Определение № 613 от 05.07.2022 г. на ВКС по д. № 1029/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №493/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от А. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „ръководител на лаборатория КИПВХО”, наложено му със заповед от 11.01.21 г. / връчена на 8.04.21 г./ за описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса от предмета на спора: С какви кворум и мнозинство следва да бъдат избирани от общото събрание работниците и служителите – представители на работещите по безопасност и здраве при работа, за да придобият това качество и да се ползват със закрилата по чл.333, ал.1,т.5а КТ? Намира, че по въпроса липсва съдебна практика, във връзка с тълкуването на чл.28а ЗЗБУТ, пар.1, т.2б от ДР на ЗЗБУТ и чл.333, ал.1,т.5а КТ. Според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно и във връзка с допуснатия особено тежък порок ВКС следва да отговори на следните правни въпроси: Какви са правните последици за закрилата по чл.333, ал.1,т.5а КТ при уволнение на работник или служител, за който е предложено да бъде избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от Общото събрание, но при проведеното гласуване за избора му за такъв липсва кворум и мнозинство? Решение на Общото събрание, взето с обикновено мнозинство от присъстващите породило ли е правни последици във връзка със закрилата по чл.333, ал.1,т.5а КТ, която работодателят следва да преодолее? Когато въззивният съд констатира, че за уволнения работник, който твърди, че се ползва със закрилата по чл.333, ал.1,т.5а КТ, която не е преодоляна от работодателя, на проведеното Общо събрание липсва мнозинство при избора на този работник, за представител на работещите по безопасност и здраве, на база приетите доказателства по делото и разпределената доказателствена тежест, то тази констатация би ли имала действие занапред, поради което работникът се ползва със закрилата по чл.333, ал.1,т.5а КТ или би следвало да се приеме, че твърденията на ищеца за тази закрила са недоказани и той не се ползва от нея? По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че заповедта за уволнението на ищеца е незаконосъобразна, тъй като към датата на уволнението ищецът се е ползвал от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 5а КТ, и тя не е била преодоляна от ответника-работодател, който не твърди и не е ангажирал доказателства по делото да е искал и да е било дадено разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищеца. Само на това процесуално основание въззивният съд е отменил заповедта за уволнение и възстановил ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност – чл.344, ал.3 КТ. Според въззивния съд на осн. чл. 333, ал. 1, т. 5а КТ в хипотеза като настоящата - по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6 КТ за времето, докато има такова качество. Съгласно чл. 333, ал. 7 от КТ, закрилата се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Според въззивната инстанция ищецът, с оглед доказателствата по делото се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 5а КТ - с протокол от 28.02.2020 г. на Събрание на пълномощниците на работниците и служителите на ответника, ищецът е избран за представител на работниците в Комитет за условия на труд по чл. 28а ал. 1 ЗЗБУТ с мандат 4 години – до 28.02.2024 г. Това качество на ищеца безспорно е известно на работниците, които са го избрали и на работодателя, който е организирал провеждането на събранието, изпратил е свои служители на него и се е запознал с протокола. Неоснователни според въззивния съд са доводите на ответника по иска, че ищецът не бил избран за представител, респ., че изборът бил нищожен, тъй като не било налице необходимото мнозинство от 2/3 от членовете на ОС/пълномощниците/. Въпросът за легитимността на избора на ищеца с 45 гласа при евентуална липса на изискуемо мнозинство от две трети от общо 70 гласа е такъв по законосъобразността на избора и решаването му от съда в настоящия спор би имало действие занапред. Т. е. във всички случаи ищецът съгласно протокола за избор е избран за представител към датата на връчване на уволнителната заповед и се ползва от предварителната закрила за това по чл. 333, ал. 1, т. 5а от КТ. Въззивният съд не е споделил доводите на ответника по иска, че изборът на представители на работещите по безопасност и здраве при работа в КУТ по чл. 28а ал. 1 от ЗЗБУТ от събранието на пълномощниците следва да бъде с квалифицирано мнозинство/2/3/. Такова становище според въззивния съд не намира опора в КТ. Специалният закон – ЗЗБУТ в чл. 28а ал. 1 предвижда изборът да бъде извършен по реда на чл. 6 от КТ, т. е. от общото събрание на работниците и служителите или според чл. 6, ал. 2 от събрание на пълномощниците на работниците. В ал. 3 на чл. 6 е предвидено, че за свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите, а те са уредени в чл. 6а от КТ. Съгласно чл. 6а ал. 3, събранието е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците), а според ал. 4 общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго. С оглед цитираните текстове решението за избор на представители на работещите по безопасност и здраве при работа в КУТ по чл. 28а, ал. 1 от ЗЗБУТ от събранието на пълномощниците се взема с обикновено мнозинство, а не с квалифицирано. Правилото за квалифицирано мнозинство по чл. 7, ал. 2 от КТ, на което се позовава ответникът по иска, е приложимо само за избор на представители на работниците, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи. ВКС намира, че сочените основания за допускане на обжалването не са налице. Нормите на закона – чл.333, ал.1,т.5а КТ и чл. 28а,ал.1 ЗЗБУТ, са ясни относно изискуемите кворум и обикновено мнозинство при избор на представители на работещите по безопасност и здраве от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл.6 КТ. В този смисъл са и представените с жалбата теоретични разработки – за представителството по чл.7, ал.1 КТ, каквото е това по ЗЗБУТ, не се изисква квалифицирано мнозинство за избор на представителите. Освен това проведеното общо събрание и извършеният на него избор на представители на работещите по безопасност и здраве са били приети за легитимни от работодателя, с оглед на изискванията на чл.27 ЗЗБУТ. Общото събрание е свикано от работодателя; на него, видно от протокола, са присъствали и представители на работодателя, а изборът на ищеца се оспорва сега по делото инцидентно във връзка със закрилата, на която се позовава. Доказателствата по делото – протоколът за проведен избор, който не е бил отменен с повторен такъв към връчването на заповедта за уволнение, поради твърдяната от работодателя незаконосъобразност, установяват твърдението на ищеца, че е избран за представител на работещите по безопасност и здраве и като такъв се ползва със закрилата по чл.333, ал.1, т.5а КТ, която работодателят не е преодолял. Само на това основание уволнението е незаконно и е отменено от въззивния съд според константната практика на ВКС по чл.344, ал.3 КТ. Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват – нормите на КТ и ЗЗБУТ, чието тълкуване иска касаторът са ясни и не се налага допускане на обжалването във връзка с прилагането им. Не се установява и очевидна неправилност на въззивното решение като особено тежък, външно установим порок – опр. по ч.т.д. №3006/19 г. на второ т.о. и др. Затова касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като на ответника по жалба се присъдят поисканите разноски, чието извършване се установява от представения договор за правна защита в размер на 500 лв., за адв. възнаграждение. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.