Определение № 2950 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1615/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ВИП Консулт 19“ООД против решение № 127/18.03.2026г. по т.д.№ 808/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 820/09.06.2025г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1647/20.11.2025г. по т.д.№ 1285/2024г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве„ АД искове, с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 432, ал.1 вр. с чл. 429 и чл. 409 КЗ, за заплащане на сума от 70 000 лева по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, по застрахователна полица № BG/30/121003562997, представляваща дължимо на Д. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, прехвърлени на касатора – ищец по силата на два договора за цесия – от 01.09.2022г. и 17.10.2022 г. и последващи анекси, както следва: 1/ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка – П. П. – вземане за което е прехвърлено с договор за цесия от 01.09.2022 г. в размер на 30 000 лева, а с договор за цесия от 17.10.2022 г. – в размер на 25 000 лева и 2/ обезщетение за претърпени от Д. С. неимуществени вреди в причинност със същото застрахователно събитие – вземане за което е прехвърлено с договора за цесия от 01.09.2022 г. в размер на 10 000 лева и с договора за цесия от 17.10.2022 г. – в размер на 5 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, обосновало извода, че вземането от застрахователно обезщетение е невъзможен предмет на договор за цесия и оттук нищожността на процесните договори за цесия, на основание чл. 26, ал. 2, пр. първо ЗЗД. Според страната съдът не е извършил пълен, обоснован и логичен анализ на доказателствата, което е опорочило фактическите му констатации. Така опорочен е извода му за неуведомяване на застрахователното дружество - длъжник за цесиите: пропуснат е факта, че и двете обратни разписки за доставяне на уведомленията са получени на адреса на осъществяване дейността на дружеството, поради което е без значение какво конкретно качество има получилото ги за застрахователя лице - Вл. Я., като неправилно е възприето и съдържанието им относно предмета на доставка – достатъчно да се свърже с уведомления за договорите за цесия. Неправилно е отречено доказателственото значение на двата анекса към договорите за цесия, с които в хода на производството се индивидуализира предмета им: каква част от общо прехвърлената сума по всеки от тях се припада на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на родителя и каква за обезщетение на лично търпими от цедента неимуществени вреди. Съдът не е отчел обстоятелството, че Д. С. е оттеглила - с декларация от 23.11.2022г. - всички пълномощни, дадени на адвокати и трети лица, за представляването й по по претенции във връзка с претърпяното на 15.07.2022г. ПТП, но в сключеното между нея и застрахователното дружество споразумение от 24.11.2022г., платимото й обезщетение в общ размер от 85 000 лева е договорено да се преведе по сметка на процесуалния й представител. Касаторът намира значимо и обстоятелствто, че договорите за цесия са сключени след завеждане на щетата при застрахователя от страна на пострадалата, т.е. договорите за цесия са сключени след като вече е упражнено това право от цедента, а с упражняването му то придобива и имуществено изражение. Насетне се навеждат съображенията на касатора в обосноваване на тезата му, че застрахователното обезщетение за неимуществени вреди е допустим / възможен / предмет на цесия: 1/прехвърлимото право има паричен еквивалент; 2 / може да бъде предмет на завещателно разпореждане; 3/ макар да не е определена, престацията е определяема; 4/ сключеното между пострадалата и застрахователното дружество последващо споразумение потвърждава съществуването на цедираното вземане. Касаторът оспорва извода на съда, че прехвърлените с договорите за цесия вземания не са достатъчно индивидуализирани и намира напълно лишени от правна логика съображенията му относно липсата на овластяване от цедента на цесионера да съобщи цесиите на длъжника, като последващо оттеглено от цедента. Съдът се е позовал на оттегляне на упълномощаване, касаещо представители по пълномощие на цедента Д. С., но не и упълномощаването на цесионера да уведоми длъжника за цесиите. Ответната страна - „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве„АД - оспорва касационната жалба на ищеца и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, без подробни съображения за последното. Акцентира на кумулативното обосноваване на няколко самостоятелни основания за отхвърляне на исковете. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Вип Консулт 19„ ООД предявява против „ ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве„АД иск за заплащане на сумата от 70 000 лева / частичен иск от 160 000 лева /, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от Д. И. С. неимуществени вреди от смъртта на майка й - П. С. П., както и обещетение за търпими от Д. С. неимуществени вреди в резултат на телесни увреждания, в приинност с ПТП от 15.07.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Ищецът се позовава на сключени с Д. С. два договори за цесия – от 01.09.2022г. и 17.10.2022г.. С първия договор същата е прехвърлила на ищцовото дружество вземане в размер на 40 000 лева - застрахователно обезщетение, дължимо от ответника, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на родителя и неимуществени вреди от лично претърпени телесни увреждания, в резултат на застрахователното събитие от 15.07.2022 г.. С втория договор Д. С. е прехвърлила в полза на ищеца вземане към ответника в размер на 30 000 лева - застрахователно обезщетение, дължимо от ответника, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на родителя и неимуществени вреди от лично претърпени телесни увреждания. Твърди се, че цедентът Д. С. към момента на сключване на договорите за цесия, оценява размера на дължимо застрахователно обезщетение за търпими болки и страдания от смъртта на майка й, в размер на 160 000 лева, а дължимо за търпими от самата нея болки и страдания от причинените телесни увреждания – в размер на 50 000 лева.С молба от 31.07.2024г. е разграничен размера на всяко от двете обезщетения съответно: 55 000 лева – частичен иск от 160 000 лева – вземане от обезщетение за неимуществени вреди на Д. С. от смъртта на майка й – П. П. и 15 000 лева - частичен иск от 50 000 лева – вземане от обезщетение за неимуществени вреди от претърпени от Д. С. телесни увреждания. Твърди се, че цесиите са доведени до знанието на застрахователното дружество, с уведомления получени на 19.09.2022 г. и 20.10.2022 г.. Ищецът посочва сключено между пострадалата и ответника споразумение от 24.11.2022г. – последващо договорите за цесия – с което страните са се споразумели за изплащане на застрахователно обезщетение от 70 000 лева - в обезщетяване неимуществени вреди от смъртта на родител и 15 000 лева в обезщетяване на неимуществени вреди от лично препърпени от Д. С. телесни увреждания, които суми са уговорени да бъдат преведени по сметка на процесуалния представител на пострадалата. Ищецът твърди недействителност на така сключеното споразумение – като „вероятно“ сключено при крайна нужда и при явно неизгодни условия, в противоречие с добрите нрави. Счита, обаче, че съществуването му не засяга по никакъв начин правата му като цесионер. Ответникът - „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве„АД - оспорва иска, като недопустим. Твърди предходно формирана сила на пресъдено нещо по предявените претенции - с влязло в сила решение по гр.д.№ 799/2022 г. на Окръжен съд - Велико Търново. Твърди, че сумата по сключеното с пострадалата споразумение е изплатена, съответно същата е удовлетворена. Оспорва уведомяването си за сключените договори за цесия, тъй като представените от ищеца обратни разписки за връчване на уведомленията не установяват съдържанието на пратките, но дори да се приеме уведомяване, то следва сключването на споразумението с пострадалата и плащането по него е противопоставимо на цесионера. Оспорва основателността на исковете и с довода, че вземането от застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е възможен предмет на договор за цесия, респ. договорът с такъв предмет е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. първо ЗЗД. Поддържа нищожност на договорите за цесия и като противоречащи на добрите нрави. С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени със следните мотиви: Обезщетенията за претърпени неимуществени вреди са прехвърлими вземания и следователно пострадалата е могла да се разпореди валидно с тях. За да е налице валидно транслиране на право, обаче, то трябва да е индивидуализирано по основание и размер. С всеки от договорите за цесия е прехвърлена обща сума - 40 000 лева, съответно 30 000 лева - поради което не може да се установи волята на цедента относно транслираното вземане по всяко от образуващите общия размер пера. Така е изведена нищожност на договорите за цесия, поради липса на предмет. Представените в хода на производството анекси към договорите – от 06.03.2025г., с които общите цедирани суми са индивидуализирани по пера - частта от обезщетение за неимуществени вреди,търпими от смъртта на П. П., съответно - частта от обезщетение за неимуществени вреди, търпими от причинени на Д. С. телесни увреждания, съдът е счел ирелевантни за правния резултат, тъй като са сключени след споразумението на застрахователя с пострадалата, от 24.11.2022г.. Следователно, към 06.03.2025г., според съда, в патримониума на цедента не са съществували правата, прехвърлени на ищеца. С въззивната си жалба ищецът оспорва извода на съда за нищожност на договорите за цесия, поради липса на предмет, предвид неиндивидуализиран размер по перата, формиращи общия размер от 40 000 лева, съответно 30 000 лева. Оспорва и правилността на извода, че сключените анекси са без значение за правния спор, както и че предходно сключеното споразумение с пострадалата лишава патримониума на същата от право на обезщетение за неимуществени вреди и с такова тя не би могла да се разпореди. Действието на последващата индивидуализация следва да се отнесе към момента на сключване на договорите за цесия, а не към момента на сключване на анексите. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение със следните мотиви: Договорите за цесия са нищожни, тъй като имат за предмет имуществени права тясно свързани с личността на цедента и като такива - непрехвърлими по естеството си - нищожни поради невъзможен предмет. Цитира се правната доктрина и решения на въззивни съдилища в този смисъл. С оглед това „ВИП Консулт 19„ ООД не се легитимира като носител на цедираните вземания и само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени. Независимо от предходните мотиви, съдът е изложил и допълнителни аргументи за тяхната неоснователност. Споделил е решаващите мотиви на първоинстанционния съд, в частта им относно нищожност на договорите, поради липса на предмет, с оглед неиндивидуализиран размер на всяко от цедираните вземания - от обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на родителя и такива, търпими от лично понесени от цедента телесни увреждания. Отрекъл е правни последици на сключените в хода на производството анекси към договорите за цесия, с мотива, че индивидуализацията е следвало да е налице към сключването на договорите, а дори да бъде зачетена, следва сключването на споразумението между Д. С. и застрахователното дружество от 24.11.2022г. и изплащането на обезщетението, съгласно същото. Наведен е и аргумент, че договорите за цесия не са надлежно съобщени на застрахователното дружество от цесионера, за което е налице изрично овластяваща го от цедента клауза в сключените договори. Съдът е приел, че това упълномощаване е оттеглено от Д. С., с декларация от 23.11.2022г., а освен това - от обратните разписки не е установимо съдържанието на пратките / макар описанието в тях да е съответно: покана за плащане по цесия договор от 01.09.22г. - Д. С. и покана за плащане по цесия договор от 17.10.22г.- Д. С. /. Съдът е приел и за неустановено получаването им от застрахователното дружество, чрез вписаното за получател лице – Вл. Я.. Следователно, извършеното в полза на пострадалата плащане от застрахователя е противопоставимо на цесионера, като осъществено преди уведомяването на длъжника за цесиите. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди в пълнота и при съвкупна и логическа последователност наличните по делото доказателства и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с ТР № 1/2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – т.2, ТР № 1/2001г. по гр.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и множество решения постановени по реда на чл. 290 ГПК; 2/ Нарушаването на задължението на съда при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди в съвкупност и пълнота всички доказателства, при спазване на логическите, опитните и научните правила, с което да достигне до обоснована увереност относно правно релевантните факти, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава постановеното решение ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза с решения по гр.д.№ 4096/2022 г. на ІV г.о., гр.д. № 1163/2010г. на ІV г.о., т.д.№ 2059/2021г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ Направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод - липса на материалноправна легитимация на ищеца за компенсиране на вредите, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение; следва ли да се съобрази, че допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото при такова ценене на събраните доказателства изводите не са в съответствие с тези доказателства и ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до други фактически и правни изводи ? - в идентична хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК страната сочи решение по гр.д.№ 1084/2011г. на ІІІ г.о. ВКС; 4/ Допустимо ли е правото на вземане от обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да бъде предмет на договор за цесия, след като пострадалият е упражнил правото си да предяви извънсъдебно и/ или съдебно претенцията си за обезщетение срещу застрахователя ?; 5/ Прехвърлимо ли е правото на вземане от обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ?; 6/ Веднъж упражнено, правото да се търси обезщетение за неимуществени вреди има ли вече имуществено изражение ? - за допълнителен селективен критерий страната се позовава на решение по т.д.№ 1435/ 2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, като акцентира и на определение по чл. 288 ГПК по т.д.№ 2371/24г. на І т.о. ВКС, с което касационно обжалване е допуснато по преждепосочените въпроси; 7/ Като се съобрази, че правото на застрахователно обезщетение е наследимо и може да бъде предмет на завещателно разпореждане, може ли да бъде отречена възможността да бъде предмет и на други сделки, в частност - на договор за цесия ? – и тук касаторът се позовава на приетото в решение по т.д.№ 1435/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, но в евентуалност сочи и хипотезата на ч. 280, ал.1, т.3 ГПК; 8/Следва ли въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ППВС № 1/1965г., ТР № 1/2001г. по гр.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС; т.д.№ 645/2008 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 572/2016г. на І т.о. на ВКС; 9/ Получено уведомление за цесия, удостоверено с обратна разписка, върху която дори са изписани разяснения какво съдържа пратката – „договор за цесия„ и имената на цедента, връчено от куриер на адреса на дружеството длъжник и изписани имена и положен подпис на лице, което обичайно получава пратки за това дружество, достатъчно ли е да удостовери уведомление за цесия или се изисква някакъв специален ред и условия за подобно удостоверяване ?; 10/ Когато извода за уведомяване на длъжника за извършената цесия е за най-вероятно връчване на такова, от това следва ли пряко извод за липса на пълно и главно доказване на факта на уведомяване или от решаващо значение е дали останалите хипотези следва да бъдат изключени, като вероятност, поради обстоятелства, установени по делото, съобразно приетите доказателства и преценката на всички доказателства по делото задължение ли е на съда да се извърши въз основа на съвкупна и логична оценка на доказателствата ? – по тези въпроси са посочени решения по гр.д.№ 1264/2009г. на ІІІ г.о. и по т.д.№ 207/2025г.; в евентуалност се сочи и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Без формулиране на конкретен въпрос, страната се позовава и на приетото в решения по т.д.№ 438/2009г. на ІІ т.о. и ч.т.д.№ 711/2022г. на ІІ т.о. на ВКС. Първите три въпроса се отнасят до задължението на съда да основе решението си върху всички допустими и релевантни доказателства и да обоснове фактическите си констатации въз основа на същите. Като присъщо на всяка правораздавателна дейност, бидейки обект на въпросите, това задължение им придава характеристиката на правни, удовлетворяващи общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по всички събрани доказателства, а касационната жалба не сочи пропуснати, а неправилно възприети и превратно тълкувани от съда доказателства, опорочили фактическите му констатации. Отговор дали това е така и покрива ли пороците „съществени нарушения на съдопроизводствените правила“ и „необоснованост„ на съдебния акт, е дължим и възможен в друга фаза на касационното производство, след преодоляване на селективната фаза по допускане на касационната жалба. При това, третият от въпросите включва предпоставка, която отразява субективната представа на страната, за избирателност в оценката на доказателствата и с това компрометира годността му. Четвърти и пети въпроси креспондират с решаващите мотиви на въззивния акт, с което удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Същите се свеждат до това: възможен предмет на договор за цесия ли е застрахователно обезщетение за неимуществени вреди / прехвърлимо ли е вземане от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди / по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите ? До това съдържание настоящият състав ги конкретизира, съгласно правомощията си по ТР №1/ 2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос въззивният съд е приел, че вземането от обезщетение за неимуществени вреди от застраховател е непрехвърлимо. Удовлетворен се явява допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсва формирана трайна практика на ВКС по посочения правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на чл. 99 ЗЗД вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД, при наличие на противоречиви разрешения на първоинстанционни и въззивни състави, видно вкл. в рамките на настоящия спор. Шести и седми въпроси по същество са идентични с конкретизирания в предходния параграф въпрос, като единствено са добавени в съдържанието им аргументи на страната, в подкрепа на тезата й за прехвърлимост на вземането от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Тези аргументи не придават специфика на въпросите, за да биха удовлетворили самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване и подлежат на съобразяване при отговор на въпроса:„ Прехвърлимо ли е вземане от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди ?„. Осмият въпрос се отнася до задължението на съда да се произнесе по всички доводи на страната и доколкото е била въззивник в производството пред въззивна инстанция - по приложението на чл. 269, пр. второ ГПК. Въпросът за процесуалните задължения на съда, присъщи на всяка правораздавателна дейност, удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий, с цитираната задължителна и казуална съдебна практика. Въззивният съд се е произнесъл по доводите на ищеца. Обстоятелството, че не е споделил идентични крайни изводи, вкл. не е възприел аргументите на страната, в подкрепа на защитната й позиция и развил свои, в подкрепа на противната, не е приравнимо на непроизнасяне по правните й доводи. В частта от въпроса, касаеща „доказателствата„, важат съображенията по-горе, към първите три въпроса. Следващите два въпроса са формулирани като фактологични – не позволяват еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, а съобразно конкретиката на спора - съдържанието на преценимите доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. Това е достатъчно да се изключи правния им характер. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение