване на процесния договор за изработка и неговото изпълнение неперсонифицираното ДЗЗД е извършило дейността по договора чрез двамата си съдружници, независимо от начина на разпределяне на задълженията помежду им. Съдът стига до извод, че легитимацията на ищеца да претендира плащането по договора следва пряко от уговорка в учредителния акт на консорциума, дори без позоваване на установената активна солидарност на кредиторите по договора за изработка. От друга страна, подчертава, че легитимацията се обхваща и от субективните предели на СПН на цитираното по-горе решение по т.дело №67/2017г. на ОС-Шумен, постановено по отношение на същия ищец в качеството му на един от съдружниците в консорциума – изпълнител по договора /с тогавашно наименование КМГ Холдинг ГМбх/. Независимо от изложеното, съдът намира, че правото на ищеца да получи дължимо по договора плащане в пълен размер следва пряко от самия договор за изработка, в който като изпълнител е посочен консорциумът. Сочи, че поради липсата на правосубектност на изпълнителя по договора, учреден като ДЗЗД СМ Секисуи Европа, всеки от съдружниците в него разполага с легитимация да претендира изпълнение, като в случая активната солидарност на съдружниците е уговорена и следва пряко от уговорките в договора за възлагане на обществена поръчка. Съгласно същите, ответникът „ВиК –Шумен“ ООД се е задължил общо по отношение на гражданското дружество /консорциум/, а не по отношение на някое от дружествата, формиращи персоналния му състав. Акцентира, че в клаузата на чл.10 от договора се предвижда, че възложителят заплаща възнаграждение на изпълнителя ДЗЗД, а тъй като последното не притежава правосубектност, то плащането се дължи на всеки от съдружниците му – ЮЛ, в пълен размер. При активна солидарност длъжникът може да избере кредитора на когото да престира, независимо от стойността на дела му вътре в консорциума, стига да е установено качеството му на кредитор, като доказателство за това са и извършените от ответника частични плащания по договора по сметка на ДЗЗД, както и надлежното осчетоводяване на задълженията по договора съгласно неоспорената счетоводна експертиза. Въззивният съд споделя практиката на ВКС, обективирана в решение 50171/09.01.2023г. по т.дело №1738/2021г. на Второ т.о., ВКС, че когато е сключен договор за изработка с изпълнители - участници в гражданско дружество, изпълнител са отделните правни субекти - страни по договора за гражданско дружество. При изпълнение на задълженията по договор за изработка, когато не са разграничени отделните работи и дължимото възнаграждение, всички права и задължения са общи на съдружниците в гражданското дружество, а само във вътрешните отношения между тях, те са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството. Когато се установи, че възложителят се задължава спрямо изпълнителя, като изпълнението е поето от всички посочени страни – участници в гражданското дружество /без разграничаване на отделни дейности да се изпълняват от всеки съдружник/, поетото задължение от възложителя да заплати възнаграждение за изпълнението на работата общо, на всички изпълнители, означава уговорена активна солидарност. При уговорена активна солидарност, изпълнението на парично задължение към един от кредиторите, освобождава от отговорност длъжника, спрямо всички кредитори. Следователно, при наличие на договор за изработка с изпълнител – участници в ДЗЗД и уговорена активна солидарност, длъжникът може да изпълни парично задължение на един от кредиторите, който може да бъде и водещия съдружник в ДЗЗД, и упълномощен от тях представител, но може да плати и на който и да е от останалите кредитори. С оглед изложеното, въззивният състав намира, че възраженията на ответника относно материалната легитимация на ищеца за цялата предявена част от възнаграждението /процесните шест вноски по погасителен план/, са изцяло неоснователни. Съдът съобразява, че в случая възложената работа по етап 1 и етап 2а - мониторинг, е била завършена и приета от възложителя много преди промяната в правния статут на един от съдружниците в ДЗЗД, като вземането за договореното възнаграждение за процесния период е изискуемо, а право да предяви иск има всеки от съдружниците в неперсонифицираното дружество. С оглед доказателствата по делото и установеното осчетоводяване от „ВиК Шумен“ООД на всички процесни фактури, описани в исковата молба и включването им в дневника на покупките за периодите, за които се отнасят и в Справките- декларации по ЗДДС за съответните периоди и ползването на данъчен кредит, съдът счита, че е налице недвусмислено потвърждаване на дължимостта на сумите от ответника. Поради извършване на работата, при липса на основателни правоотлагащи и правопогасяващи възражения, в полза на ищеца се дължи заплащане на възнаграждението за извършената и приета работа съгласно чл.266, вр.чл.79 ЗЗД. Обусловената от липсата на плащане забава влече отговорността на ответника и за договорена в чл.38 от договора за рехабилитация мораторна неустойка. След обсъждане на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд приема, че обусловеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД е основателен в предявения размер, както и акцесорният иск за законните лихви върху вноските от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението съгласно чл.86 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да се произнесе след анализ на относимите доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, като обсъди наведените в жалбата обстоятелства и направените от страните доводи и възражения, не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени освен в цитираната от касаторите съдебна практика, така и в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти след анализ на доказателствата, както и произнасяне по своевременно заявените възражения и доводи на страните. В случая въззивният съд е обсъдил доказателствата, като е посочил кои факти счита за установени и кои не; обсъдил е и възраженията на ответника, поддържани и във въззивното производство, като е изложил множество аргументи за тяхната неоснователност. Съдът е стигнал до извод, че от доказателствата по делото не се установява твърдяното от ответника прекратяване на търговското дружество „Строителна механизация“ АД, респ. прекратяване на договора за консорциум. Несъгласието на касатора с фактическите и правните изводи на въззивния съд представляват оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. Останалите формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за основателността на исковете, респ. крайния изход на спора. Първите четири въпроса, свързани с твърдението на ответника, че с обявяване на един от двамата участници в консорциума в несъстоятелност се прекратява както търговското дружество, така и договорът за гражданско дружество, са обсъдени от въззивния съд, но същите не са обусловили решаващия му извод, че ответникът дължи на ищеца договореното възнаграждение по договора за изработка. Решаващият съдебен състав е отхвърлил възраженията на ответника относно материалната легитимация на ищеца да претендира процесните шест вноски по погасителен план, като е приел, че възложената работа е била завършена и приета от възложителя много преди промяната в правния статут на един от съдружниците в ДЗЗД, като вземането за договореното възнаграждение за процесния период е изискуемо, а право да предяви иск има всеки от съдружниците в неперсонифицираното дружество. Съдът е счел, че легитимацията на ищеца се обхваща от субективните предели на СПН на цитираното по-горе решение по т.дело №67/2017г. на ОС-Шумен, постановено по отношение на същия ищец в качеството му на един от съдружниците в консорциума – изпълнител по договора /с тогавашно наименование КМГ Холдинг ГМбх/, като е изложил и допълнителни мотиви, приемайки, че легитимацията на ищеца да претендира плащането по договора следва пряко както от учредителния акт на консорциума, така и от договора за изработка. Решаващият състав е акцентирал, че правото на ищеца да получи дължимо по договора плащане в пълен размер следва пряко от самия договор за изработка, в който като изпълнител е посочен консорциумът. Поради липсата на правосубектност на изпълнителя по договора, учреден като ДЗЗД СМ Секисуи Европа, всеки от съдружниците в него разполага с легитимация да претендира изпълнение, като в случая активната солидарност на съдружниците е уговорена и следва пряко от уговорките в договора за възлагане на обществена поръчка. Останалите правни въпроси, свързани с възраженията на ответника за липса на активна кредиторова солидарност, също не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не са съобразени с изложените от въззивния съд мотиви. За да приеме, че е налице активна кредитора солидарност, въззивният съд не само анализира договора за консорциум и договора за изработка между страните, но изрично подчертава, че този въпрос е решен със сила на пресъдено нещо Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Оплакванията на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и несъгласието му с крайните изводи на въззивния съд като незаконосъобразни и необосновани не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника в касационното производство /ищец по иска/ следва да се присъди сумата 20 256.36 лева адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд