Определение № 3368 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2146/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Б. Г., чрез адв. В. Я., срещу определение № 5645/12.03.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 596/2026 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 161186/17.10.2025 г. по гр. д. № 45276/2025 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото и връщане на основание чл. 130 ГПК на исковата молба на страната. В частната касационна жалба са изложени доводи за нищожност и неправилност на въззивното определение. Касаторът се позовава на селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2, пр. 1 ГПК, но липсва формулиран конкретен правен въпрос. Ответната страна - „Топлофикация София“ ЕАД в писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: Производството по гр. д. № 45276/2025 г. пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на Д. Г. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, в която се сочи, че ищецът е собственик на топлоснабден имот- апартамент № ..., в сграда в режим на етажна собственост на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Изложени са твърдения, че сградата и апартаментът не били посещавани от представител на ответника за отчитане на измервателните уреди, като за отоплителния сезон от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г. ищецът не бил получавал месечни сметки от „Топлофикация София“ ЕАД, изравнителна индивидуална сметка за апартамента или изравнителна обща за сградата. Не било осъществено и рекламационно производство срещу дружеството. Посочено е, че не е ясен размерът на сумите от сметките, но се твърди, че количеството топлинна енергия е неправилно определена от ответника. Изложени са доводи, че изравнителните сметки са нищожни. Апартаментът и сградата нямали разрешение за присъединяване към отоплителната мрежа и без съгласието на Г. към обекта е „прикачен“ абонатен №...... Оспорва се общо дължимостта на сумите към „Топлофикация София“ ЕАД и на таксата за дялово разпределение. Иска се съдът да задължи „Топлофикация София“ ЕАД да извърши рекламационно производство. СРС е оставил без движение исковата молба и е дал указания за уточняването й, включително да се обоснове правния интерес от търсената защита; да се посочи предявява ли се отрицателен установителен иск за недължимост на сума, в какъв размер, за какъв период и на какво основание. С молба от 15.10.2025 г. ищецът е уточнил, че исковата молба е подадена лично от него, като собственик на обект в процесната сграда. Посочил е, че е разбрал, че са изготвени изравнителни сметки от ответника, но същите не му били връчени. Преповторил е твърденията и исканията си от исковата молба. За да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба като недопустима Софийският градски съд е посочил, че искането на ищеца към съда е да се задължи „Топлофикация София“ ЕАД да извърши рекламационно производство. Чрез рекламационното производство потребителят отправя до търговеца възражение за предоставяната услуга. Това е извънсъдебен ред за уреждане на съществуващ спор между страните за предоставяната услуга. Търговецът няма задължение да уважи възражението на потребителя. Провеждането на това производство не предоставя защита на потребителя във връзка с твърденията му, че не дължи претендираните от ответното дружество суми за предоставените услуги. Предвид това, в случая за ищеца липсва правен интерес от предявения иск за осъждане на ответника „да проведе рекламационно производство“. Доколкото исковата молба съдържа общо оспорване на парични задължения на ищеца към ответника, въззивният съд е посочил, че ако се иска установяване, че ищецът не дължи на ответника суми за предоставени услуги, то споровете с предмет парични задължения са оценяеми. На основание чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът е следвало да посочи цена на иска. Въпреки указанията на районния съд, ищецът не е посочил размер на оспорваните вземания, поради което исковата молба в тази част е нередовна и подлежи на връщане. Въззивната инстанция е посочила още, че с исковата молба не е формулирано искане за обявяване на нищожност на изравнителни сметки, фактури и кредитни и дебитни известия, но дори такова да е заявено, такъв иск е недопустим. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваното определение, такива не могат да бъдат изведени служебно от оплакванията в частната касационна жалба, нито от съдържанието на съдебния акт. Хипотезите на нищожност на съдебния акт, развити в съдебната практика, в случая не са налице, поради което не съществува вероятност обжалваното определение да е нищожно. Съдебният акт е нищожен, ако не отговаря на изискванията за валидно определение – не е постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписан и не изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, включително и чрез тълкуване на нейното съдържание, а настоящият съдебен акт не е такъв. Въззивният акт не е постановен от незаконен състав – постановен е от съдии, действащи в рамките на своите правомощия. Съдията-докладчик по делото, както и останалите членове на съдебния състав, са определени според установените правила, които допускат съществуването на постоянни тричленни въззивни състави в общите съдилища. По делото няма никакви данни и касаторът не сочи конкретни основания, въз основа на които да се счете, че съдът при формиране на своята воля не е бил независим и безпристрастен (действал е предубедено и воден от предразсъдъци). Не е налице и вероятност определението да е недопустимо, като постановено при отсъствие на абсолютни процесуални предпоставки или при наличие на отрицателни такива. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – този въпрос да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост - чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК. В случая, касаторът не е формулирал въобще правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които да са обосновани наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Цифровото позоваване на тази норма без надлежна аргументация и изведени правни въпроси, не може да обуслови достъпа до касационно обжалване. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос и бланкетното цитиране на нормите, уреждащи селективните основания, е достатъчно само по себе си за да не се допусне касационният контрол (вж. - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). С оглед на всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение