Определение № 690 от 20.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 696/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 2282 / 27.09.2012 год. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 1059 / 2012 год., с което е потвърдено определение № 7657 / 14.09.2012 год. постановено по гр.д.№ 6657 / 2012 год. от Русенски районен съд, с което, на основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК вр. с конституционно дело № 4 / 2012 год. на Конституционен съд на Република България, е спряно производството, образувано по заявление с правно основание чл.417 т.2 ГПК - издаване заповед за изпълнение на парично задължение по извлечение от сметка, на основание договор за кредит за текущо потребление, срещу длъжника К. Н. Н. и съдлъжниците / поръчители / М. Г., Д. Г. и К. К., в размер на 321,29 лв. главница и 30,30 лв. – лихва за просрочие. Жалбоподателят излага съображения за неприложимост на чл.229 ал.1 т.6 от ГПК в заповедното производство, във връзка с което е формулирал и процесуалноправния си въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В частната жалба се излагат и съображения, че спирането по чл.229 ал.1 т.6 от ГПК следва да се прилага в съчетание с конституционната норма на чл.150 ал.2 от Конституцията - в случаите когато състав на ВКС е оспорил конституционосъобразността на приложим по делото закон. Ответните страни не са взели становище по касационната частна жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, констатира че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща към момента на подаването й правен интерес от обжалването и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, като въззивното определение е от кръга на обжалваемите, съгласно чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Жалбата е недопустима, на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК, предвид цената на всяка от заявените по реда на заповедното производство претенции - под 10 000 лева. Оспорването на евентуална заповед за изпълнение по извлечението от сметка, на основание сключената между страните, търговска по смисъла на чл. 1 ал.1 т.7 от ТЗ, сделка предпоставя иницииране на исково производство по търговски спор - чл. 365 ал.1 т.1 ГПК, въззивното решение по което би било необжалваемо. Касационната частна жалба е недопустима и на друго основание - отпаднал след подаването й правен интерес за жалбоподателя от обжалване на спирането, предвид следното: Конституционно дело № 4 / 2012 год., производството по което е обосновало постановеното от първоинстанционния и потвърдено от въззивния съд спиране, на основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК, е приключило с решение № 12 / 02.10.2012 год., обнародвано в ДВ бр. 79/ 2012 год. и съгласно чл. 14 ал.3 от Закона за Конституционния съд е влязло в сила в тридневен срок от обнародването му. С постановяването и влизането му в сила е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от атакуване на спирането, тъй като за сезирания със заявлението по чл.417 т.2 ГПК съд е възникнало задължението за служебно възобновяване на производството, а при негово бездействие защитимо право да претендира възобновяването има и самият жалбоподател, на основание чл.230 ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение