Определение № 886 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците Г. Т. И. и С. К. И. срещу решение № 43 от 06.03.2024 г. по в. гр. д. № 19/2024 г. на Пловдивски апелативен съд (ПАС), с което след като е отменено първоинстанционното решение № 331 от 18.10.2023 г. по гр. д. № 784/2023 г. на Старозагорски окръжен съд е постановено ново решение, с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за прехвърляне на 3/4 ид. ч. от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ....., том ....., рег. № ......, дело № ..... от ......... г. на Нотариус Б. Г., с рег. № ........ при НК, по силата на който М. И. Р., с ЕГН: [ЕГН], е прехвърлила на К. И. И., с ЕГН: [ЕГН], следния недвижим имот: 3/4 ид. ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх. ..., ет. ..., ап. .., застроен върху 51. 94 кв. м., заедно с 3/4 ид. ч. от избено помещение № 16 от 6 кв. м., 3/4 ид. ч. от 0. 800 % ид. ч. от общите части на сградата, 3/4 ид. ч. от общите помещения и от 0. 800 % ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху общинско място, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ...................... по кадастралната карта и кадастралните регистри, срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, поради пълно неизпълнение, като е реализирана и отговорността на ответниците за съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Касаторите поддържат в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдят, че въззивният съд е изложил твърде лаконични мотиви, като избирателно е коментирал приетите по делото доказателства, игнорирайки писмените доказателствата, представени от ответниците, а именно рецептурни книжки на М. И. Р., рецепти за изписвани лекарства и друга медицинска документация, както и разписки за плащани консумативни разноски за процесния апартамент, документи за закупени движими вещи и нотариално заверено пълномощно от 25.01.2018 г. от М. Р., подписала с отпечатък от палеца, в полза на ответника С. И., удостоверяващо съгласието на упълномощителката с предоставените й грижи по процесния договор, вкл. с настаняването й в хоспис през последния месец от живота й. Поддържат, че ако беше анализирал всички приети доказателства в тяхната съвкупност, решаващият съд е следвало да достигне до извод, че прехвърлителката по процесния договор е получавала и приемала като достатъчни по вид и характер предоставяните грижи, както първоначално – докато е живяла в дома си, така и след настаняването й в хоспис до смъртта й. Считат за неправилен мотива във въззивното решение, че по направеното възражение за изтекла придобивна давност не се дължи произнасяне поради това, че няма връзка с предмета на спора, доколкото иск за собственост не е предявен. Твърдят, че по този начин необосновано се залагат основите на ново производство за установяване на правото на собственост на ответниците, което не спомага за постигане на целите за ефективност на правораздаването. Молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният конститутивен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението към касационната си жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателите - ответници се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формулирайки следния въпрос: 1. „Дължи ли компетентният съд, сезиран с иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, произнасяне по направено възражение за изтекла в полза на приобретателя по договор за издръжка и гледане придобивна давност ?“, който считат, че ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Позовават се и на очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, изразяваща се в горепосочените оплаквания за неправилност на въззивното решение и в „парадокса“ първоинстанционният и въззивният съд да се произнесат по съществото на спора по противоположен начин – с отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и с уважаване на същия. Ответникът по касационната жалба – ищецът Т. И. Р. не подава отговор на същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационно обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя e допустима. Въззивният съд е приел по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да иска разваляне на процесния алеаторен договор в качеството си на единствен наследник по закон на прехвърлителката по същия – нейн син. Посочил е, че обемът на дължимите издръжка и гледане са изрично регламентирани в процесния договор от 20.09.2007 г. и се изразяват в заплащането на всички консумативи, включително осветление, отопление, вода, данъци, лекарства и храна, а гледането което е договорено да се осъществява лично от приобретателя, а при невъзможност от негова страна - от друго трето лице, одобрено от прехвърлителката, се изразява в основно почистване на жилището, пране и гладене 2 пъти седмично, а при заболяване и старческа немощ или при поискване от страна на прехвърлителката - в постоянно и пълно обслужване, изразяващо се в почистване, пране, гладене и осигуряване на медицински грижи. Прехвърлителката си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на целия апартамент, като при настъпване на условията, които изискват постоянно гледане, приобретателят или одобреното от нея трето лице е следвало да обитават апартамента, заедно с прехвърлителката. Последната е починала на 13.02.2018 г., а на 23.10.2021 г. е починал и приобретателят К. И., нейн брат, оставяйки за свои наследници по закон съпруга и син - ответниците. Апелативният съд е намерил, че не се установява от приетите по делото доказателства от носещите тежестта на доказване ответници, че техният праводател е изпълнявал ежедневно и в пълния договорен обем задълженията си по алеаторния договор. Посочил е, че обемът на грижите по договор за издръжка и гледане може да бъде най – различен и той зависи както от особеностите на отделния индивид (пол, възраст, навици, потребности), така и от неговото състояние в определен момент. Задължените лица по такъв договор дължат да престират (лично или чрез трети лице) такива по вид и характер грижи, от които прехвърлителят да бъде изцяло задоволен с оглед неговия нормален начин на живот – такъв, какъвто съответства на общото му състояние и положение. По сходен начин стои и въпросът с издръжката. Нейният размер не може предварително да бъде определен - той следва да е съответен на потребностите на кредитора, но видът на това задължение е винаги ясен – определена парична сума. Подчертал е, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка е многокомпонентен по отношение на неговото изпълнение, т.е. по него следва да има ежедневно предоставяне на издръжка за целия период на действие, както и осъществяване на ежедневно гледане едновременно с нея, които заедно да осигурят съответния стандарт на живот на прехвърлителя. Насрещната престация по процесния договор е детайлно регламентирана в същия, като съдържанието й съответства на горепосочената правна природа на договора за издръжка и гледане. При тълкуване волята на страните по процесния алеаторен договор по смисъла на чл. 20 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че изрично разписаните задължения на приобретателя не изключват и други случаи, в които е налице нужда от издръжка и гледане, извън изброените, за да бъдат осигурени необходимите условия на живот на прехвърлителя, съобразно действителните нужди. Анализирайки приетите в процеса множество платежни и други писмени документи (общо 158, на л. 42 – 187 от първоинстанционното дело), решаващият съд е приел, че задължените лица не са давали необходимата (договорена) грижа и издръжка за целия период на действие на процесния договор, като не е проведено успешно пълно и главно доказване от страна на ответниците за изпълнение на задължението за издръжка и гледане. Посочил е, че от показанията на свидетеля Я. се установява, че свидетелят познава приобретателя и ответника И., живял е в съседство на блока на прехвърлителката, а в периода 2007 г. – 2018 г. е разбрал, че имат леля в съседния блок и ходят при нея, но не знае какво са правили там. От свидетелските показания на дъщерята на ищеца и признанието на ответниците в отговора на исковата молба въззивният съд е приел за установено, че на 19.01.2018 г. съседка на прехвърлителката се е обадила на полицията, защото не била виждала последната 2-3 дни, и след като се наложило да бъде разбита вратата на апартамента, М. Р. е била намерена седнала на пода, в състояние, което не й е позволявало да стане. Тогава са присъствали ищецът, приобретателят по процесния договор и ответникът И., на които се обадили по телефона, била е извикана линейка, която откарала Р. в болница, където й поставили диагноза "мозъчен инфаркт". След престоя в болницата, Р. е била заведена от приобретателя и ответниците в хоспис, в който е починала и за който приобретателят по процесния договор е заплатил едномесечна такса (служебна бележка № 1/10.02.2023 г.). Въззивният съд е заключил, че от показанията на свидетеля Я. не може да бъде направен извод, че е налице постоянно и пълно изпълнение на задължението за гледане, съобразно действителните нужди на прехвърлителката. Свидетелят не дава сведения колко често приобретателят и синът му са посещавали дома на М. Р., не знае какво са правили там. Ответниците не са ангажирали други гласни доказателства за изпълнението на процесния договор. В писмените доказателства за плащани консумативни разноски и данъци за процесното жилище, в рецептурната книжка и медицинските документи и в платежните документи за закупени движими вещи като платец фигурира прехвърлителката Р., а не приобретателят или ответниците. ПАС е приел за установено, че на 19.01.2018 г., М. Р. е имала сериозен здравословен проблем, по време на който е била сама в жилището си, нетърсена 2-3 дни, и намерена там в безпомощно състояние не от брат си или от ответниците, а от трети лица. Този инцидент е възприел за показателен за липсата на постоянно гледане, което е част от общата престация по процесния договор. Счел е, че не са представени никакви доказателства и за изпълнение на задълженията за основно почистване на жилището, пране и гладене два пъти седмично, както е посочено в договора за издръжка и гледане. В заключение въззивният съд е направил решаващият извод, че от приетите по делото доказателства не се установява, че е налице постоянно и пълно изпълнение на задължението за гледане и издръжка, съобразно действителните нужди на прехвърлителката, поради което е налице пълно договорно неизпълнение от страна на праводателя на ответниците и от самите ответници за продължителен период от време. Същевременно няма твърдения или доказателства за действия по трансформиране на задълженията по алеаторния договор. Поради това е развалил процесния договор на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Въззивният съд не е разгледал направеното от ответниците възражение за придобиване по давност на процесния имот, като е посочил, че не дължи произнасяне по него, тъй като то няма връзка с предмета на спора, който е за разваляне на облигационен договор поради неизпълнение. Би дължал произнасяне по иск за собственост, но такъв не е предявен по делото. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Единственият поставен въпрос от касаторите, дори и да осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, то спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, защото в правната доктрина и в константната съдебна практика не възниква съмнение, че по конститутивен иск за разваляне на договор поради неизпълнение с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, имащ за предмет вещни права върху недвижими имоти, ответникът не може да се защитава, предявявайки възражение за придобивна давност, последната съставляваща като правен инстутит оригинерен способ за придобиване на вещни права, вкл. на правото на собственост. Възражението за придобивна давност, именно защото е способ за защита на ответника срещу предявения от него иск, следва да може да породи спрямо предявеното субективно материално право правоизключващ, правопогасяващ или правопроменящ ефект. Ако не е в състояние да породи такъв правен ефект то остава извън предмета на спора и съдът не дължи произнасяне по него. Именно такова е възражението за придобиване по давност на право на собственост съотнесено към предявен облигационен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, какъвто е случаят по настоящото дело. При уважаване на иск за разваляне на договор, вкл. за издръжка и гледане, поради неизпълнение, настъпва целената с него правна промяна, състояща се в прекратяване на облигационната връзка. С тази правна промяна се изчерпва предметът на спора по този конститутивен иск, като тя няма отношение към въпроса за възстановяване на правното положение отпреди сключването на разваления договор в аспекта му на възстановени или новопридобити вещни права върху престацията на прехвърлителя. Затова е безпредметно ответникът с възражение да установява, че е придобил правото на собственост върху предмета на разваления договор по давност. С такова възражение той не би постигнал какъвто и да било правен резултат по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В качеството си на владелец при изтекъл срок по чл. 79 ЗС приобретателят по развален договор за издръжка и гледане може да защити вещното си право чрез предявяване на иск за собственост, чрез възражение по предявен срещу него иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Доколкото по поставения въпрос се е произнесла, ясно и категорично, правната доктрина и формираната съвременна константна съдебна практика, в гореизложения смисъл, то по него не може да бъде обоснована значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на т. 4 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не е осъществена и релевираната очевидна неправилност на въззивното решение, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт, каквито нито са наведени, нито се установяват от настоящия съдебен състав. Произнасянето на първоинстанционния и на въззивния съд по противоположен начин не само, че не би могло да е неправилно, но е и напълно допустимо при осъществяване на инстанционния контрол на съдебните актове по правилата на ГПК. Следователно не е налице основание за допускане на искания касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съобразно гореизложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение